Дали художникът Ван Гог е бил луд или гениален е

Дали художникът Ван Гог е бил вманиачен или талантлив е тънка граница и по негово време е било невероятно да се знае сигурно

Днес един от най-уважаваните художници и собственик на най-разпознаваемия изящен жанр Винсент Ван Гог преди време е носил повече епитета вманиачен, в сравнение с е приет неговият талант.

В поддръжка на това приказва фактът, че Ван Гог в действителност е страдал от няколко психологични болести, макар че неговата " полуда ", макар множеството теории и разбори, към момента не е изцяло изяснена.

Работил е до 20 часа дневно, през живота си е основал над 800 картини, от които съумява да продаде единствено една. Същите творби, които са считани за оскъдни, когато Ван Гог ги е рисувал, през днешния ден красят стените на най-престижните галерии, а цената им се разказва в милиони долари.

„ Рисувах с цялото си сърце и душа и някъде в това време изгубих мозъка си “, сподели един път известният художник.

Наистина, картините на Ван Гог излъчват извънредно безпокойствие, даже когато изобразяват най-идиличните пейзажи. Ако наблюдението на неговото звездно небе, житни полета, ириси, слънчогледи или огнени залези съумеят да разсънят необикновени и мощни усеща у вас, може би ще можете да познаете прочувственото и душевно положение на този художник.

Известно е, че Ван Гог е отрязал ухото си в един от пристъпите си на полуда и го е дал на продажница от близкия обществен дом. Това е събитие, което се възприема като кулминационна точка на неговата полуда и още една точка в днешната общоприета биография на този художник. По-малко известна е историята, предшестваща упоменатото събитие.

А точно по време на няколкоседмичния си престой в град Арл Ван Гог споделя дом с различен популярен художник – Пол Гоген. Отношенията им обаче не могат да се нарекат другарски. Честите разногласия доведоха до това, че една вечер Ван Гог посегна към ножа и отряза ухото си или Гоген го направи по време на разногласието им, съгласно друга доктрина.

Има и разнообразни теории за това дали Ван Гог е отрязал цялото ухо или част от него. Писмо от френския доктор Феликс Рей, лекувал Винсент, поставя завършек на всички алтернативи. На него има рисунка, която демонстрира какъв брой е засегнато ухото.

След този случай Ван Гог е настанен в психиатрична болница, а на идната заран холандски вестник разгласява текст със следното наличие: „ Снощи в 23:30 часа художник на име Винсент Ван Гог се появи пред обществения дом ( трагичен и вманиачен човек, на идната заран го потърсиха, откриха го в леглото, с едвам забележими признаци на живот) ".

Сънувам картина, а по-късно рисувам фантазия -
Периодът на престоя на Ван Гог в психиатричната болница е и един от най-продуктивните му живописни интервали. Той е приключил над 100 рисунки и е нарисувал 75 картини, в това число неговата известна Звездна нощ.

Ван Гог в никакъв случай не е рисувал по време на офанзивите си, само че заболяването и хоспитализацията му оказват огромно въздействие върху художествените тематики, които преглежда в картините си.

Отдадеността на религиозните тематики, както и тематиките за фамилния живот и живота на пандизчиите, бяха директна алюзия към персоналната обстановка.

Той беше предан на работата си и живееше за изкуството и любовта, само че все пак ставаше все по-тревожен, депресиран и уединен, като пишеше на брат си Тео, който постоянно го поддържаше прочувствено и финансово, че е обезверен и сърдит на себе си, тъй като не може да работи като би желал и от ден на ден се убеждава, че животът му е неуспех.

Раздразнителен и отегчителен по природа, предаността на Ван Гог към работата му го кара да пренебрегне здравето си. Тъй като харчеше пари за материали за изобразяване, беше неприятно хранен. Загубата на множеството зъби по-късно предизвиква стомашни проблеми. Страдаше от бодърствуване, прекаляваше с алкохола, разболя се от гонорея, след това от сифилис, ядеше багра, терпентин и парафин.

Ван Гог също мисли за личната си гибел, защото от ранна възраст минава около гроб с неговото име - гроб, който в действителност принадлежи на брат му, умрял преди Винсент да се роди. Всичко това води до по-чести маниакални и епилептични пристъпи, а Ван Гог от ден на ден губи надзор над себе си.

В едно от писмата до брат си Ван Гог споделя за своята картина и своя мироглед за света: „ Това са моите упоритости, които се основават повече на обич, в сравнение с яд, основани повече на мира, в сравнение с пристрастеност. Вярно е, че постоянно съм в най-окаяно положение, само че въпреки всичко има мир в мен, чиста естетика и музика в най-бедните колиби, най-мръсните улици, виждам рисунки и картини и с някаква неустоима мощ Повярвайте ми, аз се дръзвам с от все сърце хората ме упрекват във всякаква завист и глупости, за които не съм отговорен никой различен, с изключение на другар на природата, учението, труда и най-много – хората ”.

Съществуват голям брой модерни диагнози за неговата полуда. Психоза, шизофрения, биполярно разстройство, гранично разстройство на личността са единствено част от тях.

Само едно е несъмнено: поради лудостта си Ван Гог е страдал, тъгувал, уединен и все пак – рисувал и обичал.

Корени на дърветата, 1890 година, последната картина, нарисувана от Ван Гог
Картината „ Корените на дървото “, върху която той работи в последния ден от живота си, със своята смесена и неопределена комбинация може би най-добре показва силата на прочувствения ужас на този художник.

Няколко часа по-късно на същия ден, през 1890 година, като опира револвер в сърцето си, Ван Гог се пробва да постави завършек на живота си.

Този опит в началото беше несполучлив, защото патронът заобиколи сърцето и Винсънт прекара идващите два дни от живота си на смъртния си одър. Още тогава за него се грижи брат Тео. В прегръдките на единствения човек, който го е разбирал и същински обичал, той най-сетне умрял с думите: „ Така желаех да си потегли “.

Превод по непознати медии