Дали е възможно да предразположим компанията си и да спечелим

Дали е допустимо да предразположим компанията си и да спечелим доверие в най-различни обстановки, като влияем ловко върху хората? Има някои правила, за предразполагане на събеседника.

Интересното е, че те постоянно се употребяват и от другите разузнавания, като са разказани в инструкциите за рекрутиране на нови сътрудници.

Златното предписание в техниката на манипулиране на индивида насреща ще ви разреши да спечелите неговото положително отношение и цялостно доверие. Това предписание гласи: „ Направете по този начин, че събеседникът ви да хареса самичък себе си! “

Първото нещо, което би трябвало да сторите за тази цел, е да допуснете неточност. Важното е тя да не наподобява прекомерна и пресилена. Например, може да „ сгрешите “ умишлено в произношението на някаква дума или в структурата на изречението. При това безусловно би трябвало да дадем опция на слушателите да посочат тези неточности и да покажат по какъв начин е вярно. След това си придаваме обезпокоен тип и брагодарим за корекцията – по този начин демонстрираме „ непринудено “ своята несъвършеност в съпоставяне със събеседниците.

Когато слушателите имат опция да поправят събеседника по време на общуването, като освен това срещат жив отклик и цялостно утвърждение от негова страна, те се усещат по-уверени. Тогава поддържат връзка с него доста по-свободно. Ако публиката вижда по какъв начин говорещият си признава, че не е съвършен, и вижда неточности в изявленията му, тя, колкото и необичайно да звучи, става по-благосклонна към него.

Второ: с хората би трябвало да се беседва за самите тях, да се демонстрира откровен интерес към това, което ги вълнува – а не безусловно да се опитваме да ги заинтересуваме със себе си. Когато човек усеща, че някой изпитва интерес към неговата персона, в мозъка му се задействат същите значими нервни центрове на удоволствието, както при консумация на вкусна храна или до момента в който получава огромни парични суми. Така, заради подсъзнателната признателност на индивида, ще си осигурите влечение и цялостно доверие от негова страна.

Трето: по време на диалога безусловно правете похвали от името на трето лице – в противоположен случай те ще звучат натрапчиво и хората ще изпитат единствено дискомфорт. Например, кажете, че хората от вашия отдел или, по-добре, някой от управлението или администрацията са споделили нещо прелестно за събеседника ви, като хвалят работата и заслугите му. Можете да одобрите уменията му в неработна среда – да вземем за пример, да го похвалите от името на трето лице за красивата му вила или за умеенето му да подготви барбекю.

Четвърто: по време на диалога безусловно съчувствайте и споделяйте страстите на събеседника си, като по този метод потвърждавате деликатното отношение към него. Ако обаче човек, изключително началник или водач, стартира да приказва за сложния си ден, просто би трябвало да слушате безмълвно събеседника, без да го оплаквате какъв брой е трагичен. Може да минете с дежурните реплики, че денят в действителност не е бил елементарен, само че той се е справил. В никакъв случай, обаче, не повтаряйте думите на събеседника – в противоположен случай може елементарно да усети даже едвам видим фалш.

Пето: поискайте дребна услуга, която не натоварва събеседника ви. В обстановка, когато човек прави някому услуга, той израства в личните си очи, самочувствието му се усилва и става по-уверен в себе си. Но тук би трябвало да се съблюдава тънка граница – не си коства да се злоупотребява с дребни претенции, даже и за незначителна помощ.

Шесто: добре е диалогът да се докара до подобен миг, че човек да не може да устои и да стартира да хвали самичък себе си. Например, откакто чуете по какъв начин е работил от заран до късна вечер, с цел да свърши работата си в точния момент, в отговор може да кажете, че това изисква огромни старания и твърда воля. Събеседникът нормално подхваща тази мисъл и ще заключи какъв брой старания и старания е похарчил за този бизнес. Обикновено не се сдържа да не се похвали.

Да докараш събеседника си до положение, когато той самичък хвали себе си, се счита, че е върховен пилотаж в операцията. След това имате освен цялостното му доверие, само че и той към този момент ви харесва.

Трябва обаче да избягвате грешките в общуването, които хората вършат, без да ги осъзнават и по този метод скапват първото усещане за себе си. Съветите за държание би трябвало да се ползват в точния момент и на място – другояче ще се получи противопоставен резултат.

Особено значимо е да се дефинират границите на това, което е разрешено на събеседника. Той би трябвало да знае какви рамки не трябва да пресича, кое в общуването е недопустимо и даже оскърбително. Не бива да премълчавате и преглъщате нападателни и обидни изказвания по отношение на вас.

Установяването на такава граница, в противен случай, провокира почитание от страна на събеседника. Ако чуете от него неща, които са ви неприятни, би трябвало умерено и без да повишавате звук, да го предупредите да не прави това.

Съществува така наречен „ предписание на 4-те страсти “, които би трябвало да бъдат провокирани у събеседника в избран ред при първото другарство.

Първата страст би трябвало да бъде наслада от диалога, положителна настройка, радостния жанр и потреблението на смешки, с цел да се подкрепи на събеседника да бъде в положително въодушевление.

Втората – доверие на събеседника към вашите претекстове. Третата страст – в диалога би трябвало ясно да показва положително отношение към индивида и неговите усеща.

Едва четвъртата страст е проявата на откровения интерес към събеседника. Отначало би трябвало, благодарение на първите три страсти, да привлечете неговото внимание, с цел да му бъде забавно да ви слуша.

Използването на посочените нагоре дребни психически трикове по време на диалог дава на хората наслада от приятното другарство. Това на собствен ред ни разрешава да избегнем ненужни спорове.