Експерти представиха петицията „За бъдещето на остров „Св. св. Кирик

Експерти показаха петицията „ За бъдещето на остров „ Св. св. Кирик и Юлита “ при Созопол като център за просвета, просвета и обучение по отношение на взето решение на Министерския съвет на 21 януари, с което лишава от Министерството на културата ръководството на парцел на остров „ Св. Св. Кирик и Юлита " и го предава на Държавното дружество „ Пристанищна инфраструктура " (ДППИ) за основаване на пристанищен терминал.

В конференцията участваха представители на Изпълнителния комитет (ИК) за преобразяване на остров „ Св. св. Кирик и Юлита” в център за изкуство и просвета, Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българска академия на науките, Българският народен комитет (БНК) на ИКОМОС, Асоциация на българските археолози, Асоциация на българските реставратори, както и представители на катедра „ Археология “ на СУ „ Св. Климент Охридски “.

„ За страдание, това е доста мощен удар върху нашето културно завещание, върху нашата история, археология и планове за основаване на международен център за просвета и изкуства „ Св. св. Кирик и Юлита ", сподели ръководителят на ИК за преобразяване на остров „ Св. св. Кирик и Юлита “ в център за изкуство и просвета проф. Велислав Минеков .

„ През 2021 година, може би през юни, разбрах за плана, изработен под управлението на проф. Тодор Кръстев за създаване на този център. Това е доста обемен материал, само че се чете на драго сърце и с наслада, че съществува подобен план. Вътре са едни от нашите най-големи имена в археологията, архитектурата и опазването на културното завещание. Този план беше в действителност нещо, което ме впечатли и оттова започнахме активност ", изясни проф. Минеков.

Той означи, че „ по концепцията за основаването на международния център имаше интерес от френска страна, с двама от посланиците на Франция имах диалози. Те се зарадваха, че нещата могат да тръгнат. Оттам имах среща с министъра на културата на Франция. Запознах я с плана. Тя към този момент беше отчасти подготвена и получихме зелена светлина. Имахме зелена светлина и от шефа на „ Музеите на Франция ". Отвсякъде имаше положителни благоприятни условия да се случи нещо на острова. Имаше заричане за финансиране, в допълнение от фондацията на някогашния президент на ОАЕ Шейх Зайед, имаше диалог с нас по отношение на една доста сериозна финансова помощ. В края на моя мандат поканихме представител на „ Музеите на Франция ", който пристигна в Министерството на културата с към този момент приключена идея във връзка с работата на този център ".

„ Преди да си потегли от Министерството, дадох заповед за проект за подсилване, с една мизерна сума, с цел да може да се избави покрива на Военноморското ни учебно заведение, да се затворят порти, прозорци, да не влиза там вода и сол. От тази заповед нищо не излезе. След мен застана Найден Тодоров като длъжностен министър, който продължи работата с „ Музеите на Франция " и откакто си потегли той, безусловно всичко беше изхвърлено на боклука и забравено. Това е невероятна вреда. Аз не мога да си обясня за какво. Много е печален този завършек на нашия труд. За страдание, това решение в действителност е един възмутителен опит за съсипия върху нашата памет и опит за обир ", сподели в резюме проф. Минеков.

Той добави, че петицията ще бъде препратена до генералния и заместител генералния шеф на ЮНЕСКО, до Министерството на културата на Франция, до Посолството на Франция в Р. България, до фондацията на Шейх Зайед и „ ще осведомяваме целият свят, в случай че би трябвало, за това, което се случва и за това, което още един път дефинирам като тежко безсрамие ".

Председателят на Българският народен комитет (БНК) на ИКОМОС арх. Габриела Семова-Колева , означи, че Български национален комитет (българска политическ на ИКОМОС е „ организация, която сплотява в себе си българските членове на Международния съвет за монументи на културата и забележителните места. ИКОМОС е водеща международна организация, без значение, че тя не е държавна организация, а е неправителствена, тя сплотява експерти, работещи за запазване на културното завещание. Работи като съвещателен орган към Комитета за международното завещание към Организацията за обучение просвета и просвета ЮНЕСКО. Ето за какво той е зает и в оценяването на номинациите за международно културно завещание и обезпечава поддържането на предпазения статут и включването ни в листата за международно завещание на ЮНЕСКО. В случая аз се запитвам дали политиката, която виждаме на разположение от страна на Министерството на културата през годините, дали тя съдържа в себе си тази последователност, която е нужна, с цел да може да се реализира в действителност запазване на културното завещание, тъй като запазване значи последователност ".

„ В момента ние сме очевидци, че тъкмо такава последователност в тази културна политика във връзка с остров „ Св. св. Кирик и Юлита” няма. Изведнъж, в последния миг, се прави едно предложение за смяна, което в случай че не изцяло, то съвсем обезсмисля това, което е замислено като концепция за този остров и за опциите, които България има пред света, тъй като с изключение на, че ние притежаваме това благосъстояние, ние сме и доста виновни. Отговорни сме пред света за него. Поради тази причина аз мисля, че би трябвало да се замислим и в случай че взимаме сходни решения, те да не бъдат толкоз прибързани и оформяни на коляно ", сподели още арх. Семова.

До последно се надявахме, че това, което се популяризира като информация в общественото пространство, не дава отговор на истината, тъй като минаха 2-3 седмици, в които имаше доста мощни анонси по отношение на какво ще бъде, по какъв начин ще се развият нещата на острова. В последна сметка, след 21 януари стана ясно, че близо половината остров, дружно с цялата инфраструктура, се дава на Държавното дружество „ Пристанищна инфраструктура ", по един за нас не изключително правилен и нормативно изискан метод ", сподели ръководителят на Съвета за теренни археологически изследвания при Министъра на културата и шеф на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българска академия на науките доцент доктор Христо Попов .

„ Нямаше по какъв начин да не реагираме. Имаше опити да бъдем упреквани в разнообразни неща - актуалната петиция по никакъв метод нито е политическа акция, нито е предизборна акция. Науката и културата са деполитизирани и би трябвало да бъдат такива. Вече подписалите се над 800 жители на България, експерти в най-различни области, имат доста съществено експертно наличие и поддръжка от хората, които в действителност са експерти в своята област, в региона на културно-историческото завещание и в региона на неговото администриране ", сподели още доцент Попов.

Той уточни, че остров „ Св. св. Кирик и Юлита “ е място с история. „ Тук са се обучавали бъдещите български моряци в години, когато България, поради наложени наказания, няма право на войска. Тук се е пазило познание за морето, за навигацията, за дисциплината и за отговорността. Обръщам внимание на отговорността, тъй като, тъкмо тъй като се усещаме виновни към нашето културно-историческо завещание, а това е знаково място за цялото черноморско крайбрежие, тъкмо тъй като се усещаме виновни за неговото бъдеще, сме принудени да реагираме в тази форма, тъй че да бъдем чути, " добави доцент Попов.

„ Остров Св. св. Кирик и Юлита има изключителна стойност като групова недвижима културна полезност ", сподели арх. Дарина Димитрова , ръководител на комисия „ Културно завещание " към Камарата на архитектите в България, член на Български национален комитет (българска политическ на ИКОМОС. Тя показа мнение на Камарата на архитектите в България. Становището е отправено до Министерски съвет и до Министерство на културата.

Разпоредбите на Закона за устройството на територията, указващи реда и метода за допускане, разработване, координиране и одобрение на подробни устройствени проекти са в отбрана на публичния интерес, изразяващ се в съответния случай в опазването на богатото културно завещание на остров „ Св. св. Кирик и Юлита ". Считаме, че подхванатите дейности по отношение на разделянето на поземления парцел може да доведат до неспособност за осъществяване на скъпи планове за България и да бъдат пропуснати благоприятни условия за потребление на изключителния културен и археологически капацитет на остров „ Свети свети Кирик и Юлита ". Камарата на архитектите в България приканва решение номер 60 от 21 януари 2026 година на Министерския съвет за остров „ Свети свети Кирик и Юлита " да бъде анулиран ", сподели арх. Димитрова.

Тя изрази и персоналното си мнение: „ Ясно е от мнението на Камарата на архитектите в България, че са нарушени законовите процедури по Закона за устройство на територията и има няколко съществени престъпления. Не е добър образец страната, посредством своите министерства и институции, да не съблюдава личните си закони. Защото, с изключение на Закона за устройство на територията, е нарушен и Законът за културното завещание и режимите за запазване на тази територия ".

„ Нашата петиция желае да се спре процедурата, която е стартирана. Министерски съвет да се откаже от това свое решение по един или различен метод. Ако намерят метод, който да не ги излага, би било добре, тъй като не е добре българските институции да се забъркват в неща, които наподобяват подозрителни на всички жители. След като се направи това нещо, да се седне на масата в един експертен формат, с хора, които са заинтригувани, които имат визия за развиването на острова като място на просвета, обучение, което да показва България пред себе си, пък и пред света, като част от международното културно завещание. Да се съберат такива хора и тогава, в границите на тази идея, да се вземе решение по какъв начин да се погрижим и за кейовите уреди на острова ", сподели гл. ас. доктор Калин Димитров , археолог и теоретичен началник на подводните археологически изследвания в акваторията на острова, НАИМ-БАН и Център за подводна археология.

„ От парцела е извадена тази част, която до момента Министерство на културата управляваше, и която има търговски капацитет. Това са кейовите уреди, които сега нямат статут на пристанище. Извадени са всичките равни елементи на острова, върху които могат да се създадат съответните неща, от които могат да се печелят пари. Така че ние доста добре разбираме, че Министерството на културата не може да се грижи за пристанище. Това не му е работата. Също по този начин не възразяваме върху това, че съществуващото държавно дружество е пристанищна инфраструктура. Те са хората, които схващат, и които би трябвало да създадат рехабилитация на това пристанище. Тук сме не да спорим. Но пристанището, неговата употреба, неговата визия и неговия формат би трябвало да бъдат подчинени на концепцията на този културен и музеен център, който би трябвало да стои зад него. А тук сме поставили каруцата пред коня ", сподели в резюме гл. ас. доктор Калин Димитров.

„ Тук съм като представител на президиума на Българската академия на науките, с цел да изразя нашата поддръжка към експертизата – първо на българските археолози, множеството от които работят в Българската академия на науките, и за това, че и ние сме обезпокоени от решението на Министерския съвет от 21 януари 2026 година Дори и датата е притеснителна, защото такива значими решения първо въздействат върху културната политика на страната, второ са свързани с районното и административно ръководство на един значим за страната регион ", сподели заместник-председателят на Българска академия на науките проф. Емануел Мутафов .

„ Обнадеждаващото е, че ние сме поканени на среща в Министерството на културата през днешния ден в 15:00 ч. ", добави той.

„ Преди повече от 15 години островът „ Свети свети Кирик и Юлита " беше даден на Министерството на културата. Причина за това бяха почналите няколко години по-рано археологически изследвания там, които демонстрираха, че това е едно място с изключителна историческа стойност и натовареност ", сподели доктор Найден Прахов , шеф на Центъра за подводна археология към Министерството на културата.

„ Праисторически селища от халколитната и бронзовата ера под вода, доста извънредно добре непокътнати обекти от цялата Античност, Средновековие, Късно средновековие, османски интервал и най-нова история. Това е един емблематичен археологически обект, културен монумент. Тази историческа натовареност, в хубавия смисъл на думата, даде учредения на държавното управление да даде този остров на Министерство на културата с една брилянтна концепция и задача – да го трансформира в интернационален център за просвета, за изкуство, за просвета. Емблематичната постройка на рибарското учебно заведение би трябвало да бъде превърната съгласно тази съществуваща идея в музей на морските култури, цивилизации. Там би трябвало да бъдат построени лаборатории за консервация и реституция ", изясни доктор Прахов.

По неговите думи, „ центърът за подводна археология трябваше да има свое седалище там съгласно първичния план. Трябваше да има здания, пространства, пространства за конференции, за научни и културни събития, аквариум, в който бъде показано подводното културно и естествено завещание на Черно море. Една брилянтна концепция, която би трябвало да трансформира този остров в един бисер на Черноморския район и на Югоизточна Европа. Един център без паралели, без аналог. Брилянтна концепция, която всички ние прегърнахме, и от която никой не се отхвърля от Министерството на културата, от цялата културна научна общественост, макар че през тези години съвсем нищо не се случи ", добави доктор Прахов.

/ЕМС//ДД