Подписахме с Турция преди 25 г., защо с Македония едва сега
Дали е парадоксално, само че е реалност - България има контракт за добросъседство, другарство, съдействие и сигурност с Турция от 25 години.
Едва в този момент следва да подпишем и с Македония.
Народното събрание единно за Македония
Борисов и Заев се схванаха за контракта за добросъседство
В началото на 90-те години, след демократичните промени, България за малко време подписа двустранни контракти за другарство с редица европейски страни - Франция, Италия, Испания, страните от Централна Европа, даже със страни от Централна Азия. Така бе дадена и поръчка за новата външна политика, която страната ни ще следва.
Едни от първите подписани и утвърдени бяха договорите със прилежаща Гърция, Румъния, а също и с Турция. Въпреки прясната рана от така наречен Възродителен развой и макар вътрешнополитическата борба у нас, договорът с Турция бе подписан и скоро по-късно утвърден от Народното събрание.
А какво се случи с младата страна Македония?
Често си припомняме, че България първа в света я призна като самостоятелна страна – на 15 януари 1992 година Още един миг, когато в българския парламент се отхвърлиха от вътрешнополитическите сметки и гласоподаваха единно.
Нещо повече – тогавашният президент Желю Желев съумява да убеди турския президент Сюлейман Демирел и Турция също признава независимостта на Македония поради стабилността на Балканите.
Желев неколкократно беседва и с съветския президент Борис Елцин и също съумява да го убеди Русия да признае Македония – това става директно след посещаване на Елцин в София.
През 1999 година министър председателите на двете страни Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха взаимна декларация. За да стане това обаче трябваше да се откри единодушие на какъв език ще се подпише документът. Така се стигна до формулировката „ на формалните езици, съгласно Конституцията на България и на Македония “.
С Декларацията Македония одобри, че няма искания за съществуване на македонско малцинство у нас.
През 2008 година Станишев, като министър председател, предложи подписването на Договор за другарство, само че това бе отлагано в годините, а съседите ни като че ли бяха по-заети с въпросите българи или македонци са Самуил, Гоце Делчев...
Изглежда едвам последните месеци в Македония се образува консенсус към европейското и евроатлантическо бъдеще, част от което е и нормализирането на връзките със съседите и намиране на решение на противоречивите въпроси.
А във връзка с България те бяха дефинирани през вчерашния ден от ВМРО-ДПМНЕ, което разгласи, че е за сключване на контракт с България, само че въпреки всичко счита, че през годините не е реализирано съглашение по няколко "незатворени въпроси, които се отнасят до идентичността на македонския народ ".
От ВМРО-ДПМНЕ желаят София публично да се раздели с изказванията, че не признава македонския език и го счита за акцент на българския.
Те показват и терзание, че с настояването за смяна на учебниците по история в Македония „ де факто македонската история, исторически персони и събития се показват като част от историята на България”. Според ВМРО-ДПМНЕ, това ще заличи историята на западната ни съседка за бъдещите генерации. Дали тази позиция ще бъде следвана или е по-скоро за вътрешна консумация занапред ще се види.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
Едва в този момент следва да подпишем и с Македония.
Народното събрание единно за Македония
Борисов и Заев се схванаха за контракта за добросъседство
В началото на 90-те години, след демократичните промени, България за малко време подписа двустранни контракти за другарство с редица европейски страни - Франция, Италия, Испания, страните от Централна Европа, даже със страни от Централна Азия. Така бе дадена и поръчка за новата външна политика, която страната ни ще следва.
Едни от първите подписани и утвърдени бяха договорите със прилежаща Гърция, Румъния, а също и с Турция. Въпреки прясната рана от така наречен Възродителен развой и макар вътрешнополитическата борба у нас, договорът с Турция бе подписан и скоро по-късно утвърден от Народното събрание.
А какво се случи с младата страна Македония?
Често си припомняме, че България първа в света я призна като самостоятелна страна – на 15 януари 1992 година Още един миг, когато в българския парламент се отхвърлиха от вътрешнополитическите сметки и гласоподаваха единно.
Нещо повече – тогавашният президент Желю Желев съумява да убеди турския президент Сюлейман Демирел и Турция също признава независимостта на Македония поради стабилността на Балканите.
Желев неколкократно беседва и с съветския президент Борис Елцин и също съумява да го убеди Русия да признае Македония – това става директно след посещаване на Елцин в София.
През 1999 година министър председателите на двете страни Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха взаимна декларация. За да стане това обаче трябваше да се откри единодушие на какъв език ще се подпише документът. Така се стигна до формулировката „ на формалните езици, съгласно Конституцията на България и на Македония “.
С Декларацията Македония одобри, че няма искания за съществуване на македонско малцинство у нас.
През 2008 година Станишев, като министър председател, предложи подписването на Договор за другарство, само че това бе отлагано в годините, а съседите ни като че ли бяха по-заети с въпросите българи или македонци са Самуил, Гоце Делчев...
Изглежда едвам последните месеци в Македония се образува консенсус към европейското и евроатлантическо бъдеще, част от което е и нормализирането на връзките със съседите и намиране на решение на противоречивите въпроси.
А във връзка с България те бяха дефинирани през вчерашния ден от ВМРО-ДПМНЕ, което разгласи, че е за сключване на контракт с България, само че въпреки всичко счита, че през годините не е реализирано съглашение по няколко "незатворени въпроси, които се отнасят до идентичността на македонския народ ".
От ВМРО-ДПМНЕ желаят София публично да се раздели с изказванията, че не признава македонския език и го счита за акцент на българския.
Те показват и терзание, че с настояването за смяна на учебниците по история в Македония „ де факто македонската история, исторически персони и събития се показват като част от историята на България”. Според ВМРО-ДПМНЕ, това ще заличи историята на западната ни съседка за бъдещите генерации. Дали тази позиция ще бъде следвана или е по-скоро за вътрешна консумация занапред ще се види.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ




