Ако нямаше френска революция…
Дали е било допустимо да не избухне гражданска война във Франция е въпрос, по който историците спорят до ден-днешен. Но също толкоз забавно е каква щеше да бъде страната при положение, че революцията би се разминала.
Първи сюжет. Конституционна монархия. Може би въпросът е в личността на самия крал. Людовик ХVІ бил слабоволев човек, подвластен и дори нерешителен. Събитията, които почнали през 1789 година, кралят възприемал като някакво досадно неразбирателство. Той не видял глобалните процеси в протестите, демонстрациите, политическите събрания и построяването на барикади. Възприемал революцията като глупава оперета. Правел отстъпки с надеждата да завоюва време – само че тази колебливост в крайна сметка му коствала главата.
Но със смъртта на Людовик ХVІ на ешафода династията на Бурбоните не прекъснала. Братята на краля, изключително, несъмнено, по-малкият – бъдещият Шарл X, нямало да постигнат съгласие с революционния Конвент. Но имало проект по отношение на сина на краля. Това нещастно момче, чийто къс живот се състоял от непрекъснати нещастия и загадки, останало в историята като Луи XVII макар, че не управлявало Франция и една минута. Ако Конвентът успеел да го качи на трона и да образува мощно държавно управление, тогава страната можела да се превърне в Конституционна монархия за дълго време. Единственото по-сложно нещо било, че кабинетът на министрите трябвало да е съдружен. Но имало хора, подобаващи за това. С малко фантазия можем да измислим такова държавно управление: министър-председател – Жорж Дантон, министър на външните работи – Шарл-Морис Талейран, министър на вътрешните работи – Фуше, боен министър – Наполеон Бонапарт, някой военачалник Лафайет може да поеме Министерството за реабилитация на дворяните (връщане и реабилитация на тези, които са били принудени да изоставен Франция по време на революцията). И най-после, властта трябва да бъде споделена с якобинците. Робеспиер можело да стане министър на колониите.
Ако такова държавно управление бъдело задоволително мощно, тогава всички последващи разтърсвания биха могли да бъдат избегнати. Няма страховити кланета и кошмарни ужаси във Вандея, няма якобинска тирания, няма Директория, няма наполеоновски прелом. Наполеон, с целия си гений, нямало да свали едно мощно държавно управление, защото не би получил необходимата поддръжка за това във военните среди. Но има и още. Нова Франция последователно щяла бъде призната от всички европейски страни. Защото имаме и законният Бурбон на трона, тъй че няма да никаква опасност за остарелия свят.
Втори сюжет. Военна тирания. Ами, ако държавно управление се окажело едва? Ако коалицията веднага затъне във взаимни разправии? Тогава първият вариант е военна тирания. Тук като цяло всичко е ясно. В действителност, завземането на властта от Наполеон и без това е било военна тирания, но просто не се наричало по този начин. Пък и не е единствено Наполеон. Всеки един от силните генерали можел да завземе властта – а такива генерали във Франция имало премного.
Така че всеки би могъл да събори кабинета и да постави страната на военни релси. Например, Бернадот, който на младини бил яростен бунтовник и имал татуировка: „ Смърт на кралете! “; нищо, че самичък станал крал на Швеция. Дори бащата на Александър Дюма-баща можел да стане генерал-диктатор.
Трети сюжет. Чуждестранна интервенция. Европа следяла доста внимателно случващото се във Франция. И това внимание бързо било сменено от паника, а паниката – от смут. Разбира се, отслабването на политическия конкурент е добре пристигнало. Но самата тенденция… Някакви сиви хора се осмелили да вдигнат ръка срещу монархията, лимитирали властта на краля и след това го екзекутирали. Властта минала неразбираемо към кого. Монарсите от останалата част на Европа били мощно обезпокоени, че нещо сходно може да им се случи и на тях. Англия, Русия, Прусия и Австрия били ужасени.
Англия първа изготвила план за военна инвазия във Франция и силово възобновяване на безспорната власт на Бурбоните. Както знаем, антифренската коалиция така и така в крайна сметка спечелила. Но тя победила към този момент Наполеон. А отначало на пълномащабна инвазия никой не се решил. Ако тя се била случила, Франция евентуално щяла бъде разграничена на сфери на въздействие и някой марионетен крал щял да седне в Париж, за да ръководи. Вярно, в този случай нямало да има победоносно развети флагове и славни борби – само че пък и 600 хиляди души не биха изгубили живота си в съветските снегове, нямаше да го има и разгромът при Ватерло. С две думи: щеше да има мир. А както е известно, и най-лошият мир е по-добър от най-хубавата война.
–
