Дълговата криза е от приемането на Бюджет 2022. Той беше

Дълговата рецесия е от приемането на Бюджет 2022. Той беше обществен, само че някой би трябвало да заплати сметката. Разходите надвишават приходната част от бюджета, по тази причина с цел да се финансират би трябвало или да се тегли нов дълг, или да се подвигат налозите. През 2023 година следва падежиране на дълг от над 3 милиарда лв., това значи, че ще би трябвало да теглим нов дълг. Ще се вдигне цената на кредитиране за бизнеса и семействата, както и лихвите по финансирането им. Това сподели Михаил Кръстев, стопански откривател, член на Съвета по стопански и обществени политики за " Твоят ден " по " Нова телевизия ".

" Докато имаме пари в централния бюджет, ще има пари и за пенсии. Въпросът е докога. Рецесията е за да се охлади стопанската система. Не съм оптимист, че тя ще е лека. Действа се на парче, европейската стопанска система е застрашена и от други рецесии. Тегленето на дълг напролет е щяло да бъде при по-добри условия. Само за една седмица от последния издаден дълг, влошихме ситуацията си ", уточни той.

Икономистът от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов счита, че можем да забележим закъснение на производството и търсенето. " Оттам по-висока безработица, а и предприятия на прага на банкрута. Еврозоната е по-подготвена за криза, финансовият потрес ще е по-малък в сравнение с през 2008 година Китайската стопанска система също е в рецесия и експорт натам няма да може да ни избави. При приемането на Бюджет 2023 би трябвало да има ясна рамка за недостиг и удържането му в рационални граници. Увеличението на лихвите убива инфлацията. Второто огромно финансово перо в бюджета са обезщетенията на небитовите консуматори над 1 милиарда на месец. Те отиват и в предприятия с високи облаги ", изясни той.