Преди векове жените управляваха Япония
Дългосрочното оцеляване на най-старата монархия в света е в ръцете на едно момче, още в ученическа възраст. Настоящият император на Япония ще абдикира и в страната още веднъж бяха възобновени апелите за смяна на законодателството, което не разрешава на дамите да наследяват трона.
12-годишният Хисахито , синът на коронования принц Акишино, ще стане втори по ред за унаследяване Трона на хризантемата, когато по-големият брат на татко му – Нарухито, наследи трона от актуалният император Акихито , който се отдръпва на 1 май. Акишино ще бъде пръв по ред, само че той към този момент е на 53 години.
ThinkStock/Getty Images
„ Цялото бъдеще на императорското семейство зависи от едно малко момче – това значи, че то би трябвало да остане крепко и да изяви предпочитание да се ожени и да има деца “, показва Бен-Ами Шилони, професор по японски език в Еврейския университет в Йерусалим .
Консервативна и патриархална Япония изключва дамите, които съставляват 13 от общо 18-те членове на императорското семейство – от наследяването на трона. Но не постоянно е било по този начин.-->
Императрици са управлявали Япония по друго време през разнообразни епохи, до момента в който не е въведена възбраната през 1889 година.
Gulliver/Getty Images
Жени владетели
Археологически разкопки на гробници демонстрират, че дамите владетели са преобладавали в Западна Япония през 4-ти век, твърди Чизуко Алън, ис торик от университета в Мичиган.
Тези дами, които са били заровени паралелно до бойни оръжия и оръдия на труда, са били способени политически, военни и религиозни водачи, показва Алън. Гробници на мъже императори стартират да се появяват едвам през 5-ти век, написа историкът, чийто открития са оповестени в журнала „ Джапан конгрес “.
Макар традицията да има дами владетели и управници да е била постоянно срещано събитие в антична Япония, Шилони показва, че историческите книги натъртват единствено на ориста на мъжете императори. „ Дори императрицата да е постигнала голям брой триумфи, те към момента се подценяват – за разлика от постигнатото от мъжете “, декларира професорът.
БГНЕС
Първата императрица на Япония, за която има писмени свидетелства, е Суико , управлявала 35 години от 592 година до гибелта си. На нея страната дължи и първата си конституция.
Влиятелната императрица Кокен е управлявала два пъти – от 749 до 758 година и по-късно под ново име – Шотоку – от 764 до 770 година, когато популяризира будизма оттатък рамките на столицата.
Императрица Гнемей (от 707 до 715 година) даже слага щерка си Геншо на трона след своята абдикация с претекста, че тя ще ръководи по-добре от коронования принц Обито, твърди Хитоми Тономура, историк от университета в Мичиган.
Според някои историци обаче императриците са били просто оръжие в ръцете на опитни политици и са абдикирали в интерес на мъжки правоприемник, когато на хоризонта се е появявал подобаващ подобен. Според други обаче точно дамите управници са оформили историята на страната към по-добро за разлика от мъжете императори.
„ От модерна позиция е забавно да се замислим по какъв начин приносът към историята на японските императрици в предишното сега е толкоз подценяван “, показва историкът от университета в Мичиган Хитоми Тономура.
„ Но несъмнено да пренебрегваш тези дами или да интерпретираш ролята им като „ краткотрайно заемащи поста “ сред двама мъже императори – по този начин японското общество демонстрира, че няма никакво историческо въображение за това какво може и какво в действителност е една жена “.
БГНЕС
Съвременна Япония
След като Япония се отваря към света по време на династията Мейджи от 1868 до 1912 година, водачите от това време трансформират ролята на императора и му връщат позицията на главнокомандващ.
Тъй като жена не може да командва армията, ръководещите от династията Мейджи имат вяра, че няма смисъл да имат за императрица жена, твърди професор Шилони. И по този начин е признат закон, съгласно който единствено мъж може да наследи трона.
По това време желанието за състезание със Запада е много мощно.
Лидерите от Мейджи се въодушевяват от Пруската конституция – която не разрешава на дамите да наследяват трона, и през 1889 година се не разрешава публично на дамите да застават отпред на страната, показва Шилони. Те не желаят да пресъздадат английския модел на ръководство – по това време на власт е кралица Виктория.
Вместо това през този интервал на респект в японското общество са мъжете и фигурата на император мъж, като Мейджи постанова на преобладаващата позиция на мъжа над дамата.
„ В конституцията на Мейджи е вписано понятието „ къща “. Това слага съпругите и членовете на семейството на подчинението на нормално най-възрастният мъж – патриарх. Преди не е имало сходно нещо “, показва историкът Тономура.
Тя разяснява, че по време на династията Мейджи, модерна Япония се трансформира в патриархално общество. Някои от законите по това време, касаещи рождените права и браковете – да вземем за пример за брачните двойки, употребяващи една и съща фамилия (обикновено тази на съпруга), се ползват и до през днешния ден.
ThinkStock/Getty Images
Влиянието на Съединени американски щати
Американската окупация,последвала разгрома на Япония по време на Втората международна война , донася полъха на смяната, защото американските полезности последователно навлизат в японското общество.
Според признатата след войната конституция ролята на императора се трансформира – от позиция на ръководещ до чисто церемониална функционалност, като се не разрешава на императорското семейство да се намесва в политиката. Но когато дамите получават право да гласоподават през 1945 година, не са направени никакви стъпки за възобновяване на правото им да наследяват трона.
„ Съединени американски щати не са желали да отхвърлен японците, като намалят статуса на императора “ , показва Шилони. „ Според хората въпросът с пола в императорското семейство е трябвало да бъде оставен на преценката на бъдещите държавни управления. “
Подобни полемики идват на дневен ред през 2004 год ина по време на мандата на премиера Джунихиро Коидзуми, чийто кабинет образува комисия от политици и учени, които да обсъдят въпроса. По това време – от 1965 година, в императорското семейство не е имало мъжки правоприемник, а коронованият принц Нарухито и принцеса Масако стават родители на момиченце – Айко, през 2011 година.
Според сегашните закони единствено мъжки наследници, които имат императори по бащина линия, могат да наследяват трона. Комисията предлага законова смяна, която да разреши на жена да бъде монарх или да се възвърне благородническият статус на членове на остарялата аристокрация, който им е бил лишен след Втората международна война.
Предложението обаче предизвика мощна опозиция от страна на ултраконсервативната част на японското общество, декларира Шилони. Така проектите за промени са отсрочени, предвид на обстоятелството, че брачната половинка на коронования принц Акишино – принцеса Кико, през 2006 година ражда момченце – Хисахито.
БГНЕС, списък
Нереформираният Трон на хризантемата
На фона на изменящите се международни настройки към равенството на половете, съвсем две трети от японците утвърждават смяна на закона, която да разреши на дамите да се възкачат на трона, демонстрира изследване от 2017 година на „ Майничи Шимбун “.
Подновен беше и дебатът за това дали да се разреши на дами, които се омъжват за елементарни хора, да останат в границите на императорското семейство.
Но въпросът да се даде ръководството в ръцете на жена си остава извънредно сензитивен в Япония макар опитите на държавното управление да даде повече права на работещите дами по скица, наречена „ женска стопанска система “.
Едва 10 % от политиците в японската Камара на представителите са дами, демонстрират данните, оповестени при започване на тази година – което е един от най-лошите несъответствия във връзка с половото тъждество в региона на политиката в международен мащаб.
В Япония към момента са необятно публикувани несъзнателните полови пристрастия и неотменните мъжки права , споделя Тономура.
И макар наследството от мощни дами управници, вероятността за сходен актуален еквивалент остава много далечна без обилни промени във връзка с равенството сред половете.
„ Според някои дами да имат императрица може да е нещо положително, като модел за подражателство “, показва Тономура. „ Но към този миг пъкъла имаш жена монарх е нещо прекомерно пожелателно “.
Единствената допустима смяна в монархията в близко бъдеще, евентуално ще е да се разреши на принцесите да останат в границите на императорското семейство, даже да се омъжат за елементарни мъже. Това, вероятно, би могло да проправи пътя и към унаследяването на трона от жена в бъдеще, твърди професор Шилони.
12-годишният Хисахито , синът на коронования принц Акишино, ще стане втори по ред за унаследяване Трона на хризантемата, когато по-големият брат на татко му – Нарухито, наследи трона от актуалният император Акихито , който се отдръпва на 1 май. Акишино ще бъде пръв по ред, само че той към този момент е на 53 години.
ThinkStock/Getty Images „ Цялото бъдеще на императорското семейство зависи от едно малко момче – това значи, че то би трябвало да остане крепко и да изяви предпочитание да се ожени и да има деца “, показва Бен-Ами Шилони, професор по японски език в Еврейския университет в Йерусалим .
Консервативна и патриархална Япония изключва дамите, които съставляват 13 от общо 18-те членове на императорското семейство – от наследяването на трона. Но не постоянно е било по този начин.-->
Императрици са управлявали Япония по друго време през разнообразни епохи, до момента в който не е въведена възбраната през 1889 година.
Gulliver/Getty Images Жени владетели
Археологически разкопки на гробници демонстрират, че дамите владетели са преобладавали в Западна Япония през 4-ти век, твърди Чизуко Алън, ис торик от университета в Мичиган.
Тези дами, които са били заровени паралелно до бойни оръжия и оръдия на труда, са били способени политически, военни и религиозни водачи, показва Алън. Гробници на мъже императори стартират да се появяват едвам през 5-ти век, написа историкът, чийто открития са оповестени в журнала „ Джапан конгрес “.
Макар традицията да има дами владетели и управници да е била постоянно срещано събитие в антична Япония, Шилони показва, че историческите книги натъртват единствено на ориста на мъжете императори. „ Дори императрицата да е постигнала голям брой триумфи, те към момента се подценяват – за разлика от постигнатото от мъжете “, декларира професорът.
БГНЕС Първата императрица на Япония, за която има писмени свидетелства, е Суико , управлявала 35 години от 592 година до гибелта си. На нея страната дължи и първата си конституция.
Влиятелната императрица Кокен е управлявала два пъти – от 749 до 758 година и по-късно под ново име – Шотоку – от 764 до 770 година, когато популяризира будизма оттатък рамките на столицата.
Императрица Гнемей (от 707 до 715 година) даже слага щерка си Геншо на трона след своята абдикация с претекста, че тя ще ръководи по-добре от коронования принц Обито, твърди Хитоми Тономура, историк от университета в Мичиган.
Според някои историци обаче императриците са били просто оръжие в ръцете на опитни политици и са абдикирали в интерес на мъжки правоприемник, когато на хоризонта се е появявал подобаващ подобен. Според други обаче точно дамите управници са оформили историята на страната към по-добро за разлика от мъжете императори.
„ От модерна позиция е забавно да се замислим по какъв начин приносът към историята на японските императрици в предишното сега е толкоз подценяван “, показва историкът от университета в Мичиган Хитоми Тономура.
„ Но несъмнено да пренебрегваш тези дами или да интерпретираш ролята им като „ краткотрайно заемащи поста “ сред двама мъже императори – по този начин японското общество демонстрира, че няма никакво историческо въображение за това какво може и какво в действителност е една жена “.
БГНЕС Съвременна Япония
След като Япония се отваря към света по време на династията Мейджи от 1868 до 1912 година, водачите от това време трансформират ролята на императора и му връщат позицията на главнокомандващ.
Тъй като жена не може да командва армията, ръководещите от династията Мейджи имат вяра, че няма смисъл да имат за императрица жена, твърди професор Шилони. И по този начин е признат закон, съгласно който единствено мъж може да наследи трона.
По това време желанието за състезание със Запада е много мощно.
Лидерите от Мейджи се въодушевяват от Пруската конституция – която не разрешава на дамите да наследяват трона, и през 1889 година се не разрешава публично на дамите да застават отпред на страната, показва Шилони. Те не желаят да пресъздадат английския модел на ръководство – по това време на власт е кралица Виктория.
Вместо това през този интервал на респект в японското общество са мъжете и фигурата на император мъж, като Мейджи постанова на преобладаващата позиция на мъжа над дамата.
„ В конституцията на Мейджи е вписано понятието „ къща “. Това слага съпругите и членовете на семейството на подчинението на нормално най-възрастният мъж – патриарх. Преди не е имало сходно нещо “, показва историкът Тономура.
Тя разяснява, че по време на династията Мейджи, модерна Япония се трансформира в патриархално общество. Някои от законите по това време, касаещи рождените права и браковете – да вземем за пример за брачните двойки, употребяващи една и съща фамилия (обикновено тази на съпруга), се ползват и до през днешния ден.
ThinkStock/Getty Images Влиянието на Съединени американски щати
Американската окупация,последвала разгрома на Япония по време на Втората международна война , донася полъха на смяната, защото американските полезности последователно навлизат в японското общество.
Според признатата след войната конституция ролята на императора се трансформира – от позиция на ръководещ до чисто церемониална функционалност, като се не разрешава на императорското семейство да се намесва в политиката. Но когато дамите получават право да гласоподават през 1945 година, не са направени никакви стъпки за възобновяване на правото им да наследяват трона.
„ Съединени американски щати не са желали да отхвърлен японците, като намалят статуса на императора “ , показва Шилони. „ Според хората въпросът с пола в императорското семейство е трябвало да бъде оставен на преценката на бъдещите държавни управления. “
Подобни полемики идват на дневен ред през 2004 год ина по време на мандата на премиера Джунихиро Коидзуми, чийто кабинет образува комисия от политици и учени, които да обсъдят въпроса. По това време – от 1965 година, в императорското семейство не е имало мъжки правоприемник, а коронованият принц Нарухито и принцеса Масако стават родители на момиченце – Айко, през 2011 година.
Според сегашните закони единствено мъжки наследници, които имат императори по бащина линия, могат да наследяват трона. Комисията предлага законова смяна, която да разреши на жена да бъде монарх или да се възвърне благородническият статус на членове на остарялата аристокрация, който им е бил лишен след Втората международна война.
Предложението обаче предизвика мощна опозиция от страна на ултраконсервативната част на японското общество, декларира Шилони. Така проектите за промени са отсрочени, предвид на обстоятелството, че брачната половинка на коронования принц Акишино – принцеса Кико, през 2006 година ражда момченце – Хисахито.
БГНЕС, списък Нереформираният Трон на хризантемата
На фона на изменящите се международни настройки към равенството на половете, съвсем две трети от японците утвърждават смяна на закона, която да разреши на дамите да се възкачат на трона, демонстрира изследване от 2017 година на „ Майничи Шимбун “.
Подновен беше и дебатът за това дали да се разреши на дами, които се омъжват за елементарни хора, да останат в границите на императорското семейство.
Но въпросът да се даде ръководството в ръцете на жена си остава извънредно сензитивен в Япония макар опитите на държавното управление да даде повече права на работещите дами по скица, наречена „ женска стопанска система “.
Едва 10 % от политиците в японската Камара на представителите са дами, демонстрират данните, оповестени при започване на тази година – което е един от най-лошите несъответствия във връзка с половото тъждество в региона на политиката в международен мащаб.
В Япония към момента са необятно публикувани несъзнателните полови пристрастия и неотменните мъжки права , споделя Тономура.
И макар наследството от мощни дами управници, вероятността за сходен актуален еквивалент остава много далечна без обилни промени във връзка с равенството сред половете.
„ Според някои дами да имат императрица може да е нещо положително, като модел за подражателство “, показва Тономура. „ Но към този миг пъкъла имаш жена монарх е нещо прекомерно пожелателно “.
Единствената допустима смяна в монархията в близко бъдеще, евентуално ще е да се разреши на принцесите да останат в границите на императорското семейство, даже да се омъжат за елементарни мъже. Това, вероятно, би могло да проправи пътя и към унаследяването на трона от жена в бъдеще, твърди професор Шилони.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ