Кузман Илиев: Миксът от АЕЦ и ТЕЦ-2 ще доведе до по-ниска цена на тока
“Дългосрочно и краткосрочно би трябвало да се мисли по какъв начин да се закупува сила на налични цени. Ние предлагаме средносрочно основаването на двустепенно ценообразуване. Трябва сегментиране на вътрешен и външен пазар и основаването на “маркет-мейкинг ”. Това е микс сред евтина и с ниска себестойност на нуклеарна сила, електрическа от АЕЦ Козлодуй, комбинирана с държавния Топлоелектрическа централа да вземем за пример. Прави се микс от тези централи и се реализира допустима цена за потребителите на контролирания пазар. Тези количества се оферират на Българската самостоятелна борса в пакети надлежно от 3 месеца, 6, 12 месеца, което дава опция на промишлеността да закупят тези пакети и да предвиждат дълготрайно цените на тази сила. ” Това съобщи Кузман Илиев по време на представянето на отчет на тематика “Политики за стабилно икономическо развиване и ограничения за преодоляване на инфлацията и енергийната рецесия. “, проведен от Съвета по стопански и обществени политики, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Докладът е отдаден на настоящите стопански опасности пред България считайки високата инфлация и енергийната рецесия сега.
Димитър Ганев от Изследователския център “Тренд ” показа изследване осъществено всред пълнолетни жители в интервала сред 15 и 22 август 2022 година осъществено по метода “лице в лице ”. Според 98% от респондентите страната би трябвало да подкрепя популацията заради високите цени на тока. 39% от интервюираните декларират, че не считат да има усъвършенстване в тяхното финансово състояние през зимата. Според Владимир Сиркаров инфлацията води след себе си утежняване на цялата конструкция на стопанската система и единственото решение е продължение на стягането на политиките на централните банки. “Депозитните бази в България са на положителни равнища, все още банковата ни системата е добре капитализирана с добра ликвидност. ”, посочи още той.
Дълги години фискалната политика в “България беше строга, ние бяхме посочвани за образец по какъв начин не би трябвало да се натрупат огромни държавни задължения по отношение на равнищата на Брутният вътрешен продукт и държавни дефицити, само че в този момент ситуацията не е такова. ”, съобщи и Михаил Кръстев, част от СИПП. “В рамките на три години ще се усили държавният дълг на страната по отношение на Брутният вътрешен продукт с близо 40%, а държавният недостиг се чака да бъде от над 6%. ”, посочи още той.
Никола Филипов дефинира като резултати от инфлацията и енергийната рецесия загубата на покупателната дарба на семействата, сриването на приходите на бизнесите, което ще докара до застоялост на приходите и освобождение на служащи. “Бизнесът свива вложенията, бележи се спад от 13%, малко над 50% е спадът и от задгранични вложения, а те са главните фактори за стопански напредък и увеличение на заплатите ”, посочи още той.
Кузман Илиев разясни, че дълготрайно и краткосрочно би трябвало да се мисли по какъв начин да се закупува сила на налични цени. “В България всичко над 250 лева за мегаватчас за електрическа сила се покрива през Фонда за енергийна сигурност, това са парите от АЕЦ-а за електрическа сила, която сме продали. Такъв механизъм за Газа нямаме обаче, тъй че цената ще пораства единствено нагоре предвид на отхвърли съветската страна да спре Газа за Северен поток. Това е краткосрочна мярка, бюджетиран механизъм за електрическата сила за отплата на бизнеса, само че то е неустойчиво, ” посочи още Илиев и продължи: Трябват решения и ние предлагаме средносрочно основаването на двустепенно ценообразуване. Вече в Европа имаме прецедента на Испания и Португалия- цената на електрическата сила на испанците три пъти по-ниска от на всички места другаде в Европа, тъй като те използваха локална генерация от електрическа сила, която е от евтини запаси, с ниска себестойност. Например нуклеарната сила, както е за нас нуклеарната сила от АЕЦ-а, е за вътрешния пазар, а тези, които изискват по-скъпи запаси, да вземем за пример газа се употребява за експорт. Това сегментиране на вътрешен и външен пазар би трябвало да го създадем ”. Като още едно предложение Кузман Илиев предложи основаването на “маркет-мейкинг ”. Това е микс сред евтина и с ниска себестойност на нуклеарна електрическа сила от АЕЦ Козлодуй, комбинирана с държавния Топлоелектрическа централа да вземем за пример. Прави се микс от тези централи и се реализира допустима цена за потребителите на контролирания пазар. Тези количества се оферират на Българската самостоятелна борса в пакети надлежно от 3 месеца, 6, 12 месеца, което дава опция на промишлеността да закупят тези пакети и да предвиждат дълготрайно цените на тази сила, съобщи още Илиев. Той прикани да се обединим районно, с цел да получим по-добри цени за газови доставки, да увеличим потенциала на маришкия басейн, който дава половината от енергийния микс, тъй като там има благоприятни условия за зелена промяна. “Ние би трябвало да отложим затварянето на въглищни централи, тяхното действие е значимо за цяла Европа, би трябвало да се сътвори и по-голяма мощ на министерството на стопанската система, с цел да може министърът на енергетиката да дава по-лесно позволение за изследване на индустриални метали и на всевъзможен тип газ ”, прикани още Кузман Илиев. /БГНЕС
Докладът е отдаден на настоящите стопански опасности пред България считайки високата инфлация и енергийната рецесия сега.
Димитър Ганев от Изследователския център “Тренд ” показа изследване осъществено всред пълнолетни жители в интервала сред 15 и 22 август 2022 година осъществено по метода “лице в лице ”. Според 98% от респондентите страната би трябвало да подкрепя популацията заради високите цени на тока. 39% от интервюираните декларират, че не считат да има усъвършенстване в тяхното финансово състояние през зимата. Според Владимир Сиркаров инфлацията води след себе си утежняване на цялата конструкция на стопанската система и единственото решение е продължение на стягането на политиките на централните банки. “Депозитните бази в България са на положителни равнища, все още банковата ни системата е добре капитализирана с добра ликвидност. ”, посочи още той.
Дълги години фискалната политика в “България беше строга, ние бяхме посочвани за образец по какъв начин не би трябвало да се натрупат огромни държавни задължения по отношение на равнищата на Брутният вътрешен продукт и държавни дефицити, само че в този момент ситуацията не е такова. ”, съобщи и Михаил Кръстев, част от СИПП. “В рамките на три години ще се усили държавният дълг на страната по отношение на Брутният вътрешен продукт с близо 40%, а държавният недостиг се чака да бъде от над 6%. ”, посочи още той.
Никола Филипов дефинира като резултати от инфлацията и енергийната рецесия загубата на покупателната дарба на семействата, сриването на приходите на бизнесите, което ще докара до застоялост на приходите и освобождение на служащи. “Бизнесът свива вложенията, бележи се спад от 13%, малко над 50% е спадът и от задгранични вложения, а те са главните фактори за стопански напредък и увеличение на заплатите ”, посочи още той.
Кузман Илиев разясни, че дълготрайно и краткосрочно би трябвало да се мисли по какъв начин да се закупува сила на налични цени. “В България всичко над 250 лева за мегаватчас за електрическа сила се покрива през Фонда за енергийна сигурност, това са парите от АЕЦ-а за електрическа сила, която сме продали. Такъв механизъм за Газа нямаме обаче, тъй че цената ще пораства единствено нагоре предвид на отхвърли съветската страна да спре Газа за Северен поток. Това е краткосрочна мярка, бюджетиран механизъм за електрическата сила за отплата на бизнеса, само че то е неустойчиво, ” посочи още Илиев и продължи: Трябват решения и ние предлагаме средносрочно основаването на двустепенно ценообразуване. Вече в Европа имаме прецедента на Испания и Португалия- цената на електрическата сила на испанците три пъти по-ниска от на всички места другаде в Европа, тъй като те използваха локална генерация от електрическа сила, която е от евтини запаси, с ниска себестойност. Например нуклеарната сила, както е за нас нуклеарната сила от АЕЦ-а, е за вътрешния пазар, а тези, които изискват по-скъпи запаси, да вземем за пример газа се употребява за експорт. Това сегментиране на вътрешен и външен пазар би трябвало да го създадем ”. Като още едно предложение Кузман Илиев предложи основаването на “маркет-мейкинг ”. Това е микс сред евтина и с ниска себестойност на нуклеарна електрическа сила от АЕЦ Козлодуй, комбинирана с държавния Топлоелектрическа централа да вземем за пример. Прави се микс от тези централи и се реализира допустима цена за потребителите на контролирания пазар. Тези количества се оферират на Българската самостоятелна борса в пакети надлежно от 3 месеца, 6, 12 месеца, което дава опция на промишлеността да закупят тези пакети и да предвиждат дълготрайно цените на тази сила, съобщи още Илиев. Той прикани да се обединим районно, с цел да получим по-добри цени за газови доставки, да увеличим потенциала на маришкия басейн, който дава половината от енергийния микс, тъй като там има благоприятни условия за зелена промяна. “Ние би трябвало да отложим затварянето на въглищни централи, тяхното действие е значимо за цяла Европа, би трябвало да се сътвори и по-голяма мощ на министерството на стопанската система, с цел да може министърът на енергетиката да дава по-лесно позволение за изследване на индустриални метали и на всевъзможен тип газ ”, прикани още Кузман Илиев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ