Икономическият растеж на Европа е свързан с граничните пазари
Дългосрочните стопански вероятности на Европа няма да бъдат основани единствено от вътрешноевропейски начинания, а от усилване на връзките с бързо разрастващите се гранични пазари като Африка.
Европа разполага с всички съставки за благонадежден стопански напредък: мощна работна мощ от квалифицирани и неквалифицирани служащи, постоянен политически климат и елементарен за навигация обединен пазар.
Очевидният въпрос е за какво икономическата агресия към момента е в застой?
По-интересният въпрос е по какъв начин да се оправим с него. Отговорът е, че дълготрайните стопански вероятности на Европа няма да бъдат основани единствено от вътрешноевропейски начинания, а вместо това от възходящи връзки с бързо разрастващи се гранични пазари като Африка.
Важно е обаче, че употребяваната дума е " връзки ". През вековете Европа е имала доста интернационално наличие в африканските страни, което не е било покрай обективни или равноправни връзки.
Не е чудно, че през днешния ден виждаме европейски континент, на който липсват регулаторни и финтех връзки с граничните пазари на Африка. Тези пазари са били капитализирани, само че не и предпочитани.
Произтичащата от това липса на инфраструктура (не единствено с граничните пазари, само че и в границите на Европа) прави съвсем невероятно за европейските предприятия да уголемяват мащаба си в тези страни с лекост.
Това също по този начин пречи на предприятията от тези пазари да уголемяват активността си в Европа като работодатели и данъчно задължени лица.
Предприятията не би трябвало да разчитат на остарели практики.
Има две аргументи, заради които в Европа липсва тази инфраструктура: регулаторният арбитраж и остарелите финансови връзки.
Европейските предприятия няма да разширят активността си на нови пазари без регулаторно изчистване. Когато става въпрос за разширение на пазара, доста европейски предприятия към момента са привикнали да вършат бизнес единствено в границите на Европейски Съюз.
Затова те рядко обмислят разширение на пазарите с напълно нови регулации, защото техните " екипи за нови пазари ", в случай че въобще разполагат с такива, имат опит най-вече с европейските регулации.
В същото време съществува угриженост по отношение на приемането на подобаващи лицензи за активност. На доста места запазването на лицензите или приемането на нови за нови действия към момента зависи от това кого познавате.
Тъй като във времена на по-нисък напредък банките понижават риска, те също по този начин са склонни да се откажат от сдружения с експозиция на гранични пазари и да закрият сметките на " по-рискови " започващи и финтех компании, които носят по-малко доходи.
Накратко, в случай че не познавате верните хора, приемането на лицензи за разширение на активността ви, запазването на към този момент публикуван лиценз или увереността във опциите на компанията ви да поддържа банкова сметка е мъчно.
Поправете това и ние ще спечелим.
Що се отнася до финансовите връзки, европейските предприятия не престават да се борят с надеждното ценообразуване на задграничната валута, защото доста европейски предприятия са се почувствали удобно в единния паричен съюз - където могат да навлизат на нови пазари, без да мислят за валутните интервенции.
Те също по този начин се затрудняват да работят с плетеницата от играчи, които съществуват на множеството африкански пазари, от телекомуникационни оператори, банки, държавни централи, агрегатори и снабдители на платежни услуги (PSP).
Прехвърлянето на пари и осъществяването на заплащания към снабдители, снабдители и чиновници е задоволително елементарно в еврозоната (при изискване че бизнесът ви остава банков), само че става все по-трудно без сътрудници.
Европейските банки биха могли да усилят интеграцията си с интернационалните финтех компании, в това число тези в Африка, с цел да предложат по-добри и по-надеждни цени и заплащания за своите бизнес клиенти.
Особено в този момент, когато африканските финтех компании са построили финансовата инфраструктура, няма причина осъществяването на директни заплащания от евро в африканска валута или обмяната на валута да бъдат спънка за европейските предприятия.
Това не са лесни за решение проблеми - само че с тях е по-лесно да се стартира, в случай че се стремим да изпълним дълготрайния напредък на Европа.
Най-малкото това са две области, в които незначителните достижения би трябвало да окажат въздействие върху способността на 2024 година да покаже повече от половин % растеж на икономическата интензивност на континента./БГНЕС
--------
Елизабет Росиело, „ Евронюз “.
