След 15 години пауза Западните Балкани и ЕС се събират на "историческа" среща днес в София
Дългоочакваната среща на върха сред водачите на Европейския съюз и сътрудниците им от Западните Балкани ще се състои през днешния ден в София. Темата е " Свързаност " – транспортна, енергийна, цифрова, просветителна и други. Форумът е считан за кулминационна точка на българското председателство на Съвета а Европейски Съюз, при започване на което бе оповестено, че европейската вероятност и свързаността със Западните Балкани са главен приоритет.
Срещата на върха в София е първата в този формат сред Европейски Съюз и Западните Балкани след срещата в Солун за европейското бъдеще на района през 2003 година В заключителната Солунска декларация тогава бе декларирано, че бъдещето на Балканите е в Европейски Съюз. В неделя министърът за европредседателството Лиляна Павлова сподели, че актуалната седмица ще остане в историята. Вчера ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск също акцентира, че за пръв път от 15 години насам водачите на Западните Балкани се срещат непосредствено с сътрудниците си от Европейски Съюз.
За свързаността
Павлова неведнъж акцентира, че срещата е за свързаността, а не за разширението и в страните от района не би трябвало да се основават подправени упования. През април Павлова разгласи, а по-късно няколко пъти повтори, че като резултат от срещата се чака да бъде подписана Декларация от София, с която водачите да реализират единодушие за това, че интеграцията на Западните Балкани минава през свързаността.
По думите й България е предложила към декларацията да има и анекс с съответни планове в разнообразни категории за съгласуваност, както и планове за върховенството на закона и сигурността в района. Павлова изясни, че тази Декларация от София би трябвало да бъде съпроводена от проект за деяние, който да начертае коридорите и съответните стратегически транспортни инфраструктурни планове, по които ще се работи в идващите 10 - 15 години, с цел да може свързаността да бъде реалност.
Очакванията
Откакто срещата беше препоръчана предходната есен, на нея се гледа или с огромни упования, или с съмнение и се стига до несъгласия поради присъединяване на Косово, непризнато от пет страни в EС (Испания, Гърция, Кипър, Словакия и Румъния).
" Дневник " попита специалисти от района с какви политически упования ще седнат западнобалканските водачи на масата за договаряния. Докато някои ще могат да разчитат най-малко на поддръжка за скорошно разширение или започване на договарянията, за други срещата може и да донесе отчаяние.
Сърбия и Черна гора са с най-хубави вероятности съгласно оповестената през февруари тази година тактика за Западните Балкани на Еврокомисията. Пред сръбското участие обаче има огромно затруднение. Още преди да е известно дали Сърбия ще е на срещата (заради присъединяване на Косово), президентът Александър Вучич сподели, че Белград не може да чака " прекомерно положителни вести " на 17 май. Проф. Драган Джуканович от Факултета по политически науки в Белград не счита, че Сърбия ще пристигна в София с съответни претенции за Косово.
© Юлия Лазарова
След края на обиколката си на Западните Балкани по-рано тази година ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се срещна в София с премиера Бойко Борисов и с водачите на страните от района. Босна и Херцеговина беше показана само от посланика си в България
Въпроси повдига и Македония, която се надява да реши разногласието за името с Гърция още тази пролет, с цел да получи покана за НАТО и с цел да утвърди Европейският съвет началото на договарянията с нея през юни. Днес диалог на министър председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас в София може да се окаже решителен. Според в. " Вима " двамата може да обсъдят краткотрайно съглашение, с което ново име (вероятно Горна Македония) да даде на Скопие две години временен интервал да промени конституцията си да одобри новото си име и за вътрешна приложимост, а Атина да не постанова несъгласие на договарянията с Европейски Съюз и участието в НАТО.
" И на нас не ни е ясно какво ще се случи в София ", сподели Денко Малески, първият външен министър на Македония от 1991 до 1993 година Той позволява, че може да е очакван опит да се завърши въпросът с името, за което Скопие спори с Атина от три десетилетия. " Може да става дума за проект, който би планувал казусът да се реши на стадии, като се одобряват гръцките условия против банкет в НАТО и начало на договаряния в Европейски Съюз. " Въпреки тази опция той е песимистичен, че казусът може да се реши краткосрочно.
Повече за упованията на всяка страна от Западните Балкани четете тук.
Без Испания
В срещата няма да вземе присъединяване министър председателят на Испания Мариано Рахой. Това стана ясно по време на негова взаимна конференция с министър-председателя Бойко Борисов в София във вторник. Причината е, че Испания е една от петте страни в Европейски Съюз (заедно с Гърция, Румъния, Кипър и Словакия), които не признават независимостта на Косово. Въпросът е изключително сензитивен за Мадрид поради рецесията, която се развихри в Каталуня, откакто през октомври районният парламент одобри в нарушаване на закона декларация за самостоятелност.
Въпреки че няма да участва, Рахой акцентира, че декларацията, която ще бъде призната след срещата, е неутрална във връзка с въпросите, които безпокоят Испания. По думите на Рахой с по този начин дефинираната декларация Борисов дава опция на Испания да го поддържа. Страната евентуално ще бъде показана на равнище дипломат.
По време на конференцията Борисов акцентира, че не поставя знак на тъждество сред Косово и Каталуня, и посочи, че желанието на България е за дълготраен мир и възстановяване на изискванията на живот в района.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (224)
Срещата на върха в София е първата в този формат сред Европейски Съюз и Западните Балкани след срещата в Солун за европейското бъдеще на района през 2003 година В заключителната Солунска декларация тогава бе декларирано, че бъдещето на Балканите е в Европейски Съюз. В неделя министърът за европредседателството Лиляна Павлова сподели, че актуалната седмица ще остане в историята. Вчера ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск също акцентира, че за пръв път от 15 години насам водачите на Западните Балкани се срещат непосредствено с сътрудниците си от Европейски Съюз.
За свързаността
Павлова неведнъж акцентира, че срещата е за свързаността, а не за разширението и в страните от района не би трябвало да се основават подправени упования. През април Павлова разгласи, а по-късно няколко пъти повтори, че като резултат от срещата се чака да бъде подписана Декларация от София, с която водачите да реализират единодушие за това, че интеграцията на Западните Балкани минава през свързаността.
По думите й България е предложила към декларацията да има и анекс с съответни планове в разнообразни категории за съгласуваност, както и планове за върховенството на закона и сигурността в района. Павлова изясни, че тази Декларация от София би трябвало да бъде съпроводена от проект за деяние, който да начертае коридорите и съответните стратегически транспортни инфраструктурни планове, по които ще се работи в идващите 10 - 15 години, с цел да може свързаността да бъде реалност.
Очакванията
Откакто срещата беше препоръчана предходната есен, на нея се гледа или с огромни упования, или с съмнение и се стига до несъгласия поради присъединяване на Косово, непризнато от пет страни в EС (Испания, Гърция, Кипър, Словакия и Румъния).
" Дневник " попита специалисти от района с какви политически упования ще седнат западнобалканските водачи на масата за договаряния. Докато някои ще могат да разчитат най-малко на поддръжка за скорошно разширение или започване на договарянията, за други срещата може и да донесе отчаяние.
Сърбия и Черна гора са с най-хубави вероятности съгласно оповестената през февруари тази година тактика за Западните Балкани на Еврокомисията. Пред сръбското участие обаче има огромно затруднение. Още преди да е известно дали Сърбия ще е на срещата (заради присъединяване на Косово), президентът Александър Вучич сподели, че Белград не може да чака " прекомерно положителни вести " на 17 май. Проф. Драган Джуканович от Факултета по политически науки в Белград не счита, че Сърбия ще пристигна в София с съответни претенции за Косово.
© Юлия Лазарова
След края на обиколката си на Западните Балкани по-рано тази година ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се срещна в София с премиера Бойко Борисов и с водачите на страните от района. Босна и Херцеговина беше показана само от посланика си в България
Въпроси повдига и Македония, която се надява да реши разногласието за името с Гърция още тази пролет, с цел да получи покана за НАТО и с цел да утвърди Европейският съвет началото на договарянията с нея през юни. Днес диалог на министър председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас в София може да се окаже решителен. Според в. " Вима " двамата може да обсъдят краткотрайно съглашение, с което ново име (вероятно Горна Македония) да даде на Скопие две години временен интервал да промени конституцията си да одобри новото си име и за вътрешна приложимост, а Атина да не постанова несъгласие на договарянията с Европейски Съюз и участието в НАТО.
" И на нас не ни е ясно какво ще се случи в София ", сподели Денко Малески, първият външен министър на Македония от 1991 до 1993 година Той позволява, че може да е очакван опит да се завърши въпросът с името, за което Скопие спори с Атина от три десетилетия. " Може да става дума за проект, който би планувал казусът да се реши на стадии, като се одобряват гръцките условия против банкет в НАТО и начало на договаряния в Европейски Съюз. " Въпреки тази опция той е песимистичен, че казусът може да се реши краткосрочно.
Повече за упованията на всяка страна от Западните Балкани четете тук.
Без Испания
В срещата няма да вземе присъединяване министър председателят на Испания Мариано Рахой. Това стана ясно по време на негова взаимна конференция с министър-председателя Бойко Борисов в София във вторник. Причината е, че Испания е една от петте страни в Европейски Съюз (заедно с Гърция, Румъния, Кипър и Словакия), които не признават независимостта на Косово. Въпросът е изключително сензитивен за Мадрид поради рецесията, която се развихри в Каталуня, откакто през октомври районният парламент одобри в нарушаване на закона декларация за самостоятелност.
Въпреки че няма да участва, Рахой акцентира, че декларацията, която ще бъде призната след срещата, е неутрална във връзка с въпросите, които безпокоят Испания. По думите на Рахой с по този начин дефинираната декларация Борисов дава опция на Испания да го поддържа. Страната евентуално ще бъде показана на равнище дипломат.
По време на конференцията Борисов акцентира, че не поставя знак на тъждество сред Косово и Каталуня, и посочи, че желанието на България е за дълготраен мир и възстановяване на изискванията на живот в района.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (224)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ