Свят на крайности: 13 години след нападението на Брайвик, научихме ли уроците си?
Дългогодишните старания да държим екстремистките партии отвън ръководството публично завършиха. Във Франция на следващия ден е на път да бъде тотално сломен по този начин нареченият хигиеничен кордон, с който популистките и националистически партии не влизаха в Народното събрание. " Национален общ брой " на Марин льо Пен и протежето й 28-годишният Жордан Бардела, към този момент разрушиха центристите на Макрон на първия тур преди седмица.
Във Англия като феникс възкръсна политикът - знак на Брекзит. Реформистката партия на Найджърл Фараж съумя да пробие кордона към Уестминстър и вкара за първи път депутати в Народното събрание.
7 страни в Европейския съюз - Италия, Финландия, Словакия, Унгария, Хърватия, Чехия и Нидерландия имат крайнодесни партии в ръководството. В Швеция оцеляването на изпълнителната власт се крепи на поддръжката на националистите от партията Шведски демократи - втората по величина политическа мощ в Народното събрание.
Живеем в свят, в който крайностите крещят толкоз мощно, че гласът на останалите не се чува. Въпросът е дали не свикнахме с крясъците и в случай че не се върне естествения звук - пътят до насилието е доста къс.
10 часа и 25 минути. Централна жп гара в италианския град Болоня - датата е 2 август 1980 година Избухва бомба, скрита в куфар в чакалнята. Помещението е цялостно с хора, които търсят хладина в августовската горещина. Рухва покривът, съвсем цялата постройка е разрушена, изумен е и трен, който стои на първи перон. Това е най-кървавият крайнодесен екстремистки акт в Европа след Втората Световна война - жертвите са 85, ранените - над 200. Отговорност поема неонацистката формация Революционни въоръжени ядра.
След края на Втората международна война Европа се сплотява към неписаното предписание да държи крайнодесните в периферията на публичния и политически живот. Но екстремистите постоянно са били измежду нас. Във Франция има вълна от крайнодясно принуждение през 60-те години. През 80-те и 90-те в редица европейски страни се развива крайнодясна активност.
През същата 1980 година, 12 души умират при бомбена офанзива на крайнодесни по време на Октоберфест в Мюнхен. В интервала сред 1990-та и 2015-та година в Швеция, Италия, Германия, Англия, Гърция и Испания насилието от крайнодесни групировки е постоянно срещано. В Германия сред 2000-та и 2007-ма година групировката Националсоциалистически ъндърграунд прави изтезания на продавачи в магазини от турски и гръцки генезис.
В Съединените щати крайнодесният набор е доминиран от групировки , чиито корени водят към ерата на робството, когато е образувана крайнодясната терористична организация Ку Клукс Клан. Отвъд океана са присъщи частни паравоенни групировки, със мощни антиправителствени убеждения и подмолно мислене. Такъв е и терористът Тимъти Макквей, който стои зад най-смъртоносния терористичен акт, осъществен от американец. Атентатът в Оклахома Сити от 19 април 1995 г убива 168 души, над 680 ранени.
" Когато го видях първата ми реакция беше да легна на земята. Исках някъде да скоча, с цел да се скрия. В първия миг мислех, че съм съумял. Тогава чух по какъв начин някой извика пазете си идва дяволът, аз се изправих и започнах да тичам, нищо не ме интересуваше ", споделя Магнус Хаконсен.
Това е фрагмент от кино лентата " Назад към естественото " от поредицата на Българска национална телевизия - " В кадър ". Разказът на Магнус Хаконсен е 1 година след нещастието.
15 часа и 25 минути - 22 юли 2011-та година . Андерш Брайвик нападна с коли бомби държавния квартал на Осло. След това - с огнестрелно оръжие, атакува лагер на младежката организация на Работническата партия на Норвегия на остров Ютьоя. Убива общо 77 и ранява още 155 души, материалните и морални вреди са колосални.
" Беше цялостен безпорядък, тичах на направления и в един миг, не знам по какъв начин, се обърнах и видях дулото на оръжието му. Той стоеше от горната страна, над мен. Това беше най-кошмарната секунда. Аз побягнах още веднъж, тогава той стреля по мен и оглушах с едното ухо, с дясното. Оцели някакви скали и частите ме удариха в главата, усетих кръв, само че бягах на направления. Цялото ми лице беше одраскано от забити камъни, само че това не ме спря, продължавах да тичам. Чувах изстрели, които свистяха зад мен, само че не спирах ", спомня си Магнус Хаконсен: Норвегия:22/7 - Назад към естественото.
13 години след нападението на Брайвик се срещаме още веднъж с Магнус, тук в София. Той е дружно с Лисбет Ройнеланд, която губи на Ютьоя своята 18-годишна щерка Суне.
Какво е ненавист за вас?
" Крайно отрицателна страст, ориентирана към някого и към нещо, без да се основава на истина. Омразата е толкоз мощна страст, че оставаш без никакви усещания. Колкото по-силно ненавиждаме, толкоз по-малко човечни ставаме и усещанията ни закърняват. "
" След офанзивата в Норвегия бяхме шокирани. Казваме, че изгубихме девствеността си. 13 години по-късно знаем, че не може да останем безмълвни и би трябвало да се борим, би трябвало да го вършим вътре в общността ни, в учебните заведения, би трябвало да използваме всички средства ", сподели Лисбет Ройнеланд - майка, изгубила 18-годишната си щерка при офанзивата на Ютьоя.
Магнус и Лисбет са част от групата за поддръжка на околните и оживелите след офанзивата от 22 юли. В първите часове след нападението, целият свят предполагаше, че зад кървавото кръвопролитие стои радикализиран ислямист, а се оказа, че врагът е един от нас - норвежец и християнин.
Преди да нападна, Брайвик написа манифест от 1500 страници, озаглавен " Европейска декларация за самостоятелност – 2083 “. В него признава, че желае да удари там, където боли най-вече - демокрацията и децата. Твърди, че има план за преобразяване на Европа в Еврабия, твърди, че се прави културен геноцид, всеобщо преселение на мюсюлмани. Счита се за рицар, отдаден на прекъсване на вълната от мюсюлмански имигранти в Европа. За Норвегия най-шокиращ е фактът, че врагът е един от нас.
" Трябва да погледнем във вътрешността към себе си. Ние като общество бяхме заслепени преди офанзивата на 22 юли 2011. Като нация спекулирахме дали не е ислямистка офанзива и някакси не виждахме проблемите в личната ни система. Трябва да признаем, че системата ни не е префектна, има дефекти, както е и в множеството страни ".
Атаката на Брайвик въодушевява няколко набези в Германия. В Мюнхен 9 души са убити в търговски център. Атаката е осъществена на същия ден - 22 юли, само че 4 години по-късно - 2016-та година - нападателят още веднъж е стимулиран от расизъм и нападна имигранти. През 2019-та година различен крайнодесен екстремист възнамерява офанзива в синагогата в град Хале. Евреите, празнуващи на този ден най-големия си празник Йом Кипур, съумяват да избегнат най-лошото. Но нападателят също има манифест и излъчва офанзивата онлайн.
" Екстремизмът нормално се ражда в обстановка, в която човек има чувството, че няма избор. Затова е значимо да покажем на всички, че имат избор. Образованието сигурно има голяма роля, само че също и приемаща общественост, действия, в които да участваме, обществени мрежи. "
" Комуникацията е в действителност значима, да се основават места за срещи на хора с разнообразни отзиви, за полемики лице в лице, тъй като съм уверена, че всички, които употребяват тирада на омразата, не биха ми споделили тези думи непосредствено в лицето. Винаги е друго, когато приказваш с някой очи в очи. "
След нападението на 22 - ри юли Норвегия отвръща с цялостна тишина. Десетки хиляди излизат по улиците с роза в ръка и отхвърлят да се поддадат на гнева.
" Хората носеха рози и палеха свещи из целия град и споделиха, че не се интересуват от отмъщението. От друга страна Брайвик съумя, той нанесе удар, тъй като дейностите му бяха последвани от неприкритост на доста крайнодесни екстремисти. Но през днешния ден капакът на тази тендежера под налягане е вдигнат и налягането е изпуснато, с цел да можем ние да застанем против тях и да кажем - не сте прави. Това, което се отключи е един разговор, разговор, който в никакъв случай преди този момент не се е състоял в Норвегия ", мисли Магнус: Норвегия:22/7 - Назад към естественото.
Това споделя Магнус преди повече от 10 години, само че през днешния ден осъзнава, че не е бил прав
" Понякога би трябвало да повишиш звук, да приказваш с висок глас, с цел да те чуят хората. Има доста екстремистки възгледи, които попадат под прожекторите, тъй като са гръмогласни. Но тези хора си остават малцинство, болшинството от хората не споделят екстремистки възгледи. Но всички ние чуваме единствено това гръмогласното и това става обикновено. Тук е заплахата и това е повода всички, които са срещу крайностите да приказват високо ".
Лисбет и Групата за поддръжка на оживелите и околните на жертвите от Ютьоя вземат участие в правенето на отчет за екстремизма и речта на омразата в Норвегия. Оказва се, че 13 години след нещастието уроците не са научени.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Във Англия като феникс възкръсна политикът - знак на Брекзит. Реформистката партия на Найджърл Фараж съумя да пробие кордона към Уестминстър и вкара за първи път депутати в Народното събрание.
7 страни в Европейския съюз - Италия, Финландия, Словакия, Унгария, Хърватия, Чехия и Нидерландия имат крайнодесни партии в ръководството. В Швеция оцеляването на изпълнителната власт се крепи на поддръжката на националистите от партията Шведски демократи - втората по величина политическа мощ в Народното събрание.
Живеем в свят, в който крайностите крещят толкоз мощно, че гласът на останалите не се чува. Въпросът е дали не свикнахме с крясъците и в случай че не се върне естествения звук - пътят до насилието е доста къс.
10 часа и 25 минути. Централна жп гара в италианския град Болоня - датата е 2 август 1980 година Избухва бомба, скрита в куфар в чакалнята. Помещението е цялостно с хора, които търсят хладина в августовската горещина. Рухва покривът, съвсем цялата постройка е разрушена, изумен е и трен, който стои на първи перон. Това е най-кървавият крайнодесен екстремистки акт в Европа след Втората Световна война - жертвите са 85, ранените - над 200. Отговорност поема неонацистката формация Революционни въоръжени ядра.
След края на Втората международна война Европа се сплотява към неписаното предписание да държи крайнодесните в периферията на публичния и политически живот. Но екстремистите постоянно са били измежду нас. Във Франция има вълна от крайнодясно принуждение през 60-те години. През 80-те и 90-те в редица европейски страни се развива крайнодясна активност.
През същата 1980 година, 12 души умират при бомбена офанзива на крайнодесни по време на Октоберфест в Мюнхен. В интервала сред 1990-та и 2015-та година в Швеция, Италия, Германия, Англия, Гърция и Испания насилието от крайнодесни групировки е постоянно срещано. В Германия сред 2000-та и 2007-ма година групировката Националсоциалистически ъндърграунд прави изтезания на продавачи в магазини от турски и гръцки генезис.
В Съединените щати крайнодесният набор е доминиран от групировки , чиито корени водят към ерата на робството, когато е образувана крайнодясната терористична организация Ку Клукс Клан. Отвъд океана са присъщи частни паравоенни групировки, със мощни антиправителствени убеждения и подмолно мислене. Такъв е и терористът Тимъти Макквей, който стои зад най-смъртоносния терористичен акт, осъществен от американец. Атентатът в Оклахома Сити от 19 април 1995 г убива 168 души, над 680 ранени.
" Когато го видях първата ми реакция беше да легна на земята. Исках някъде да скоча, с цел да се скрия. В първия миг мислех, че съм съумял. Тогава чух по какъв начин някой извика пазете си идва дяволът, аз се изправих и започнах да тичам, нищо не ме интересуваше ", споделя Магнус Хаконсен.
Това е фрагмент от кино лентата " Назад към естественото " от поредицата на Българска национална телевизия - " В кадър ". Разказът на Магнус Хаконсен е 1 година след нещастието.
15 часа и 25 минути - 22 юли 2011-та година . Андерш Брайвик нападна с коли бомби държавния квартал на Осло. След това - с огнестрелно оръжие, атакува лагер на младежката организация на Работническата партия на Норвегия на остров Ютьоя. Убива общо 77 и ранява още 155 души, материалните и морални вреди са колосални.
" Беше цялостен безпорядък, тичах на направления и в един миг, не знам по какъв начин, се обърнах и видях дулото на оръжието му. Той стоеше от горната страна, над мен. Това беше най-кошмарната секунда. Аз побягнах още веднъж, тогава той стреля по мен и оглушах с едното ухо, с дясното. Оцели някакви скали и частите ме удариха в главата, усетих кръв, само че бягах на направления. Цялото ми лице беше одраскано от забити камъни, само че това не ме спря, продължавах да тичам. Чувах изстрели, които свистяха зад мен, само че не спирах ", спомня си Магнус Хаконсен: Норвегия:22/7 - Назад към естественото.
13 години след нападението на Брайвик се срещаме още веднъж с Магнус, тук в София. Той е дружно с Лисбет Ройнеланд, която губи на Ютьоя своята 18-годишна щерка Суне.
Какво е ненавист за вас?
" Крайно отрицателна страст, ориентирана към някого и към нещо, без да се основава на истина. Омразата е толкоз мощна страст, че оставаш без никакви усещания. Колкото по-силно ненавиждаме, толкоз по-малко човечни ставаме и усещанията ни закърняват. "
" След офанзивата в Норвегия бяхме шокирани. Казваме, че изгубихме девствеността си. 13 години по-късно знаем, че не може да останем безмълвни и би трябвало да се борим, би трябвало да го вършим вътре в общността ни, в учебните заведения, би трябвало да използваме всички средства ", сподели Лисбет Ройнеланд - майка, изгубила 18-годишната си щерка при офанзивата на Ютьоя.
Магнус и Лисбет са част от групата за поддръжка на околните и оживелите след офанзивата от 22 юли. В първите часове след нападението, целият свят предполагаше, че зад кървавото кръвопролитие стои радикализиран ислямист, а се оказа, че врагът е един от нас - норвежец и християнин.
Преди да нападна, Брайвик написа манифест от 1500 страници, озаглавен " Европейска декларация за самостоятелност – 2083 “. В него признава, че желае да удари там, където боли най-вече - демокрацията и децата. Твърди, че има план за преобразяване на Европа в Еврабия, твърди, че се прави културен геноцид, всеобщо преселение на мюсюлмани. Счита се за рицар, отдаден на прекъсване на вълната от мюсюлмански имигранти в Европа. За Норвегия най-шокиращ е фактът, че врагът е един от нас.
" Трябва да погледнем във вътрешността към себе си. Ние като общество бяхме заслепени преди офанзивата на 22 юли 2011. Като нация спекулирахме дали не е ислямистка офанзива и някакси не виждахме проблемите в личната ни система. Трябва да признаем, че системата ни не е префектна, има дефекти, както е и в множеството страни ".
Атаката на Брайвик въодушевява няколко набези в Германия. В Мюнхен 9 души са убити в търговски център. Атаката е осъществена на същия ден - 22 юли, само че 4 години по-късно - 2016-та година - нападателят още веднъж е стимулиран от расизъм и нападна имигранти. През 2019-та година различен крайнодесен екстремист възнамерява офанзива в синагогата в град Хале. Евреите, празнуващи на този ден най-големия си празник Йом Кипур, съумяват да избегнат най-лошото. Но нападателят също има манифест и излъчва офанзивата онлайн.
" Екстремизмът нормално се ражда в обстановка, в която човек има чувството, че няма избор. Затова е значимо да покажем на всички, че имат избор. Образованието сигурно има голяма роля, само че също и приемаща общественост, действия, в които да участваме, обществени мрежи. "
" Комуникацията е в действителност значима, да се основават места за срещи на хора с разнообразни отзиви, за полемики лице в лице, тъй като съм уверена, че всички, които употребяват тирада на омразата, не биха ми споделили тези думи непосредствено в лицето. Винаги е друго, когато приказваш с някой очи в очи. "
След нападението на 22 - ри юли Норвегия отвръща с цялостна тишина. Десетки хиляди излизат по улиците с роза в ръка и отхвърлят да се поддадат на гнева.
" Хората носеха рози и палеха свещи из целия град и споделиха, че не се интересуват от отмъщението. От друга страна Брайвик съумя, той нанесе удар, тъй като дейностите му бяха последвани от неприкритост на доста крайнодесни екстремисти. Но през днешния ден капакът на тази тендежера под налягане е вдигнат и налягането е изпуснато, с цел да можем ние да застанем против тях и да кажем - не сте прави. Това, което се отключи е един разговор, разговор, който в никакъв случай преди този момент не се е състоял в Норвегия ", мисли Магнус: Норвегия:22/7 - Назад към естественото.
Това споделя Магнус преди повече от 10 години, само че през днешния ден осъзнава, че не е бил прав
" Понякога би трябвало да повишиш звук, да приказваш с висок глас, с цел да те чуят хората. Има доста екстремистки възгледи, които попадат под прожекторите, тъй като са гръмогласни. Но тези хора си остават малцинство, болшинството от хората не споделят екстремистки възгледи. Но всички ние чуваме единствено това гръмогласното и това става обикновено. Тук е заплахата и това е повода всички, които са срещу крайностите да приказват високо ".
Лисбет и Групата за поддръжка на оживелите и околните на жертвите от Ютьоя вземат участие в правенето на отчет за екстремизма и речта на омразата в Норвегия. Оказва се, че 13 години след нещастието уроците не са научени.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ