В търсене на перфектния кадър
Дългогодишната взаимна работа по разнообразни планове стимулира Георги Врабчев и Йордан Петков най-накрая да основат лично студио за аудио-визуални артикули. | Снимка: Елена Ненкова
2024 година е белязана от две основни събития за режисьорите Георги Врабчев и Йордан Петков – двамата най-накрая вземат решение да основат взаимно студио за аудио-визуално наличие и реклама и стигат до най-големия си клиент до момента – колоса в гейминг промишлеността Tencent.
На 4 октомври 2011 година в тогавашната зала „ Арена Армеец “ текат финалните надписи на „ Шменти Капели “ на Иван Митов. Тогава се появява името на Георги Врабчев – основното настоящо лице зад специфичните образни резултати на кино лентата по сюжет на Влади Въргала. Тогава Врабчев не подозира, че присъединяване му в този план ще се окаже съдбоносно, тъй като ще го води до бъдещия му сътрудник – фотографа Йордан Петков, и най-голямата гейминг компания в света с пазарна капитализация от 3.82 трлн. $ – Tencent.
Всичко стартира с едно писмо. В началото на тази година Георги Врабчев получава имейл с предложение да снима къс филм от снимачна площадка. Това би трябвало да е нещо изцяло всекидневно за един оператор, режисьор и фотограф с дълготраен опит, само че Врабчев обръща внимание на подателя – основана в Сингапур компания. „ В персоналния ми уеб страница е цялото ми портфолио, само че всичко беше на български и мъчно бих се осъществил отвън страната. Когато в един миг се свързаха с мен от Сингапур, в началото взех решение, че е фишинг офанзива. Тук обаче въпросите бяха доста съответно сложени. Явно в действителност имаха интерес и взех решение да дам повече информация – какви са опциите за осъществяване на плана, с каква техника разполагам “, споделя Врабчев, който взема решение да поеме надълбоко мирис и да скочи.
Няколко месеца по-късно – през юли, Врабчев се приземява на снимачната площадка в Ten Dots в София – първото виртуално продуцентско студио на Балканите, където гейминг разработчикът Level Infinite желае да снима виртуалния си панел за тазгодишното издание на Gamescom – най-голямата конференция в света на видеоигрите.
Базираната в Сингапур Level Infinite е учредена през 2021 година като дъщерно сдружение на Tencent Games. В портфолиото ѝ попадат огромни заглавия като „ Honor of Kings “, която е генерирала доходи от близо 4.5 милиарда $ от стартирането си през октомври 2015 година Задачата на Врабчев е да направи къс филм „ Зад кадър “, който включва и изявленията със основателите на играта по романа на Франк Хърбърт „ Дюн “. Да имаш в портфолиото си клиент като Level Infinite е преди всичко авторитет и голяма отговорност, само че също по този начин и сбъдната фантазия.
Още от дете Георги Врабчев (51 г.) има голяма пристрастеност към киното. Мечтае да стане режисьор или оператор, само че фамилията му има други проекти за него и го насочва към архитектурата – разумния кариерен път за едно момче, което умее по едно и също време да рисува добре и да взема решение комплицирани математически задания. Врабчев кандидатства няколко пъти, преди да бъде признат в компетентност „ Архитектура “ в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където по време на следването си стартира да се занимава с компютърна графика. Това се оказва най-близката среща с киното. Искрата пламва още веднъж и след завършването си Врабчев взема решение да захвърли дипломата си и да гради кариера в киноиндустрията, създавайки студио за компютърна анимация, където прави специфични резултати за филми. Именно това го води до снимачната площадка на „ Шменти Капели “. „ Много постоянно трябваше да изяснявам на операторите какво желая да създадат, с цел да мога по време на постпродукцията да прибавя специфичните резултати. Хванах камерата и 15 години не я пуснах “, споделя Георги Врабчев.
Работата с Влади Въргала го води до малко студио в „ Гео Милев “ през 2012 година Новият план – реклама на лекарствен артикул. Врабчев дава отговор за компютърната графика, а също така е режисьор и оператор по време на фотосите. Студиото се оказва благосъстоятелност на фотографа и режисьор Йордан Петков. „ Влади сподели: „ Искам да те срещна с едно момче, той е доста добър. Ще направи анимацията към тази реклама “. Георги беше много убеден и знаеше тъкмо какво прави. Почувствах се ужасно спокоен в неговата компания и по тази причина започнах съзнателно да го диря за други планове “, споделя Йордан Петков.
В идващите години пътищата им стартират да се пресичат все по-често и концепцията за взаимен бизнес се ражда изцяло естествено. Така преди към 4 години Врабчев и Петков стартират да градят марката BaseBG – новата опаковка на дългогодишната им взаимна работа. Студиото за снимка, видеопродукция, постпродукция и компютърна графика (CGI) публично става факт при започване на тази година – тъкмо в точния момент, с цел да посрещне огромното предложение от Tencent. „ Може би наподобява необичайно – вършим едно и също нещо и би трябвало да сме конкуренция. Това обаче беше една от най-хубавите крачки, които предприехме, тъй като обединихме напъните си и можем да доближаваме до по-голям набор от клиенти “, безапелационен е Врабчев. Двамата се оказват съвършеният екип, който може да сътвори първокласен образен артикул, само че по едно и също време с това може да проектира и цяла постройка. Защото също както своя сътрудник, преди години Йордан Петков избира да прибере грижливо дипломата си като геодезист в шкафа и да преследва своята пристрастеност – киното.
Историята ни връща към 1994 година, когато Йордан Петков (48 г.) към момента е възпитаник в строителния колеж в Пловдив. Логичната последваща стъпка за едно момче, което приключва паралелка „ Геодезия “, наподобява тогавашният ВИАС (днес УАСГ), където Петков да продължи образованието си и да стартира да гради кариера. Само че, също както своя сътрудник, Петков не прави разумния избор. По това време сестра му работи в екипа на една от националните малките екрани и от дете Петков има щастливата опция да се допре до магията на живия ефир и камерите. Така няколко години по-късно взема решение да смени посоката и, вместо във ВИАС, се озовава в Югозападния университет, където записва компетентност „ Режисура “. В годините след дипломирането си Петков работи по редица планове – телевизионни излъчвания, документални филми и реклами. Междувременно става и формалният фотограф на Българския олимпийски комитет – нещо, което му дава опция да запечата огромните триумфи на българските спортисти по време на Олимпийските игри в Париж.
Всяка една стъпка в кариерата му го води все по-близо до бъдещата му среща с Георги Врабчев – партньорство, което ще продължи в идващите повече от 10 години. 2024 година се оказва преломна за екипа, който най-накрая взема решение да предложи на пазара взаимна и качествена услуга. Петков и Врабчев се надяват, че BaseBG и брошката в портфолиото в лицето на Tencent ще им отвори доста порти отсега нататък. А най-големият урок, който са получили като екип? Че за огромните достижения се изисква доста труд и доста храброст. „ Страхът от новото ни лимитира. Не би трябвало да се плашим да подхващаме нови крачки. Ако аз не бях захвърлил дипломата си по архитектура, щях да пребивавам живот, който не желая “, споделя Георги Врабчев.
Текстът е от рубриката “Уроците на 2024 ”, посредством която ви срещаме с известни български бизнесмени, предприемачи, продуценти, спортисти, които поглеждат обратно, с цел да създадат своята равносметка на отминалата година и да споделят уроците, които са научили.
Forbes.bg
