ЕСПЧ прекрати делото на Любо Гребеца от „Наглите“ срещу България
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) разгласи за очевидно неоснователна и неприемлива тъжба на Любомир Димитров (Любо Гребеца) против България и приключи делото.
Жалбата на Димитров пред Европейския съд в Страсбург е за нарушено право на обективен развой по член 6 § 1 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи. Той се оплаква, че е бил наказан от българските съдилища за две убийства въз основата на показания на не неутрален очевидец
През 2014 година Димитров е наказан на 10 години отнемане от независимост като участник в незаконната група на „ Наглите “, провела и правила отвличания за откуп. През 2020 година Върховният касационен съд дефинитивно удостоверява нова присъда на Гребеца – пожизнен затвор за две убийства (на Юлиян Лефтеров – Кунгфуто и на Иван Пайнавелов).
Наказателното произвеждане за убийствата е формирано откакто различен член на „ Наглите “ (назован в решението на европейския съд като Д.Д.) показва местонахождението на двамата изчезнали и твърди, че са убити от Любомир Димитров. Телата са открити и разпознати. През 2015 година прокуратурата внася обвинителен акт за убийствата.
Д.Д. е разпитан пред съда като единствен свидетел на закононарушението, а юристите на Гребеца желаят показанията му да бъдат изключени, защото са дадени против „ преференции “, както и от предпочитание за отплата. Тезата е отхвърлена от три правосъдни инстанции в България, както и от Европейски съд по правата на човека. Европейският съд изцяло споделя причините на представителите на страната по това дело.
Българските съдилища одобряват показанията на Д.Д. за достоверни, поредни във времето и доказани от отчетите от аутопсията, балистичните отчети, показанията на други очевидци и документалните и материалните доказателства, събрани по време на следствието. Установяват и че този очевидец не се е облагодетелствал от показанията си, защото е получил тежко наказване като участник в групата „ Наглите “.
Използването на показания , направени от очевидци в подмяна на имунитет или други преимущества, може да компрометира справедливостта на производството против обвинения и да повдигне ред въпроси, отбелязва Европейски съд по правата на човека. За това във всеки сходен случай е належащо да се дефинира дали отбраната е била наясно със самоличността на очевидеца и негова сделка с прокуратурата (ако е имало такава), дали това е разисквано по време на правосъдния развой, дали отбраната е имала опция да разпита очевидеца, дали фактът на сделката е бил прегледан от всички инстанции.
Преценката на Европейски съд по правата на човека в съответния случай е, че българският съд обширно е анализирал всички данни, показанията на Д.Д. са спонтанни, очевидецът не е извлякъл никаква изгода от тях, самоличността му е била известна на отбраната, която е имала опция да ревизира показанията.
БГНЕС
