Истинският шифър на Леонардо е разгадан след 500 г. от зъболекар
Дългогодишна тайнственост към Витрувианския човек на Леонардо да Винчи е разкрита, написа.
Витрувианския човек
Всички знаят за Витрувианския човек. Той е може би вторият най-иконичен облик в западната история след Мона Лиза: схема в тетрадка на мъж в две пози – едната със събрани ръце и крайници, другата с разперени, наложени една върху друга и вписани по едно и също време в квадрат и в кръг . Това е този човек:
Той, несъмнено, е нарисуван от Леонардо да Винчи към 1490 година, само че историята му стартира доста по-рано. Дизайнът е въодушевен от писанията на Витрувий – в случай че в миналото сте се чудили от кое място идва името, то е на древноримски проектант, който в трактата си De architectura от I век пр.н.е. написа:
„ В човешкото тяло централната точка е пъпът. Ако човек легне по тил с разперени ръце и крайници и с компас се очертае окръжност с център пъпа, пръстите на ръцете и краката ще допрян обиколката на тази окръжност. Както човешкото тяло обрисува кръг, по този начин може да се впише и квадрат – в случай че измерим дистанцията от стъпалата до върха на главата и използван тази мярка към разперените ръце, ширината ще е равна на височината, както при съвършен квадрат. “
Тук към този момент се виждат „ съставките “ за скицата на Леонардо – само че не и точната „ рецепта “ . Може да нарисувате човек в съвършен кръг и квадрат, само че къде са детайлите? Колко огромни би трябвало да са формите една по отношение на друга? Къде да е центърът на всяка? Как въобще да се пресметна това?
Когато погледнем крайния резултат, наподобява явно – само че в действителност не е било . Много хора са се опитвали да нарисуват фигура съгласно описанието на Витрувий, с друг триумф, а даже Леонардо съумява едвам откакто поправя някои елементи в истинското изложение.
Но даже откакто Витрувианският човек става толкоз прочут, точната система, която Леонардо е употребявал за основаването му, остава мистерия. Което е необичайно, тъй като, както се оказва, той в действителност го е направил много явно.
Пропусната диря
„ Търсенето на геометричния способ на Леонардо поражда голям брой теории, всяка от които се пробва да изясни връзката сред кръга и квадрата в истинската рисунка “, написа Рори МакСуини, зъболекарят зад новата Витрувианска догадка.
Вземайки съотношението сред страната на квадрата и радиуса на кръга – към 1,64 – като насочна точка, „ най-популярното пояснение е, че Леонардо е употребявал златното сечение (φ ≈ 1,618) “, отбелязва МакСуини. „ Въпреки това... тази структура води до забележителна неточност – над 2% отклоняване от действителните измервания. “
Алтернативни пояснения за структурата на Леонардо идват от други геометрични фигури: октагони, седмоъгълници и така нататък Но нито една от тези хипотези не предлага нещо, което МакСуини счита за основно: причина за избора им. „ Те остават чисто нереални математически извършения “, написа той, „ без връзка с документирания интерес на Леонардо към човешката анатомия, функционалните връзки или естествените правила. “
„ Като геометрични пъзели те съумяват. Като пояснения за методологията и желанията на Леонардо, те не дават безапелационна причина за съответните му избори “ , споделя той.
И по този начин, какво съгласно МакСуини стои в основата на пропорциите на Витрувианския човек? Оказва се, че е изненадващо просто: „ Решението... се крие на видно място в ръкописните бележки на Леонардо, съпътстващи рисунката “, изяснява той.
„ С присъщия си огледален почерк Леонардо написа: ‘Ако разтвориш краката си толкоз, че главата ти се снижи с една четиринадесета от растежа ти, и вдигнеш ръцете си по този начин, че изпънатите пръсти да допрян линията на върха на главата, знай, че центърът на разтворените крака ще е пъпът, а пространството сред краката ще е равностранен триъгълник’ “ , показва МакСуини.
С други думи: Леонардо безусловно ни е споделил по какъв начин е конструирал фигурата – просто не сме го забелязали. А най-хубавото? МакСуини счита, че знае за какво...
Витрувианската челюст
Тук идва персоналната подготовка на МакСуини. Равностранният триъгълник във Витрувианския човек му е направил усещане, частично тъй като като ортодонт е добре осведомен с нещо доста сходно.
„ През 1864 година зъболекарят Уилям Бонуил открива, че оптималната функционалност на човешката долна челюст се основава на равностранен триъгълник, свързващ двата ставни израстъка на долната челюст с центъра сред долните резци “, изяснява той.
Триъгълникът на Бонуил, както е известна тази настройка, не е просто любопитен анатомичен факт. Той е толкоз добър ориентир, че актуалните зъболекарски принадлежности са основани на него; и нашите лица го следват – триъгълникът дефинира идеалното разположение на зъбите, връзките на челюстта и придвижванията ѝ, споделя МакСуини.
Освен това този триъгълник може да се разшири в три измерения: „ всички зъби лежат върху повърхността на мислена сфера с център покрай челото (глабела) “ , написа МакСуини, а „ долната челюст образува тетраедър с равностранния триъгълник като основа и връх, разпрострян се към глабелата “.
Да се нарисува това като един облик, както Витрувианския човек, би било мъчно, само че концепцията е същата: имате статичната анатомия и скица на нейните динамични благоприятни условия, свързани посредством този равностранен триъгълник. И като бонус: съотношението на размерите сред двете е към 1,63 – доста по-близо до 1,64 на Леонардо.
Това напълно не е единственият път, когато това съответствие или равностранният триъгълник се появяват в човешкото тяло. МакСуини сочи проучване, което „ изследва 100 човешки черепа и открива непрекъснато съответствие 1,64 ± 0,04 в черепната архитектура, измервайки носоиниачната дъга (извитото разстояние от носа до тилната издаденост по повърхността на черепа) по отношение на парието-окципиталната дъга (от брегмата до тилната издатина) “.
„ Това съответствие се среща извънредно при хората и показва оптимални структурни връзки в черепа, които доста тъкмо подхождат на тетраедралното съответствие “ , отбелязва той.
Преди времето си
Освен в случай че не се откри още някое изненадващо пояснение в бележниците му, няма по какъв начин да знаем какво тъкмо е мислел Леонардо, когато е рисувал това, което е нарисувал. Но в случай че хипотезата на МакСуини е вярна, това значи, че този академик от XV век е имал изненадващо съвременно схващане за човешките анатомични пропорции.
Това не би било нехарактерно с цел да Винчи. Той е бил захласнат от човешкото тяло – бележниците му са цялостни с изумително точни скици на разнообразни фигури и елементи – и е вярвал във Вселена, в която математическата хубост и природата са неразривно свързани . Напълно разумно е да е забелязал и употребявал такава геометрична връзка в човешкото тяло.
„ От хексагоналното нареждане на атомите до тетраедралната архитектура на захапката и черепните пропорции, срещани единствено при хората, следим непрекъснати математически връзки, кодирани в биологичната форма “ , написа МакСуини.
„ Витрувианският човек е доказателство за прозрението на Леонардо, че човешките пропорции отразяват по-дълбоки математически правила, ръководещи оптималната пространствена организация. “
Витрувианския човек
Всички знаят за Витрувианския човек. Той е може би вторият най-иконичен облик в западната история след Мона Лиза: схема в тетрадка на мъж в две пози – едната със събрани ръце и крайници, другата с разперени, наложени една върху друга и вписани по едно и също време в квадрат и в кръг . Това е този човек:
Той, несъмнено, е нарисуван от Леонардо да Винчи към 1490 година, само че историята му стартира доста по-рано. Дизайнът е въодушевен от писанията на Витрувий – в случай че в миналото сте се чудили от кое място идва името, то е на древноримски проектант, който в трактата си De architectura от I век пр.н.е. написа:
„ В човешкото тяло централната точка е пъпът. Ако човек легне по тил с разперени ръце и крайници и с компас се очертае окръжност с център пъпа, пръстите на ръцете и краката ще допрян обиколката на тази окръжност. Както човешкото тяло обрисува кръг, по този начин може да се впише и квадрат – в случай че измерим дистанцията от стъпалата до върха на главата и използван тази мярка към разперените ръце, ширината ще е равна на височината, както при съвършен квадрат. “
Тук към този момент се виждат „ съставките “ за скицата на Леонардо – само че не и точната „ рецепта “ . Може да нарисувате човек в съвършен кръг и квадрат, само че къде са детайлите? Колко огромни би трябвало да са формите една по отношение на друга? Къде да е центърът на всяка? Как въобще да се пресметна това?
Когато погледнем крайния резултат, наподобява явно – само че в действителност не е било . Много хора са се опитвали да нарисуват фигура съгласно описанието на Витрувий, с друг триумф, а даже Леонардо съумява едвам откакто поправя някои елементи в истинското изложение.
Но даже откакто Витрувианският човек става толкоз прочут, точната система, която Леонардо е употребявал за основаването му, остава мистерия. Което е необичайно, тъй като, както се оказва, той в действителност го е направил много явно.
Пропусната диря
„ Търсенето на геометричния способ на Леонардо поражда голям брой теории, всяка от които се пробва да изясни връзката сред кръга и квадрата в истинската рисунка “, написа Рори МакСуини, зъболекарят зад новата Витрувианска догадка.
Вземайки съотношението сред страната на квадрата и радиуса на кръга – към 1,64 – като насочна точка, „ най-популярното пояснение е, че Леонардо е употребявал златното сечение (φ ≈ 1,618) “, отбелязва МакСуини. „ Въпреки това... тази структура води до забележителна неточност – над 2% отклоняване от действителните измервания. “
Алтернативни пояснения за структурата на Леонардо идват от други геометрични фигури: октагони, седмоъгълници и така нататък Но нито една от тези хипотези не предлага нещо, което МакСуини счита за основно: причина за избора им. „ Те остават чисто нереални математически извършения “, написа той, „ без връзка с документирания интерес на Леонардо към човешката анатомия, функционалните връзки или естествените правила. “
„ Като геометрични пъзели те съумяват. Като пояснения за методологията и желанията на Леонардо, те не дават безапелационна причина за съответните му избори “ , споделя той.
И по този начин, какво съгласно МакСуини стои в основата на пропорциите на Витрувианския човек? Оказва се, че е изненадващо просто: „ Решението... се крие на видно място в ръкописните бележки на Леонардо, съпътстващи рисунката “, изяснява той.
„ С присъщия си огледален почерк Леонардо написа: ‘Ако разтвориш краката си толкоз, че главата ти се снижи с една четиринадесета от растежа ти, и вдигнеш ръцете си по този начин, че изпънатите пръсти да допрян линията на върха на главата, знай, че центърът на разтворените крака ще е пъпът, а пространството сред краката ще е равностранен триъгълник’ “ , показва МакСуини.
С други думи: Леонардо безусловно ни е споделил по какъв начин е конструирал фигурата – просто не сме го забелязали. А най-хубавото? МакСуини счита, че знае за какво...
Витрувианската челюст
Тук идва персоналната подготовка на МакСуини. Равностранният триъгълник във Витрувианския човек му е направил усещане, частично тъй като като ортодонт е добре осведомен с нещо доста сходно.
„ През 1864 година зъболекарят Уилям Бонуил открива, че оптималната функционалност на човешката долна челюст се основава на равностранен триъгълник, свързващ двата ставни израстъка на долната челюст с центъра сред долните резци “, изяснява той.
Триъгълникът на Бонуил, както е известна тази настройка, не е просто любопитен анатомичен факт. Той е толкоз добър ориентир, че актуалните зъболекарски принадлежности са основани на него; и нашите лица го следват – триъгълникът дефинира идеалното разположение на зъбите, връзките на челюстта и придвижванията ѝ, споделя МакСуини.
Освен това този триъгълник може да се разшири в три измерения: „ всички зъби лежат върху повърхността на мислена сфера с център покрай челото (глабела) “ , написа МакСуини, а „ долната челюст образува тетраедър с равностранния триъгълник като основа и връх, разпрострян се към глабелата “.
Да се нарисува това като един облик, както Витрувианския човек, би било мъчно, само че концепцията е същата: имате статичната анатомия и скица на нейните динамични благоприятни условия, свързани посредством този равностранен триъгълник. И като бонус: съотношението на размерите сред двете е към 1,63 – доста по-близо до 1,64 на Леонардо.
Това напълно не е единственият път, когато това съответствие или равностранният триъгълник се появяват в човешкото тяло. МакСуини сочи проучване, което „ изследва 100 човешки черепа и открива непрекъснато съответствие 1,64 ± 0,04 в черепната архитектура, измервайки носоиниачната дъга (извитото разстояние от носа до тилната издаденост по повърхността на черепа) по отношение на парието-окципиталната дъга (от брегмата до тилната издатина) “.
„ Това съответствие се среща извънредно при хората и показва оптимални структурни връзки в черепа, които доста тъкмо подхождат на тетраедралното съответствие “ , отбелязва той.
Преди времето си
Освен в случай че не се откри още някое изненадващо пояснение в бележниците му, няма по какъв начин да знаем какво тъкмо е мислел Леонардо, когато е рисувал това, което е нарисувал. Но в случай че хипотезата на МакСуини е вярна, това значи, че този академик от XV век е имал изненадващо съвременно схващане за човешките анатомични пропорции.
Това не би било нехарактерно с цел да Винчи. Той е бил захласнат от човешкото тяло – бележниците му са цялостни с изумително точни скици на разнообразни фигури и елементи – и е вярвал във Вселена, в която математическата хубост и природата са неразривно свързани . Напълно разумно е да е забелязал и употребявал такава геометрична връзка в човешкото тяло.
„ От хексагоналното нареждане на атомите до тетраедралната архитектура на захапката и черепните пропорции, срещани единствено при хората, следим непрекъснати математически връзки, кодирани в биологичната форма “ , написа МакСуини.
„ Витрувианският човек е доказателство за прозрението на Леонардо, че човешките пропорции отразяват по-дълбоки математически правила, ръководещи оптималната пространствена организация. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ