Астрономи откриха ключови прилики между Венера и Земята
Дълго време учените смятаха, че дебелината на литосферата на Венера е прекомерно огромна, с цел да поддържа придвижването на тектонски плочи. Сега обаче калифорнийски откриватели настояват, че това не е по този начин и в тектоничен проект Венера не е доста друга от Земята.
Въпреки че Венера е най-близката до Земята планета в Слънчевата система, на пръв взор те наподобяват изцяло разнообразни. Докато Земята поддържа условия, подобаващи за разнообразни форми на живот, описването на Венера като „ негостоприемна " би било голямо подценяване.
За да съобщи първите фотоси на повърхността на тази планета на Земята, през 1975 година руският уред „ Венера-9 " трябвало да преодолее извънредно плътна атмосфера и облаци от сярна киселина и по-късно да кацне върху нейния „ парещ тиган ", нагорещен до 464 градуса. градуса по Целзий, тъй че не е изненадващо, че руската технология излязла от строя 53 минути след кацането.
Въпреки недружелюбната си природа обаче Венера принадлежи към планетите от земната група и наподобява доста повече на нашата родна планета, в сравнение с Марс или Меркурий. Ключовото подобие е, че както Земята, по този начин и Венера излъчват топлинна сила в Космоса, което значи, че нейното ядро все още е задоволително горещо, с цел да поддържа дейното придвижване на тектонските плочи. По-рано учените смятаха, че литосферата на Венера е прекомерно дебела, с цел да могат тектонските плочи да се плъзгат, врязват и разминават по нейната повърхнина, само че в този момент астрономите от Лабораторията за реактивно придвижване в Калифорния (САЩ) са открили, че в това отношение двете прилежащи планети са съвсем неразличими една от друга.
Те стигнали до тези заключения, като анализирали данните, събрани от междупланетната станция Magellan през 90-те години на предишния век, и пресметнали дебелината на литосферата посредством премерване на кривината в повърхностните формирания, наречени корони (coronae), формирани вследствие на геоложка и вулканична активност. Използвайки данните от алтиметрията на Magellan, откривателите определили междинната дебелина на литосферата в 75 точки от 65 корони: 11 ± 7 километра. Астрономите са пресметнали, че в случай че се съди по количеството излъчена топлота, Венера е приблизително тектонично по-активна от Земята и от позиция на нашата планета в този момент е в ранен стадий на геоложко развиване, като се явява аналог на Земята от времената на архея (преди към 4 - 2,5 милиарда години). Единствената сериозна разлика е неналичието на световен океан на повърхността на Венера, който се е формирал на Земята в доста ранните стадии от нейното развиване.
Въпреки че Венера е най-близката до Земята планета в Слънчевата система, на пръв взор те наподобяват изцяло разнообразни. Докато Земята поддържа условия, подобаващи за разнообразни форми на живот, описването на Венера като „ негостоприемна " би било голямо подценяване.
За да съобщи първите фотоси на повърхността на тази планета на Земята, през 1975 година руският уред „ Венера-9 " трябвало да преодолее извънредно плътна атмосфера и облаци от сярна киселина и по-късно да кацне върху нейния „ парещ тиган ", нагорещен до 464 градуса. градуса по Целзий, тъй че не е изненадващо, че руската технология излязла от строя 53 минути след кацането.
Въпреки недружелюбната си природа обаче Венера принадлежи към планетите от земната група и наподобява доста повече на нашата родна планета, в сравнение с Марс или Меркурий. Ключовото подобие е, че както Земята, по този начин и Венера излъчват топлинна сила в Космоса, което значи, че нейното ядро все още е задоволително горещо, с цел да поддържа дейното придвижване на тектонските плочи. По-рано учените смятаха, че литосферата на Венера е прекомерно дебела, с цел да могат тектонските плочи да се плъзгат, врязват и разминават по нейната повърхнина, само че в този момент астрономите от Лабораторията за реактивно придвижване в Калифорния (САЩ) са открили, че в това отношение двете прилежащи планети са съвсем неразличими една от друга.
Те стигнали до тези заключения, като анализирали данните, събрани от междупланетната станция Magellan през 90-те години на предишния век, и пресметнали дебелината на литосферата посредством премерване на кривината в повърхностните формирания, наречени корони (coronae), формирани вследствие на геоложка и вулканична активност. Използвайки данните от алтиметрията на Magellan, откривателите определили междинната дебелина на литосферата в 75 точки от 65 корони: 11 ± 7 километра. Астрономите са пресметнали, че в случай че се съди по количеството излъчена топлота, Венера е приблизително тектонично по-активна от Земята и от позиция на нашата планета в този момент е в ранен стадий на геоложко развиване, като се явява аналог на Земята от времената на архея (преди към 4 - 2,5 милиарда години). Единствената сериозна разлика е неналичието на световен океан на повърхността на Венера, който се е формирал на Земята в доста ранните стадии от нейното развиване.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ