Кой създаде “Александър Николов”?
Дълго време ще държи влага на виртуалния “елит ” на нацията оплитането му в схемата на ловкия лъжец “Александър Николов ” или просто Спас от Кочериново. Самозваните “лидери на мнение ”, “професионалните ” протестъри, поръчковите публицисти и жълтопаветните сноби в продължение на четири години, ден след ден, са потъвали в мрежата на ловкия лъжец, който, поради умеенето си да надхитри имащите себе си за последна инстанция в страната персони, бе трансфорат в звезда, до момента в който болшинството от “жертвите ” избраха да потънат в анонимност. Но не от позор, а с цел да не рухне, както се оказа, кухият им виртуален престиж. Стигна се до такава степен, че с цел да минимизират вредите, част от ужилените започнаха да развиват теорията, по какъв начин зад лъжливата скица стои цяла проведена незаконна група. А уеб сайтове, които бяха трансформирали “Александър Николов ” в пенкилер-коментатор, гузно изтриха “анализите ” му. Чак психолог бе зает да изяснява по какъв начин “всеки можел да се подведе ” от лъжите на “Александър Николов ”.
След като технологията и “жертвите ” на измамника към този момент са известни, идва въпросът – кой и по какъв начин сътвори “Александър Николов ”? Защо един средностатистически българин от градче с малко над 2000 поданици съумя да направи за смях тези, които имат претенцията да трансформират България, само че все някой и нещо им пречат.
Отговорът – Спас става “Александър Николов ” с пръкването на “умните ” и “красивите ” протестъри през лятото на 2013-та година. Спас таргетира за “приятелство ” водещи лица от митингите и присъдружните им публицисти от поръчковитесайтове на подсъдими олигарси и мейнстрийм медиите. Измамникът се ангажира виртуално с всевъзможните “активни мероприятия ” на задкулисието, предизвиква поръчковата публицистика, като ласкае създателите й, а най-после финишира като деятел на провалилото се политическо ГМО “Да, България ”. Така се оказва, че самозванецът Спас се оказва вероятен с помощта на диктата, който куп подвластни публицисти, “грантови ” протестъри и ГМО-политици оказват над страната и обществото по всяка тематика, която визира ползите на олигархичните им кукловоди.
“Александър Николов ” е основан от задкулисието, което посредством обсебването на публичния живот и управлението на водещите медии – Нова, бТВ, Българска национална телевизия, БНР, Дарик радио и половин дузина сайтове-бухалки, се пробва да постанова успореден дневен ред в страната. И, в случай че “Александър Николов ” е виртуалният лъжец Спас от Кочериново, то той има своите действителни прототипи, които като кърлежи източват виталния запас на обществото в последните съвсем три десетилетия.
Измамата “Александър Николов ” е всичко:
това, което бяха Иван Костов, кръговете “Агнешки главички ” и “Капитал ” в транспарантната всеобща приватизация;
това, което е политизираният ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов и компрометираният Съюз на съдиите в България за независимостта на правосъдната система;
това, което фараонът-беглец Цветан Василев е за стабилността на банковата система;
това, което е Емил Джасим за престижа на българското училище;
това, което са Тома Белев и зелените рекетьори за опазването на околната среда;
това, което са бухалките – “Капитал ”, “Дневник ”, “Клуб Зет ”, “Медиапул ” за свободата на медиите;
това, което са подсъдимите олигарси Иво Прокопиев, Огнян Донев, Гриша Ганчев за триумфа на българския бизнес;
това, което са партийните ГМО-та “Да, България ”, ДСБ, Зелените, ДЕОС в многообразието на политическия живот;
това, което са Даниел Смилов и Евгений Дайнов с точността и обективността на прогнозите и анализите им;
това, което е Агент Сашо или Илиян Василев в енергийната и всякаква друга експертиза;
това, което са Кънчовците и Борянките в честността на социологията;
това, което е Антоанета Цонева в прозрачността на изборите;
това, което е кухият “Антикорупционен фонд ” в битката с корупцията;
това, което са БХК, “Америка за България ” и “Отворено общество ” в отбрана на интереса на българския народ;
това, което към този момент пета година ни се натрапва като “умно ” и “красиво ” и което самозвано си присвои правото да менторства над цялостен един народ.
В последна сметка, “моралните терористи ” се оказаха жертва на личното си его, на виртуалната илюзия, с която се пробват да заместят действителността. Ако ценяха произхода и историята, в случай че от време на време уважаваха непознатото мнение и избор, въпреки да са разнообразни от техните, “приятелите ” на “Александър Николов ” можеше и да се усъмнят по-рано, че са обект на личните си заблуди. За задачата беше нужно само да си напомнят две от “златните ленти ” на българското кино: “Авантаж ” с Руси Чанев и “Опасен сексапил ” с Тодор Колев. Така щяха да научат и откровенията на рецидивиста Лазар в “Авантаж ”, съгласно който “джебчийството е проклинание и който един път го е почнал, мъчно може да се отърве от него ”. Същото е и с фалша в политиката, правораздаването, стопанската система, медиите и публичните връзки.
Иначе, в аферата има и нещо позитивно. Докато на “опасния сексапил ” на “Александър-Спас ” са се връзвали главно “фалшивите герои ” на нашия живот, то все по-малко са елементарните българи, които дават нещо на “аванта ”, изключително на “умни ” и “красиви ” ментори на морала, които май излязоха и не чак толкоз “умни ”.
След като технологията и “жертвите ” на измамника към този момент са известни, идва въпросът – кой и по какъв начин сътвори “Александър Николов ”? Защо един средностатистически българин от градче с малко над 2000 поданици съумя да направи за смях тези, които имат претенцията да трансформират България, само че все някой и нещо им пречат.
Отговорът – Спас става “Александър Николов ” с пръкването на “умните ” и “красивите ” протестъри през лятото на 2013-та година. Спас таргетира за “приятелство ” водещи лица от митингите и присъдружните им публицисти от поръчковитесайтове на подсъдими олигарси и мейнстрийм медиите. Измамникът се ангажира виртуално с всевъзможните “активни мероприятия ” на задкулисието, предизвиква поръчковата публицистика, като ласкае създателите й, а най-после финишира като деятел на провалилото се политическо ГМО “Да, България ”. Така се оказва, че самозванецът Спас се оказва вероятен с помощта на диктата, който куп подвластни публицисти, “грантови ” протестъри и ГМО-политици оказват над страната и обществото по всяка тематика, която визира ползите на олигархичните им кукловоди.
“Александър Николов ” е основан от задкулисието, което посредством обсебването на публичния живот и управлението на водещите медии – Нова, бТВ, Българска национална телевизия, БНР, Дарик радио и половин дузина сайтове-бухалки, се пробва да постанова успореден дневен ред в страната. И, в случай че “Александър Николов ” е виртуалният лъжец Спас от Кочериново, то той има своите действителни прототипи, които като кърлежи източват виталния запас на обществото в последните съвсем три десетилетия.
Измамата “Александър Николов ” е всичко:
това, което бяха Иван Костов, кръговете “Агнешки главички ” и “Капитал ” в транспарантната всеобща приватизация;
това, което е политизираният ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов и компрометираният Съюз на съдиите в България за независимостта на правосъдната система;
това, което фараонът-беглец Цветан Василев е за стабилността на банковата система;
това, което е Емил Джасим за престижа на българското училище;
това, което са Тома Белев и зелените рекетьори за опазването на околната среда;
това, което са бухалките – “Капитал ”, “Дневник ”, “Клуб Зет ”, “Медиапул ” за свободата на медиите;
това, което са подсъдимите олигарси Иво Прокопиев, Огнян Донев, Гриша Ганчев за триумфа на българския бизнес;
това, което са партийните ГМО-та “Да, България ”, ДСБ, Зелените, ДЕОС в многообразието на политическия живот;
това, което са Даниел Смилов и Евгений Дайнов с точността и обективността на прогнозите и анализите им;
това, което е Агент Сашо или Илиян Василев в енергийната и всякаква друга експертиза;
това, което са Кънчовците и Борянките в честността на социологията;
това, което е Антоанета Цонева в прозрачността на изборите;
това, което е кухият “Антикорупционен фонд ” в битката с корупцията;
това, което са БХК, “Америка за България ” и “Отворено общество ” в отбрана на интереса на българския народ;
това, което към този момент пета година ни се натрапва като “умно ” и “красиво ” и което самозвано си присвои правото да менторства над цялостен един народ.
В последна сметка, “моралните терористи ” се оказаха жертва на личното си его, на виртуалната илюзия, с която се пробват да заместят действителността. Ако ценяха произхода и историята, в случай че от време на време уважаваха непознатото мнение и избор, въпреки да са разнообразни от техните, “приятелите ” на “Александър Николов ” можеше и да се усъмнят по-рано, че са обект на личните си заблуди. За задачата беше нужно само да си напомнят две от “златните ленти ” на българското кино: “Авантаж ” с Руси Чанев и “Опасен сексапил ” с Тодор Колев. Така щяха да научат и откровенията на рецидивиста Лазар в “Авантаж ”, съгласно който “джебчийството е проклинание и който един път го е почнал, мъчно може да се отърве от него ”. Същото е и с фалша в политиката, правораздаването, стопанската система, медиите и публичните връзки.
Иначе, в аферата има и нещо позитивно. Докато на “опасния сексапил ” на “Александър-Спас ” са се връзвали главно “фалшивите герои ” на нашия живот, то все по-малко са елементарните българи, които дават нещо на “аванта ”, изключително на “умни ” и “красиви ” ментори на морала, които май излязоха и не чак толкоз “умни ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ




