Сън по здрач: Методът за раждане, който изтривал спомени
Дълго време раждането не било изключително прелестно. Днес също, само че в миналото било надалеч по-зле.
Преди да се появят на напред във времето верните обезболявания, цезаровите разрези и антисептиците, дамите раждали вкъщи с извънредно мощни болки и били изложени на заплаха от какви ли не инфекции. А в случай че имали малко повече шанс, лекарите използвали резачка, с цел да разширят техния таз. Ето за какво когато медиците в Германия дали обещание на пациентките, че могат да облекчат болката им и да изтрият спомените от преживяването, не е изненадващо, че мнозина били заинтригувани.
През 1906-та на акушерите Бернхард Крониг и Карл Гаус им хрумнала идеята да дават скополамин и морфин на раждащите дами, с цел да улеснят целия развой. Морфинът успокоявал болките до момента в който скополаминът (съставка, срещана при растенията от семейство картофови) предизвиквал унесеност, амнезия и даже еуфория. Целта на акушерите била да инжектират тъкмо толкоз количество и от двата медикамента, че да облекчат болката (без дамите да изпадат в безсъзнание) и да доведат до амнезия – т.е. да не помнят, че всичко това в миналото се е случвало.
След като клиничните тествания посочили, че при този вид раждане имало по-малко затруднения, в сравнение с при естественото, Крониг и Гаус почнали да оферират тази композиция от медикаменти на пациентките в Женската клиника на Щатския университет на Баден в Баден, Германия. До 1907-а Гаус давал морфин и скополамин на всички свои бременни пациентки. Малко по малко мълвата се популяризирала, а някои даже заявявали гръмко, че техниката слагала „ завършек на родилните болки “. Скоро дами от Америка почнали да пътуват до Германия, с цел да родят в положение на „ сън на мръкване “.
Хиляди майки били удовлетворени от резултатите и заявявали, че раждането им прекосявало без болки. Някои даже родили по повече от едно дете при същата процедура. На пръв взор всичко изглеждало прекомерно добре, с цел да е истина. И по този начин и се оказало.
Когато пациентките започвали да изпитват родилни болки, Гаус им давал доза морфин и скополамин. Впоследствие обаче той им инжектирал само скополамин. Да, по този метод дамите не помнели болката, само че това не значело, че не я изпитвали. Гаус знаел това чудесно, защото постоянно му се налагало да връзва ръцете и краката на пациенките към леглото (или да ги облича в усмирителни ризи), да превързва очите им и да вкарва памук в ушите им единствено и единствено с цел да им попречи да се самонаранят или да наранят хората в близост.
Писъците също показвали ясно, че процесът не е толкоз неусетен, колкото дамите си спомняли.
„ Тя наподобява по този начин, като че ли е в схващане по време на раждането на детето и показва явни признаци на болежка – написа доктор Хенри Смит Уилямс през 19014-та. – Въпреки това малко по-късно, когато здравната сестра донася бебето ѝ от прилежащата стая, където са се грижили за него, и го поставя в майчините прегръдки, пациентката не разпознава детето като нейно лично и даже не осъзнава, че към този момент е родила. “
Въпреки това методът бързо се популяризира отвън Германия и всеобщо стартира да се практикува и в Съединени американски щати. Тук обаче обстановката се усложнила в допълнение заради метода, по който лекарите управлявали двете медикаменти.
