Дълго време принц Андрю живееше под сянката на собствените си

Дълго време принц Андрю живееше под сянката на личните си привилегии – благородник, боен, представител на короната и любим на кралицата-майка. Но зад блясъка на формалните трофеи от дълго време се трупаше публично съмнение. Скандалите към другарството му с наказания за педофилия финансист Джефри Епстийн и обвиняванията на Вирджиния Джуфре постепенно, само че несъмнено унищожиха и последните опити за реабилитация на името му.

 

Андрю постоянно отхвърляше обвиняванията. Но повторението на историите, появяването на нови свидетелства и непрекъснатият медиен напън трансфораха опроверженията му в ехтене без тежест. Обществото към този момент беше произнесло присъдата си – и тя бе по-сурова от всяка правосъдна.

Решението на краля

Когато даже наличието на Андрю стартира да хвърля сянка върху останалите членове на кралското семейство, в това число върху престолонаследника Уилям, крал Чарлз III реши, че търпението на монархията е изчерпано.

 

С поддръжката на фамилията, той лиши брат си от формалните му покровителства, военни звания и правото да употребява купата „ Негово кралско височество “.

 

Решението бе мъчително, само че неизбежно – монархията не можеше повече да заплаща цената за греховете на един принц.

Краят на привилегиите

Сега Андрю напуща дома си – просторния Royal Lodge в Уиндзор, който дълги години споделяше с някогашната си брачна половинка Сара Фъргюсън. Тя също ще би трябвало да „ направи свои лични жилищни проекти “, както дипломатично формулира дворецът.

 

Дъщерите му, принцесите Беатрис и Юджини, резервират купите си, само че тежестта на позора няма по какъв начин да не остави диря и върху тях.

 

Самият Андрю ще се реалокира в имението Сандрингам – персонална благосъстоятелност на краля, където ще живее под негова прехрана. Символично заточение – не от кралството, само че от центъра на неговата гласност.

Платената цена

За английската общност падението на Андрю от дълго време беше въпрос на време. За Чарлз – въпрос на дълг.

Монархията оцелява единствено когато умее да пази границата сред власт и морал. Този път точно кралят я очерта – даже когато това значи да жертва личния си брат.

 

След години на привилегии и безотговорност, принц Андрю заплати най-високата цена за своето проваляне – с име, дом и достолепие.