Дълго време образът на майките в киното беше или идеализирани,

Дълго време обликът на майките в киното беше или идеализирани, или изцяло изтласкан в периферията на описа. През 2025 година обаче това стартира да се трансформира и то с акцент върху рецесиите, през които всички минават и за които не се приказва намерено. Все повече филми и сериали слагат в центъра не „ съвършената майка “, а дамата с нейните страхове, виновност, яд, тъга и несъгласия. Това е година, в която дисплеят стартира да приказва намерено за тежестта на майчинството – без декорация и без илюзии.

„ Мама е разтеглива. Татко е корав “, споделя детски глас зад кадър в психическата драма „ If I Had Legs I’d Kick You “ на Мери Бронстийн, до момента в който камерата се задържа върху лицето на Линда (Роуз Бърн) – майка, терапевт и жена, която обезверено се пробва да удържи личните си страсти. Детето ѝ има поради, че майка му е „ като пластилин “ – елементарно податлива, оформяна съгласно потребностите на другите. Сцената е по едно и също време неловка и мъчително точна. Линда гълтам срама си и го заменя с видимо успокоение – тъй като, както всяка добра майка, няма право да се разпадне.