Учени откриха неочакван обрат в генетичната история на човечеството отпреди 1,5 милиона години
Дълго време науката приемаше, че човешкият тип се е развивал по явен и принципен метод, от един единствен поток предшественици. Но животът на Земята в никакъв случай не е толкоз елементарен – изключително когато става дума за най-комплексния в обществено отношение тип, който познаваме – индивида.
Изследователи от университета в Кеймбридж разкриха непредвиден раздор в родословното дърво на хората, почнал преди към 1,5 милиона години и приключил едвам преди 300 000 години с наново обединение на разделилите се популации. Още по-забележително е, че съгласно разбора на актуалната човешка ДНК, една от тези популации е оставила по-значимо завещание в гените ни от другата.
„ Въпросът от кое място произлизаме постоянно е вълнувал човечеството “, отбелязва генетикът Тревър Казънс, водещ създател на проучването, оповестено в списание Nature Genetics.
В биологията еволюцията нормално се показва като дърво с голям брой разклонения. Всяка линия стартира от общ предшественик – „ дънер “, от който се разклоняват нови типове, които последователно стопират да се кръстосват между тях и се трансформират в обособени типове. Но тази картина не демонстрира ясно комплицираните динамичности, при които една популация може краткотрайно да се раздели и след това да се слее още веднъж.
„ Кръстосването и генетичният продан евентуално неведнъж са имали основна роля за възникването на нови типове в животинското царство “, споделя Казънс.
Какво общо има хомо сапиенс с неандерталците?
Екипът на Казънс, включващ генетиците от Кеймбридж Айлвин Скали и Ричард Дърбин, предположил, че сходен сюжет може да е използван и за Homo sapiens – тип, който през днешния ден е без конкуренция, само че в миналото е съществувал редом с други човешки типове като неандерталците и денисовците. Известно е, че актуалните хора са се кръстосвали с тях, защото следи от тези събития са останали в генома ни.
За своето проучване учените са приложили статистически модел върху действителни генетични данни от планове като „ 1000 генома “ и „ Проект за разнообразието на човешкия геном “. Резултатите разкрили надълбоко вкоренена популационна конструкция, съгласно която актуалните хора са потомци на две обособени популации, разграничени преди към 1,5 милиона години, само че след това слели се още веднъж едвам преди 300 000 години.
„ Веднага след разделянето, едната популация претърпяла тежка рецесия, при която числеността ѝ доста намаляла и останала доста ниска близо милион години “, отбелязва Скали. Именно тази популация е съдействала за към 80% от актуалния човешки геном и също по този начин се счита за общ предшественик и на неандерталците, и на денисовците.
Тези данни допускат, че генетичната история на индивида е доста по-комплексна от визията за една елементарна, ясна линия на еволюцията. Например, неандерталските гени съставляват към 2% от ДНК единствено на неафриканските модерни хора , което в допълнение акцентира комплицираните генетични взаимоотношения от предишното.
Според откривателите обаче, гените от по-малката, второстепенна популация, въпреки да са единствено към 20% от актуалния геном, евентуално са изиграли основна роля за еволюцията ни, изключително тези, свързани с мозъчната функционалност и невронните процеси.
„ Все по-ясно става, че концепцията за чисти и ясно разграничими еволюционни линии е прекомерно опростена “, заключава Казънс.
Изследването открива нов взор към сложността на човешката еволюция, като демонстрира, че пътят ни през времето е бил надалеч по-заплетен и забавен, в сравнение с сме подозирали.
