Частици, скрити в старите кафеени зърна, могат да предпазват от Паркинсон
Дълго преди да се появят признаците на невродегенерация, тъканите на мозъка постепенно се унищожават под въздействието на голям брой химически офанзиви.
Укрепването на нервната ни система против такива офанзиви изисква тайното преместване на някакъв тип отбрана през голямата граница, наречена кръвно-мозъчна преграда.
Една дребна парченце, направена от съединения, открити в изхвърлените кафеени зърна, може би ще се оправи с тази задача.
Изследователи от Тексаския университет в Ел Пасо (UTEP) демонстрираха в лабораторни проби, че особено основаният от тях материал е изцяло кадърен да гълтам веществата, които провокират недъгавост на нервните кафези, водеща до положения като деменция и болест на Паркинсон.
" Изключително значимо е да се оправим с тези болести, преди да доближат клиничен етап ", споделя Махеш Нараян, химик от UTEP и първи създател на проучването.
" В този миг евентуално към този момент е прекомерно късно. Всички сегашни лекувания, които могат да се оправят с напредналите признаци на невродегенеративните болести, просто са отвън опциите на множеството хора. Нашата цел е да предложим решение, което може да предотврати множеството случаи на тези положения на цена, която е търпима за допустимо най-вече пациенти. "
Причините за невродегенерацията са най-различни. Огромно въздействие оказват да вземем за пример редица фактори на околната среда, в това число разнообразни хербициди и пестициди. Един от известните образци е необятно употребяваният препарат за заличаване на бурени паракват.
Въпреки многочислените проучвания, които свързват химикала с нараснал риск от развиване на заболяването на Паркинсон - риск, за който швейцарският производител на параквата твърди, че е знаел още от 60-те години на предишния век - хербицидът все по-често се употребява дружно с други за битка с вредителите по културите.
В нервната система спосоността на параквата да катализира образуването на свободни радикали супероксид може да провокира верига от реакции, които водят до гибел на неврони.
Противодействието на тези свободни радикали посредством потреблението на антиоксиданти може да наклони везната в интерес на нервните кафези. Има единствено един проблем - кръвно-мозъчната преграда е прекомерно добра в работата си и не разрешава на множеството антиоксиданти, които можем да си набавим с храната, да обхванат надълбоко в мозъка.
Кафеенета киселина е удивително изключение. Това е антиоксидант, който се съдържа във виното, ябълките и, несъмнено, в кафето, а откриването му в гръбначно-мозъчната течност допуска, че в избрани концентрации може да се промъкне през преградата на нервната ни система.
За да дадат подсилят резултата от кафеенета киселина и да го подкрепят в борбата му със супероксидите, Нараян и екипът му трансформират съединението в нещо, наречено квантова точка.
Тези дребни късчета – с диаметър единствено няколко нанометра - имат електромагнитни свойства, които разрешават на квантовите резултати да проличат, а това от своя страна ги прави комфортни в технологиите, които разчитат на високо регулируеми оптични изходи.
В този случай изпичането на отпадъците от кафе в карбонови квантови точки с кафеена киселина (CACQD) обогатява електромагнитните връзки в молекулите, наречени sp2-мрежа, което им оказва помощ освен да почистват по-ефективно радикалите, само че и евентуално да се промъкват по-лесно през кръвно-мозъчната преграда.
Като проучват физическите характерности на своите CACQD и организират серия от проби върху човешки клетъчни линии, получени от невробластом, откривателите демонстрират, че тяхното потребление на кафеената киселина е дейно за възпрепятстване на скупчването на протеини, нормално свързани с невродегенерацията.
Разбира се, да знаеш, че едно лечебно съединяване работи в стъклена паница, не е същото като да демонстрираш триумф в човешкото тяло. Но фактът, че CACQD могат да се създават елементарно от леснодостъпен отпадъчен материал, единствено усилва тяхната прелест за учените.
" Въглеродните квантови точки на основата на кафеена киселина имат капацитета да бъдат трансформиращи при лекуването на невродегенеративни болести ", споделя ръководителят на изследователския екип, химикът от UTEP Джиотиш Кумар.
" Това е по този начин, тъй като нито едно от актуалните лекувания не преборва болесттите, а единствено оказва помощ за справяне със признаците. Нашата цел е да намерим лек, като обърнем внимание на атомните и молекулярните основи, които обуславят тези болести. "
Изследването е оповестено в Environmental Research.
Източник: Science Alert
