Дългият живот в космоса на път към Марс ще направи

Дългият живот в космоса на път към Марс ще направи екипажа по-податлив на паник офанзиви и амнезии поради въздействието на галактическите лъчи на предаването на сигнали към мозъка. Това пишат учените, които разгласяват резултатите от опити върху мишки в списанието eNeuro.

“Открихме доста съществени промени в държанието на мишки и работата на мозъка им, настъпили шест, откакто бяха облъчени с реалистични дози неутрони. Ние сме първите, посочили, че реализацията на проектите на НАСА за пътешестване до Марс ще бъде обвързвана с нараснал риск ”, сподели Чарлз Лимоли от Калифорнийския университет в Ървайн (САЩ).

През последните години лекарите интензивно учат следствията от нескончаем престой в космоса за човешкия организъм. Повечето от тези изследвания са извършени или на американски совалки, или непосредствено на МКС, както и на редица съветски биоспътници. Учените съумяха да разкрият редица закани за здравето на бъдещите марсиански колонисти или откриватели на дълбокия космос.

Така опитите с мухи Drosophila посочили, че дългият живот в нулева гравитация води до намаляване на вродения имунитет и прави насекомите уязвими към гъбички, а също по този начин нарушава разчитането на редица гени. Освен това животът в космоса форсира стареенето на костния мозък, вътре в който се образуват нови имунни кафези, а продължителното бомбардиране на мозъка с галактически лъчи необратимо снижава IQ-то.

Изявленията от този тип, както означават откривателите, постоянно провокират доста разногласия, защото учените не следят действителния резултат на галактическите лъчи върху мозъка на хората или други бозайници, а доста мощни лъчи на тежки или леки йони или други свръхчастици, имитиращи тяхното деяние.

Дискусиите се подхранват от обстоятелството, че другите групи експериментатори постоянно стигат до противоположни изводи, като употребяват едни и същи типове частици, само че в разнообразни дози или облъчват животни по разнообразни способи. Всичко това не разрешава да се даде точна оценка по какъв начин тъкмо радиацията ще се отрази върху здравето на мозъка на екипажа на МКС и бъдещите лунни или марсиански колонисти.

Лимоли и неговите сътрудници се пробвали да отстранен тези разминавания, като сложили пробни животни в условия, допустимо най-близки до тези, в които бъдещите марсонавти ще живеят по пътя към алената планета и по пътя назад към Земята.

За да създадат това, те пресметнали видовете галактически лъчи, които най-силно ще ги обиден, и основали специфичен емитер въз основата на радиоактивен Калифорний-252. Продуктите на разпад на този неустойчив изотоп се оказали доста сходни на потока от частици, които биха “бомбардирали ” тялото на астронавтите по време на полета им до Марс, в това число състава и силата на тяхното влияние върху човешкото тяло и покритието на кораба.

В по-голямата си част, както в тази ситуация на същинските лъчи, те ще се състоят от неутрони, един от най-слабо проучените съставни елементи на галактическата радиация. Последните опити на съветски галактически лекари демонстрират, че тези частици могат да забавят образуването на нови кафези в мозъка на животните и да повлияят на тяхното държание, в случай че бъдат бързо облъчени с задоволително огромни дози неутрони.

Американските откриватели ревизирали дали тези аномалии ще продължат да съществуват при “естествено ” равнище на галактическо облъчване.

Както се оказало, даже и в този случай мозъкът на мишките, изключително техният хипокамп, център на паметта, и амигдалата, главният „ диригент “ на страстите, се е трансформирал видимо. Неутроните и високоенергийните фотони, както разкрили биолозите, освен потискат образуването на нови нервни кафези, само че и трансформират метода, по който съществуващите неврони взаимодействат между тях.

По-специално, облъчването направило клетките в центъра за паметта по-малко дейни и свързани между тях, а също по този начин нарушило способността им да образуват нови връзки със прилежащите. Подобни промени са настъпили в амигдалата и в префронталната кора.

Всички тези аномалии не минали без диря за мишките – гризачите почнали да изпитват пропадания на паметта и да запомнят по-лошо сродниците си, които към този момент познавали, разпознавали мъчно също нови предмети в клетката, мъчно търсели излаз от лабиринта и решавали други задания благодарение на паметта.

В допълнение, мишките внезапно се трансформирали в „ социофоби “ и почнали непрекъснато да заобикалят контакт с всевъзможни други гризачи, както и непрекъснато изпитвали пристъпи на меланхолия, суматоха и други психологични разстройства. По-специално, те по-рядко напускали обиталищата си, проявявали несъразмерна нерешителност и по-бавно забравяли за рискови обстановки, които към този момент са претърпели.

Интересното е, че тежки нарушавания от този тип не се следят при всички гризачи – приблизително неутронното облъчване съществено се отразява на работата на хипокампуса при всяка трета мишка, а на амигдалата – при всеки пети гризач. По сходен метод, съгласно откривателите, те ще повлияят на хората по пътя към Марс.

Всичко това, съгласно Лимоли, подсказва, че човечеството би трябвало да разбере по какъв начин да защищити астронавтите и космонавтите от действието на галактическите лъчи или да потисне резултатите, които те генерират, преди да полетят към Марс и други далечни светове в Слънчевата система. /БГНЕС