Дълги години се е състезавал в отбори като Левски Сф., ...

Дълги години се е състезавал в отбори като Левски Сф.,

Петър Шопов: От 6-годишен тренирам футбол

Дълги години се е състезавал в тимове като Левски Сф., Славия, Пирин Бл. и Спортист Своге у нас, както и Железник Белград, Мура, Кайрат, Дигенис и Кастория в чужбина. Покрай множеството разнообразни провокации е съумял да натрупа солидни познания, които през днешния ден предава с хъс и издръжливост на прелестните млади гении в личната му школа. Неговата роля е с изключение на да основава конкурентноспособни спортисти, по този начин и да работи в посока създаване на личностните характерности на децата от школата. Ето по какъв начин отговори той на нашите въпроси.



Петър, по какъв начин станахте футболист?

Започнах да упражнявам футбол на 6-годишна възраст. По-големият ми брат Георги ме възпламени той ми беше и първият треньор, до момента в който не започнах да упражнявам с тима на родния ми град Банско. Тъй като нямаше група за моята възраст, упражнявах с 3 години по-големи от мен. На 13 години пристигнах в школата на Левски, където упражнявах до 18-годишен, след което с спиране от година чартърен в Пирин(Благоевград), бях част от мъжкия тим на Левски за две години. Треньори в Банско ми бяха Георги Коцев и Йордан Тодев, а в Левски-Емил Спасов, Борислав Богданов и Михаил Вълчев. Играл съм за всички национални тимове, като се изключи мъжкия.

С какви компликации си се сблъсквал в начален стадий на кариерата ти?

В началото на моята кариера имах компликации с акомодацията от юношеския към мъжкия футбол, най-много от позиция на динамичността и интензивността в играта. Друг аспект, който регистрирах години по-късно, беше способността да се оправям с конкуренцията, така като в юношеските години си бях извоювал статут на титуляр и подсъзнателно съм привикнал с тази роля, като съм приел, че по този начин ще не преставам и в мъжкия футбол, което се оказа неверна настройка. Въпреки, че в първата ми година, в професионалния футбол, на 19 години, в Пирин (Благоевград), станах голмайстор на тима и влезнахме от Б в А група. Грешните привички от детско-юношеските години оказаха въздействие, въпреки да е имало случаи, в които съм заслужавал да играя и не ми е даван късмет, от позицията на времето осъзнах, че в такива срокове футболистът би трябвало да тренира още по-усилено и да не мисли дали ще играе или не, а просто да работи върху своето развиване и рационализиране.

Какви хора са футболистите?

За мое голямо страдание обликът на българския футболист доста се разграничава от този на неговия сътрудник от мощно развитите футболни страни. Истинският професионален футболист е човек, който живее с футбола. Посветин е напълно на играта и на това да се усъвършенства и усъвършенства даже и като експерт, да бъде постоянно в оптимална форма, която ще му разреши да играе на топ равнище и ще разгърне капацитета му в оптималната степен.

Кога и по какъв начин взе решение да тренираш деца?

Решението да се занимавам с трениране на деца пристигна на пръв взор инцидентно, през 2013г, след покана от Владимир Иванов, тогава шеф на ДЮШ-Славия. Приех, макар, че не се усещах квалифициран исе оказа, че работата доста ми харесва. Тренирах набор 2003г, в продължение на 2,5 години, след което за една година водих набор 2002г. Докато работех в Славия, усещах, че акцентът върху самостоятелното развиване ми е доста по-интересен от отборната активност. За мен футболът е техника и фикция, самочувствие и убеденост, дарба за бърза преценка и взимане на оптимални решения. Когато тези умения и качества са налице, футболистът може да се пригоди към всяка тактическа система и скица на игра. Така последователно взех решение да основа ФУТБОЛНА АКАДЕМИЯ ПЕТЪР ШОПОВ и да се концентрирам върху самостоятелното развиване на децата, юношите и професионалните играчи.

Всеки някогашен футболист ли може да стане треньор?

Това, че си бил
професионален футболист е преимущество, в случай че решиш да бъдеш треньор, само че в това време не е гаранция за триумф. Реално двете функции са радикално разнообразни и без обич към работата и предпочитание за учене и рационализиране, няма късмет да бъдеш добър треньор.

Всяко дете ли може да стане професионален футболист?

Темата за гения и капацитета на децата, трениращи футбол е доста остаряла и обширна. Аз персонално имам вяра, че сполучливи футболисти стават децата, в които бъде построена мисловна настройка за развиване и те се научат, че уменията, качествата и качествата във футбола са на първо място въпрос на непрекъснати и целенасочени старания, в сравнение с на присъщ гений.

Какви качества би трябвало да има едно дете с цел да се развие в професионалния футбол?

Основните качества, което би трябвало да има едно дете, с цел да пробие в професионалния футбол са обич към играта и непримирима непримиримост в полагането на старания за своето рационализиране, в техническо, физическо и психическо отношение.



Какви познания и умения би трябвало да има човек, с цел да работи с деца?

Работата с деца е колкото забавна и пленяваща в същото време доста характерна и виновна. Гледам на всяко дете, което тренира при мен, като на човешко създание, което ми се е доверило за постигането на личните му фантазии. На първо място треньорът на деца, би трябвало да обича децата. Да усеща от катво има потребност всяко настрана дете, както спортно-технически, по този начин и като отношение и метод в подготвителния развой. Едно потребно упражнение, поднесено по несъответствуващ за детето метод, с несъответстващо отношение при поправяне на грешките, се трансформира в стресово прекарване, което вместо да помогне, нанася щета. Характеристиката на положителния треньор се състои от познания, умения за проява и връзка, следене и поправяне на допусканите неточности, по метод, който няма да стресира децата, обич и отдаденост към работата.

Какви триумфи реализират децата, които тренираш?

Най-големият триумф в
моята работа е непрекъснатото рационализиране и възстановяване на техническите умения, координацията, повратливостта, когнитивните качества и прочувствената ингелигентност, включваща различаване и съответна реакция на другите прочувствени положения през които минава футболистът по време на мач. Повишаването на самооценката и увереността са основни сегменти, на които отстранявам доста време и внимание. Основната парадигма в работата ми е комплексното разнитие на децата и юношите.

Разкажи ни повече за годишните лагери, които организираш.

Всяка година, през юли, в Самоков, се организират летните кампове на ФУТБОЛНА АКАДЕМИЯ ПЕТЪР ШОПОВ. Те са три следващи, по 10 дни, за разнообразни възрастови групи. Тренира се по два пъти дневно, по час и половина, което разрешава за малко време да реализират осезателен прогрес в техническо, физическо и психическо отношение, комбиниран с разнородни игри и занимания в свободното от футболни занимания време. Групите са по 12 деца, за да бъде обърнато внимание на всяко едно дете и то да се прибере след кампа доста по-можещ и убеден в себе си футболист.

Източник: blife.bg



КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg