Младият футболист на Банско Р. Родопски: Нямаш ли характер, нямаш място във футбола!
Дълги години играех в Левски, само че подкрепях вуйчо ми от Сектор „ Г “ при Купата на ЦСКА през 2016 година
Едно момче прави прелестно усещане с постоянството и израстването си в мъжкия тим на ФК Банско. Роман Родопски дебютира в представителния отбор през предишния сезон, а в този момент се трансформира в неделима част от тима за втора поредна година. Ето какво показа роденият на 25.04.2005 година надарен футболист пред формалния уебсайт на клуба:
-Роман, на какво се дължат положителните резултати на тима от началото на сезона?
-Първата причина съгласно мен е, че запазихме ядрото на целия тим. Това стартира да дава резултати в края на предишния шампионат, а в този момент към този момент се вижда надграждането. Опитните съотборници доста ни оказват помощ на нас младите. Никога не са ни упреквали, в противен случай – посочвали са грешките ни градивно, с цел да можем да се учим.
-Банско е място, на което се дава късмет на младите футболисти, както и на доста локални момчета. Това оказва помощ ли ви?
-Смятам, че това е в основата да бъдем извънредно добър колектив. Ние нямаме футболисти отвън нашия район, в действителност сме доста близки.
-Какво искаш да постигнеш с Банско този сезон?
-Да сме здрави и да нямаме травми. Дай боже да не преставам с положителното показване, да оказвам помощ на тима всеки мач и да приключим най-малко в топ 3.
-Къде искаш да продължиш кариерата си, в случай че искаш да се развиваш във футбола, несъмнено?
-Аз постоянно съм мечтал и съм се целил в най-високото. Мечтата ми е да изляза в чужбина, само че това ще стане с доста труд и неизменност. Знам, че няма невъзнаграден труд, само че без да се трудиш няма по какъв начин да постигнеш задачите си.
-Казваш труд, само че има твои връстници, на които не им се тренира… те са спрели с футбола още преди да са почнали.
-Знам, аз също познавам такива момчета. При първа компликация се отхвърлят. Нямаш ли темперамент, нямаш място във футбола, той те изхвърля. В нашия тим това го няма. Младите се опиваме с каквото можем да помогнем на по-опитните, да се раздаваме на всяка подготовка, да се опитваме да се развиваме.
-Но в един миг поглеждаш българските елитни тимове, в които е цялостно с чужденци…
-Това още повече ме стимулира, тъй като знам моите благоприятни условия. Не подценявам конкуренцията, само че това повече ме стимулира да работя и да покажа, че аз заслужавам да съм вътре в тима, а не някой различен!
-Ти си племенник на Борис Галчев и най-логичният въпрос е от кой български тим си?
-Хората вероятно не знаят, само че от 7 до 15-годишна възраст бях в школата на Левски. Никога не ми е било приоритет да играя в Левски, само че по този начин се получи. Майка ми и татко ми ме заведоха на Герена. Ние живеехме съвсем до стадиона, а татко ми поддържа тима и това беше негова дребна фантазия – аз да заиграя в обичания му тим.
-В което няма нищо лошо…
-Да, само че аз постоянно съм желал да бъда в ЦСКА! Бях в Сектор Г на оня край за Купата на България против Монтана, когато ЦСКА взе трофея от „ В “ група. Тогава отидох да поддържа вуйчо ми, което беше най-нормалното нещо. Всъщност, точно той ме възпламени по футбола, гледах го по малкия екран и желаех да стана като него. Не се не помни атмосферата на този край, Националният стадион беше цялостен, по трибуните беше в действителност невероятно… За мен това е най-честната купа, извоювана в миналото. ЦСКА от „ В “ група го направи и то със състав единствено от български футболисти.
-Твоите съотборници в Левски знаеха ли, че си от ЦСКА?
-Да, всички знаеха. Но аз в никакъв случай не съм смесвал нещата. Треньорите разчитаха на мен да давам най-хубавото в мачовете, без значение от кой тим съм. И когато играехме против ЦСКА, тъкмо в тези мачове, постоянно пробвах да демонстрирам най-хубавата си игра! Радвал съм се, когато им вкарвах голове…
-Кои бяха първите ти треньори в школата на Левски?
-Красимир Петров, по-късно Веселин Сърбаков, Светослав Колев и Петър Карачоров. След много години на „ Герена “, прекосих в школата на Септември, по-късно в Славия и към този момент втори сезон съм в Банско. Когато ми споделяха, че Трета лига е огромен трамплин, не бях склонен и не вярвах… Още след първия полусезон осъзнах какъв брой е потребно да натрупаш опит, да се сблъскаш с действителността и да видиш какво съставляват мъжките мачове.
