Дългът се увеличи с 2,9 млрд. - вече е над 40 млрд. лв.
Дългът на страната ни към края на януари е с 2,9 милиарда лева повече спрямо декември 2022 година и към този момент е малко над 40 милиарда лева, регистрираха от финансовото министерство.
Увеличението се натрупа от външна емисия през януари, при която бяха пласирани 10-годишни държавни облигации за 1,5 милиарда евро при рентабилност от малко под 4,8%. Част от чистото нарастване на дълга покри касовия недостиг, а останалите са във фискалния запас.
Календарът на заплащанията за тази година и следващата година е доста под напрежение и е прекомерно евентуално да се тегли нов с цел да се покрият заплащанията.
За тази година през март следва погасяване на 1,14 милиарда лева външен дълг, а през юли - 350 млн. лева вътрешен. За 2024 година изтичат падежите на левови облигации за 380 млн. лева и още 1,5 милиарда евро по еврооблигации.
През предходната година бяха погасени главници за 3,2 милиарда лева и бяха издадени нови еврооблигации за 4,3 милиарда лв. и скъпи бумаги за вътрешния пазар за 2,4 милиарда лв.. Лихвените заплащания са малко над 600 млн. лева
От Института за пазарна стопанска система предизвестяват, че бюджетен недостиг от 10 милиарда лв. и повече всяка година ще сътвори голяма потребност от финансиране, което може да бъде поправено единствено с закостенял режим на обществените разноски.
От финансовото министерство също предизвестяват, че при опазване на обрисувалите се трендове в приходите и разноските е допустимо да възникне риск от несъразмерен недостиг от над 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Това можело да попречи на България да вкара еврото. При приемането на бюджета за 2023 година трябвало да бъдат разисквани ограничения, които да доведет да повече доходи и да се резервира устойчивостта на обществените финанси.
Според икономистите от института би трябвало да е явен краят на интервала на нулеви лихви, който сътвори лъжлива лекост в поемането на дълг при нищожно увеличение на лихвените разноски. Поне в идващите няколко години това няма да е по този начин – видно даже от обстоятелството, че към този момент назоваваме лихви от 5% “успех ”.
Съотношението дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, което се следи и като аршин за приемането ни в еврозоната, демонстрира, че макар нарастването към момента сме измежду страните с невисок условен дълг - 23% от Брутният вътрешен продукт. Делът на вътрешния дълг е 6,4%, а на външния - 16,6%.
По-голямата част от дълга ни се заема от облигациите, издадени на интернационалните финансови пазари – с дял от 56,3%. Следват ДЦК за вътрешния пазар и държавните заеми - 16,9%, регистрират от финансовото министерство. Над 98% от дълга ни са с закрепен лихвен %, а близо 100% от него са деноминирани в лв. и евро.
Източник: " 24 часа "
Увеличението се натрупа от външна емисия през януари, при която бяха пласирани 10-годишни държавни облигации за 1,5 милиарда евро при рентабилност от малко под 4,8%. Част от чистото нарастване на дълга покри касовия недостиг, а останалите са във фискалния запас.
Календарът на заплащанията за тази година и следващата година е доста под напрежение и е прекомерно евентуално да се тегли нов с цел да се покрият заплащанията.
За тази година през март следва погасяване на 1,14 милиарда лева външен дълг, а през юли - 350 млн. лева вътрешен. За 2024 година изтичат падежите на левови облигации за 380 млн. лева и още 1,5 милиарда евро по еврооблигации.
През предходната година бяха погасени главници за 3,2 милиарда лева и бяха издадени нови еврооблигации за 4,3 милиарда лв. и скъпи бумаги за вътрешния пазар за 2,4 милиарда лв.. Лихвените заплащания са малко над 600 млн. лева
От Института за пазарна стопанска система предизвестяват, че бюджетен недостиг от 10 милиарда лв. и повече всяка година ще сътвори голяма потребност от финансиране, което може да бъде поправено единствено с закостенял режим на обществените разноски.
От финансовото министерство също предизвестяват, че при опазване на обрисувалите се трендове в приходите и разноските е допустимо да възникне риск от несъразмерен недостиг от над 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Това можело да попречи на България да вкара еврото. При приемането на бюджета за 2023 година трябвало да бъдат разисквани ограничения, които да доведет да повече доходи и да се резервира устойчивостта на обществените финанси.
Според икономистите от института би трябвало да е явен краят на интервала на нулеви лихви, който сътвори лъжлива лекост в поемането на дълг при нищожно увеличение на лихвените разноски. Поне в идващите няколко години това няма да е по този начин – видно даже от обстоятелството, че към този момент назоваваме лихви от 5% “успех ”.
Съотношението дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, което се следи и като аршин за приемането ни в еврозоната, демонстрира, че макар нарастването към момента сме измежду страните с невисок условен дълг - 23% от Брутният вътрешен продукт. Делът на вътрешния дълг е 6,4%, а на външния - 16,6%.
По-голямата част от дълга ни се заема от облигациите, издадени на интернационалните финансови пазари – с дял от 56,3%. Следват ДЦК за вътрешния пазар и държавните заеми - 16,9%, регистрират от финансовото министерство. Над 98% от дълга ни са с закрепен лихвен %, а близо 100% от него са деноминирани в лв. и евро.
Източник: " 24 часа "
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ