Внукът на Златю Бояджиев: Ако някога чуете почукване на бастун, това е той
Дълга опашка от фенове на изкуството на един от огромните български художници - Златю Бояджиев, се подредиха да видят най-ценните му картини, фотоси и документи, подредени в 12 зали във филиала на Националната художествена изложба (НХА) " Двореца ".
Директорката на НХА Яра Бубнова, Иван Яхнаджиев, както и наследниците на Златю Бояджиев - внукът му Златин Бояджиев и правнучката на художника Елена Димова, щерка на Цена Бояджиева, участваха на формалното разкриване на изложбата, отдадена на 120 години от рождението на създателя.
" Това, което ще видите евентуално ви наподобява добре познато, което не го прави по-малко забавно. Но съм безусловно уверена, че има неща, които не познавате и не сте виждали. И едва ли сте си представяли в този тип и по този метод съзвездието от тематиките, живописните детайли, сюжетите и детайлностите на Златю Бояджиев ", сподели Бубнова.
Сред гостите бяха още и съветникът на президента Пламен Славов, който прочете приветствения адрес от името на Румен Радев, под чийто патронаж трябваше да се организира събитието. Той обаче, както и министърът на културата Кръстю Кръстев, не съумяха да участват на откриването на експозицията " Послания - 120 години от рождението на Златю Бояджиев ".
" Златю Бояджиев е един от най-емблематичните създатели в българското изобразително изкуство през ХХ в. Творец с епохална, незаличима следа в родната просвета и в публичния живот на българския народ. Житейските тествания и провокации, през които той минава свидетелстват за духовната и човешка мощ на фамилните корени, сраснати с нашата земя ", се споделя в приветствения адрес от президента Румен Радев.
Силно разчувствуван няколко думи сподели и внукът на художника Златин Бояджиев.
" Ние, които го познавахме и живеехме с него, за нас постоянно ще остане жив човек. Защото думата " дружно ", която в този момент е доста съвременна, той я познаваше още когато аз бях дребен. Ще го видите в творбите с неговото семейство. За да можем дружно да нарисуваме една нова страница на българското изкуство и неговото познаване. И в случай че в миналото чуете почукване на бастун, това е той ", сподели през сълзи Златин Бояджиев.
Най-често споменаваната от Златю Бояджиев дума на срички, е " ра-бо-та ". " Дядо ми ставаше пръв, най-рано от фамилията, с цел да закуси и да отиде в ателието да работи ", споделя приживе Цена Бояджиева, внучка на огромния художник, на една от кураторките на експозицията Весела Радоева-Христова. За първи път двете се срещат преди 25 години.
" Един човек, който знае какво е да се работи освен на полето, само че и в ателието. Един човек, който след извънредно тежко заболяване, с помощта на неистовото си предпочитание да живее и да работи, в действителност още толкоз доста години съумя да сътвори безпределно скъпи и забавни и до ден сегашен платна ", добави Радоева.
Сред показаните в изложбата картини са емблематичните платна “Сватба в Брезово ” (1939), “Брезовски овчари ” (1941) и “На нивата/След оран ” (1942). Част от експозицията са техни ескизи.
А до 7 януари 2024 година в " Двореца " могат да се видят още документи и фотографии, предоставени от наследниците на Златю Бояджиев и от Съюза на българските художници (СБХ), както и други негови творби от фондовете на Националната художествена изложба (НХА), Софийската градска художествена изложба (СГХГ), галериите в Благоевград, Варна, Видин, Габрово.
Директорката на НХА Яра Бубнова, Иван Яхнаджиев, както и наследниците на Златю Бояджиев - внукът му Златин Бояджиев и правнучката на художника Елена Димова, щерка на Цена Бояджиева, участваха на формалното разкриване на изложбата, отдадена на 120 години от рождението на създателя.
" Това, което ще видите евентуално ви наподобява добре познато, което не го прави по-малко забавно. Но съм безусловно уверена, че има неща, които не познавате и не сте виждали. И едва ли сте си представяли в този тип и по този метод съзвездието от тематиките, живописните детайли, сюжетите и детайлностите на Златю Бояджиев ", сподели Бубнова.
Сред гостите бяха още и съветникът на президента Пламен Славов, който прочете приветствения адрес от името на Румен Радев, под чийто патронаж трябваше да се организира събитието. Той обаче, както и министърът на културата Кръстю Кръстев, не съумяха да участват на откриването на експозицията " Послания - 120 години от рождението на Златю Бояджиев ".
" Златю Бояджиев е един от най-емблематичните създатели в българското изобразително изкуство през ХХ в. Творец с епохална, незаличима следа в родната просвета и в публичния живот на българския народ. Житейските тествания и провокации, през които той минава свидетелстват за духовната и човешка мощ на фамилните корени, сраснати с нашата земя ", се споделя в приветствения адрес от президента Румен Радев.
Силно разчувствуван няколко думи сподели и внукът на художника Златин Бояджиев.
" Ние, които го познавахме и живеехме с него, за нас постоянно ще остане жив човек. Защото думата " дружно ", която в този момент е доста съвременна, той я познаваше още когато аз бях дребен. Ще го видите в творбите с неговото семейство. За да можем дружно да нарисуваме една нова страница на българското изкуство и неговото познаване. И в случай че в миналото чуете почукване на бастун, това е той ", сподели през сълзи Златин Бояджиев.
Най-често споменаваната от Златю Бояджиев дума на срички, е " ра-бо-та ". " Дядо ми ставаше пръв, най-рано от фамилията, с цел да закуси и да отиде в ателието да работи ", споделя приживе Цена Бояджиева, внучка на огромния художник, на една от кураторките на експозицията Весела Радоева-Христова. За първи път двете се срещат преди 25 години.
" Един човек, който знае какво е да се работи освен на полето, само че и в ателието. Един човек, който след извънредно тежко заболяване, с помощта на неистовото си предпочитание да живее и да работи, в действителност още толкоз доста години съумя да сътвори безпределно скъпи и забавни и до ден сегашен платна ", добави Радоева.
Сред показаните в изложбата картини са емблематичните платна “Сватба в Брезово ” (1939), “Брезовски овчари ” (1941) и “На нивата/След оран ” (1942). Част от експозицията са техни ескизи.
А до 7 януари 2024 година в " Двореца " могат да се видят още документи и фотографии, предоставени от наследниците на Златю Бояджиев и от Съюза на българските художници (СБХ), както и други негови творби от фондовете на Националната художествена изложба (НХА), Софийската градска художествена изложба (СГХГ), галериите в Благоевград, Варна, Видин, Габрово.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ