Милен Хальов: Не може да захлупиш TikTok деца само със задължителни книги
Милен Хальов е одобрен български публицист и учител, чийто опит съчетава литературата и образните изкуства. Той е роден в град Русе през 1988 година. Хальов приключва Националното учебно заведение по изкуствата в своя роден град, след което се дипломира в НАТФИЗ със компетентност „ Анимационна постановка “. Неговият дипломен филм „ Трафик “ получава самопризнание на редица фестивали у нас и в чужбина. Още преди да приключи висшето си обучение, той стартира да преподава анимационно кино и изобразително изкуство в частни софийски учебни заведения.
През 2019 година излиза неговият дебютен разказ, който слага началото на известната фентъзи трилогия „ Кало Змея “. В своите книги Хальов показва завършения, в които децата са основни герои и се изправят пред сложни морални избори. Следват романите „ В мен “ и поредицата „ Общежитие за чудовища “. **Милен Хальов е създател на известната детска фентъзи поредност „ Кало Змея “.** Неговият опит като преподавател в частното учебно заведение „ Св. София “ му дава директен взор върху навиците на актуалното потомство.
Писателят споделя, че днешните деца са мощно повлияни от американските продукции и супергероите. Според него българската митология би трябвало да се показва по атрактивен метод, с цел да притегли вниманието им. „ Трябва да я украсиш по този начин, че актуалното дете да може да се закачи “, изяснява той. След като ползата бъде разсънен, учениците сами стартират да търсят по-дълбока информация в енциклопедиите. Децата към момента обичат човешки истории с действителни спорове, само че изискват те да се случват на доста по-бързо движение.
Колкото и да ми е неприятно да го призная, актуалните са TikTok деца. За тях нещата би трябвало да вървят на друга скорост, другояче бързо губят интерес.
Хальов отбелязва, че „ Хари Потър “ е трансформирал напълно усещанията на едно потомство. Фентъзито е извънредно прелестно за децата, тъй като прилича приказка. Той вижда по какъв начин неговите възпитаници имитират героите на Дж. К. Роулинг или Пърси Джаксън по време на междучасията. В същото време типичен персонажи като Пипи Дългото чорапче или Карлсон остават на назад във времето. Популярни са и книги като „ Дневникът на един Дръндьо “, където текстът е по-прост и е съпроводен от доста рисунки. Подобна теза за свободата при избора на четиво споделя и сътрудника му Христо Раянов, който счита, че телефонът не изключва четенето.
**Според него наложителната учебна литература постоянно потиска желанието на децата да четат за наслаждение.** Хальов счита, че просветителната система от време на време пречупва децата още от ранна възраст. Когато четенето се трансформира в обвързване, учениците стартират да го заобикалят непременно. Той поучава родителите и учителите да оставят децата сами да открият книгите, които са им забавни. „ Захлупиш ли го с някакви наложителни описи, от които то да не може да диша, работата отива на зле “, предизвестява писателят.
Болно ми е да го призная, само че няма нещо друго, което по този начин да е отказало децата от четенето, както учебното заведение.
Езиковата преграда е различен сериозен проблем, който Хальов следи в класната стая. **Съвременните възпитаници мъчно се показват на чист български език поради навлизането на побългарени британски термини.** В ежедневната си връзка те употребяват думи като „ фикснах “, „ флипнах “ и „ кукнаха ме “. Когато се наложи да приказват на книжовен език, те мъчно намират верните думи. Поколението на екрана избира емотиконите, късите видеа и TikTok клиповете за изложение на страсти и мисли.
Относно технологиите в учебно заведение, Хальов е на мнение, че те би трябвало да бъдат строго лимитирани. В неговото учебно заведение телефоните са неразрешени до пети клас в това число. Той има вяра, че изкуственият разсъдък също би трябвало да се появява по-късно в набора от принадлежности на учениците. **Писателят счита, че изкуственият разсъдък би трябвало да се вкарва в по-късна възраст, с цел да не „ осакати “ уменията на децата.** Според него AI икономисва прекалено много старания, което може да навреди на развиването в ранна възраст.
Хальов подлага на критика и актуалната система на матурите. Той счита, че изпитите постоянно не ревизират действително наученото, а образованието се трансформира в подготовка за проби. Има случаи на възпитаници с отлични оценки, които не имат съществени знания по обща просвета. Писателят акцентира и компликациите при ръководството на държанието в огромни класове. Съвременните родители имат разнообразни визии за възпитанието, което прави работата на учителите още по-предизвикателна.
