Символ на суверенитета на България: От изграждането до ремонта на Паметника на свободата
Дълга е историята на Паметника на свободата, извисил се гордо на връх Свети Никола в Стара планина близо век. Решението за построяването му е взето през 1879 година, само че би трябвало да минат близо пет десетилетия, с цел да се появи. Строителството му продължава четири години - до 1930 година, и още толкоз стои и чака да бъде публично открит.
Последният огромен ремонт по него е осъществен в интервала 1971-1982 година. Сега, 43 години по-късно, чака идващия си строител, който да извърши огромна консервация и реституция, и да върне върне неговия необработен, боен тип, какъвто е умислен от неговите създатели.
За една година два са провалените състезанието на публичната поръчка за реализатор на ремонта, а претекстовете са - претендентите не оферират покриване на 100% техническото задание по плана на възложителя.
На 16 март изтича набирането на офертите на претендентите за третия конкурс и в случай че този път има определен победител, ремонтът може да стартира от април.
" За Паметника на свободата това е като запазена марка, всичко да става постепенно и мъчно, само че както би трябвало. На процедура този монумент е знак на суверенитета на България и е придобил статут, въпреки и импровизирано, на един от националните ни знаци, паралелно с трикольора, българския химни и герб, и ние в оптималната степен желаеме гаранции за осъществяването на техническото задание. И то по този начин, че да не спре ремонтът, както с улица " Опълченца " в София поради вложение на некачествени материали в осъществяването на градежа. Да не напомням и историите с Ларгото в София, прословутата улица " Граф Игнатиев ", жълтите павета и по този начин нататък ", безапелационен e шефът на Националния парк-музей " Шипка-Бузлуджа " доктор Чавдар Ангелов.
Уникалност и задача
Първото, което този монумент го прави доста специфичен е, че той е единственият в България, издигнат след решение на Народното събрание и то не кое да е, а на учредителното през 1879 година в средновековната българска столица Велико Търново. Три дни преди да бъде признат окончателният текст на Търновската конституция, на 13 април 1879 година, българските конституционалисти разискват въпроса за нуждата от построяването на монумент, който да овековечи подвига и саможертвата на всички, които са съдействали през вековете на османското господство и в частност по време на преди малко завършилата Руско-турска война, за освобождението на България.
В дебата се включват редица от най-видните ни представители по това време - лекар Стефан Берон, Петко Рачев Славейков, бъдещият министър-председател Петко Каравелов и други народни представители. В последна сметка е признато решението този монумент да бъде повдигнат на връх Свети Никола в Стара планина - най-високата точка на Шипченския проход, където няколко месеца по-рано са се провели тези трагични сражения, които в огромна степен вземат решение и позитивния за Руската империя и българския народ излаз от тази война.
Строителството на Паметника на свободата
Петко Рачев Славейков акцентира и още един мотив, тъй като тъкмо там би трябвало да бъде издигнат този монумент. Към момента на този спор към този момент е прокарана изкуствената граница сред Княжество България и Източна Румелия, наложена с Берлинския контракт, и Славейков показва, че този паметник, намирайки се навръх тази граница, би трябвало да припомня на българите, че националното обединяване на българския народ към момента не е осъществено и те имат дълг към поколенията тази битка да бъде приключена до край.
Другото неповторимо нещо, обвързвано с този монумент, е, че би трябвало да минат пет десетилетия, той да се появи. Изключително мъчно, постепенно и трудно става построяването на паметника. Но тук е по-впечатляващо, че процесът се форсира в доста тежки за България години - след края на Първата международна война.
Тогава по самодейност на някогашни опълченци, ветераните от Освободителната война, е подета следващата самодейност да бъде построен този монумент и решението на Народното събрание да бъде изпълнено.
През 1921 година е основан предприемчив комитет, управляван от опълченеца военачалник Никола Генев, който по време на Балканската война командва Македоно-одринското опълчение. И този комитет съумява да се оправи с всички компликации към организацията на строителството на монумента - избор на план, обезпечаване на финансовите средства и цялата логистика, която е нужна, за изработката на едно такова грандиозно оборудване.
В интервала 1926-1930 година градежът е приключен сполучливо и паметникът е повдигнат.
Другият любопитен миг към историята на паметника е неговото публично разкриване. През 1930 година монументът е повдигнат и стартира да провокира интереса на локалното население от Казанлъшко и Габровско, само че едвам след 4 години се случва формалната гала по неговото разкриване.
Откриване на Паметника на свободата
На 26 август 1934 година цар Борис III, в наличието на българското държавно управление, отпред с премиера Кимон Георгиев, генералитета, дипломатическия корпус у нас и десетки хиляди българи, освещава Паметника на свободата и прерязва алегорично лентата за неговото разкриване. От този миг насетне до наши дни този монумент заема извънредно значимо значение в съзнанието на всеки българин. На процедура този монумент, въпреки и импровизирано, е придобил статут на един от националните ни знаци, паралелно с трикольора, българския химни и българския герб.
Ремонтите стартират от откриването му
Два дни преди формалното освещаване на паметника тогавашният министър на войната военачалник Пенчо Златеев назначава специфична комисия, с цел да одобри обекта. Комисията установи редица проблеми, свързани с неналичието на задоволително строителен опит в построяването на сходни солидни структури на такава висока надморска височина и в качеството на вложените в строителството материали.
Основният градежен материал на монумента е камък доломит, добиван от района, само че за разлика от гранита той няма такава здравина и неотстъпчивост. Освен това има свойството да поема вода, което пък при заледяване основава различен вид проблеми. Така че единствено няколко години след разкриване на паметника стартират и разнообразни по-големи и по-малки ремонтни действия, имащи за цел да заздравят и подобрят неговото положение.
Сериозен проблем се оказва проникването на влага в стените му, което става през фугиращите смеси, които затварят пространствата сред градежните камъни. Това е било постоянно един от проблемите, с който е трябвало да се оправят хората, които са имали уговорката да поддържат паметника.
Последният огромен ремонт по него е осъществен в интервала 1971-1982 година. Сега, близо 42-43 години по-късно, следва да бъде направена още една сходна намеса, която би трябвало доста да усъвършенства положението на монумента.
Моментната картина на паметника и неговите пробойни
През 2020 година се отделиха няколко камени блока от югоизточния ъгъл на монумента, което докара до изцяло проучване на фасадите и интериорните пространства през лятото на 2021 година и плана за ремонт. Оттогава е сложена ограда, която лимитира един периметър от основите на паметника на разстояние от 6-7 метра от тях, в който не се позволява предвижване на хора.
Паметникът е градивно здрав, само че има редица проблеми по неговите фасади, най-много в нарушени или изчезнали изобщо фугиращи смеси.
Част от камъните, изключително по ъглите, имат потребност от замяна. При влагането им в съответните места по стените са били с естествени дамари в тях, които, в резултат на проникването на влагата в тези цепнатини и замръзванията през зимния сезон, довеждат до последователното разпукване на камъка и обособяване на части от него, които падат в околното пространство към основите на паметника.
Последните провали по Паметника на свободата
Компрометираните фугировки пък са довели до обилни количества вода гладко да обхванат през стените на паметника и да стигат до неговите основи. Но защото те са преоразмерени в основата си - дебелината на стените доближава 4,5 метра, няма градивно заплаха за самото оборудване.
Всички тези проблеми би трябвало да се решат, тъй като процесите са дейни и това би довело до утежняване на положението на монумента.
В края на ноември предходната година се отдели още един относително дребен каменен блок от североизточния завършек на паметника. И колкото по-бързо успеем да се оправим с възлагането и осъществяването на плана за реституция и консервация, толкоз по-добре, тъй като изискванията, в които монументът се намира, допускат непрестанно да понася някакви вреди от природата. Върху него се изсипват стотици хиляди тонове вода на година, подложен е на невероятни температурни амплитуди, прегряване и ураганни ветрове, които водят до абразивни последици. През лятото е подложен и на директни попадения на гръмотевица върху него.
Аналогията се постанова от единствено себе си, само че претенденти има. След като през есента на 2023 година паметникът получи съответното позволение за градеж в края на годината беше оповестена първата социална поръчка. В нея участваха петима, а във втората, оповестена в края на август 2024 година, - четирима. В момента офертните оферти се набират от 11 февруари до 26 март в това число и тогава ще забележим какъв брой ще бъдат поръчките за присъединяване.
Последните два състезанието бяха прекъснати, защото нито една от постъпилите предложения не отговаряше на 100% на условието на възложителя за техническата спецификация, която сме създали и дали на всички претенденти. Няма някакво съображение да се твърди, че възложителят залага някакви неизпълними за претендентите условия. Въпросът е самите претенденти да подходят задоволително съществено и отговорно към задачата, тъй като тя, с изключение на комплицирано механически, има и доста други измерения.
Строителството на паметника
Качественото осъществяване ще има и политически измерения - връзки с трети за България страни, и най-много ще има голямо влияние върху душевното положение на българина, тъй като този монумент заема извънредно значимо място за всеки един от нас - той е знак на българска държавност, на визията ни за чест, достолепие и народен суверенитет.
Въпросът не е просто да сключим контракт, с цел да стартираме работа, а да бъде обезпечено осъществяването на оферираната работа. И то по този начин, че да не спре ремонтът, както да вземем за пример на улица " Опълченска " в София поради вложение на некачествени материали в осъществяването на градежа.
Ние би трябвало в оптималната степен да имаме гаранции, че такова нещо няма да се случи и на Паметника на свободата. Още повече, че през последните години българското публично се нагледа на много гротескни, бих споделил и комични, само че в това време доста съществени обстановки, по какъв начин се консервира и реставрира българското културно-историческо завещание. Да не напомням историите с Ларгото в София, прословутата улица " Граф Игнатиев ", жълтите павета и по този начин нататък.
И когато този ремонт приключи, това не значи, че не би трябвало се прави нищо през последващо 20 години, а годишно да се вършат огледи на положението на фасадите, на фугиращите смеси. И когато се забележи, да вземем за пример, че има компрометирани един-два линейни метра фугировки, те мигновено да бъдат обновявани, а не да се стига до положение, в което се намираме сега.
Три строителни сезона за ремонт
14 милиона лв. без Данък добавена стойност е оптимално избраната сума за ремонта на монумента, заложена в публичната поръчка. Тя е направена от проектантите, създателите на плана за ремонт, през лято на 2022 година.
Дейностите са в две направления. Първата група е ориентирана към изцяло възстановяване на положението на фасадите. Трябва да бъдат отстранени всички налични фугиращи смеси, които са към 8200-8300 линейни метра, и да се изпълнят отначало със профилирани материали, тъй че да поемат температурните амплитуди и това да не довежда до разпукването им и навлизане на влага, която да ги уголемява и стоварва на земята.
Трябва да бъдат сменени и 381 каменни блока, които не са в положително положение, естествено със същия материал, същия камък с еднакъв цвят. Всички изчезнали или налични оловни обшивки на паметника, също би трябвало да бъдат напълно сменени. Стълбите, които водят към северния вход ще бъдат демонтирани, с цел да бъде обработена стената, която сега те закриват. След това стъпалата ще бъдат направени на ново, тъй че да се предотврати по-нататъчното им проваляне. Двете порти на паметника, южната, която води към Костницата, и северната под лъва, ще бъдат реставрирани.
По отношение на интериора, безусловно всички положени през годините смеси и изолационни материали, ще бъдат отстранени, като задачата е да се отвори достоверния каменен строеж. Отвътре паметникът е изпълнен със същия тип камък - доломит, сив цвят, като задачата е да го върнем към неговия спартански, необработен боен тип, подобен, какъвто е умислен от своите създатели. И това в действителност да е и част от внушението и да въздейства на страстите на посетителя.
Така наречените прозорци - вентилационните отвори, които са 21 на брой, ще бъдат автоматизирани, с цел да може да се управлява процеса на вентилиране на вътрешното пространство на паметника. Предвижда се нова електрическа апаратура, системи за видеонаблюдение, слот, пожароизвестни съоръжения и така нататък За първи път паметникът ще бъде екипиран със личен дизелов генератор, който да създава електричество в инцидентните, когато електрозахранване е прекратено, с цел да може всички системи да действат обикновено.
Накрая плочникът, който е към 1000 кв. метра, ще бъде напълно сменен с гранитни плочи, които са доста по-устойчиви на суровите атмосферни условия в региона и това в забележителна степен ще усъвършенства естетическия тип и на мястото.
Голяма част от тези действия, изключително префугирането на паметника, което е над 8 км, е ръчна, занаятчийска работа. Има и един различен фактор за скоростта на осъществяване, който е първокачествен и не зависи от човешката воля. Това е вятърът. Ремонтните действия плануват към монумента да бъде построено скеле и да се работи до върха му на височина към 30 метра. Когато скоростта напразно е над избраната норма за безвредни условия на труд, няма по какъв начин да се работи. Така че има композиция от доста фактори, които би трябвало да се случат по едно и също време и за по-дълго време, с цел да може работата да върви относително безпрепятствено.
Имайте поради, че ремонтът се прави на 1337 м надморска височина и вероятните условия за работа са не повече от 5-6 месеца в годината. Максималният период за осъществяване на дейностите е 1053 календарни дни, което на практика е равно на 3 календарни години. Но ние прецизирахме периода за осъществяване още при втората и за актуалната социална поръчка, като е записано, че може да се работи сред 1 април и 30 октомври и на практика срокът за осъществяване става 642 дни, които на процедура съставляват 3 летни строителни сезона, само че не повече от 1053. Т.е., в случай че ремонтните действия стартират на 1 май тази година, те би трябвало да приключат не по-късно от лятото на 2027-а.
Надявам се в този момент, всички, които са ангажирани с процеса, да подходят оптимално отговорно към задачата, която следва, тъй като това всъщност е една от най-големите държавни задания.
Сега на 3 март ще отбележим националния ни празник и пред Паметника на свободата ще се съберат десетки хиляди българи, начало с първите мъже и дами в страната, тъй като на практика тук е главната гала по отбелязване на празника. Затова всички фактори, в това число и музеят, който аз управлявам сега, би трябвало да подходят извънредно отговорно и държавно към решаването на този въпрос по възлагането и осъществяването на ремонтните действия. Аз персонално съм наясно какви големи измерения един първокласен или, не дай се Боже, фалшив ремонт ще имат върху българското общество.
Може да имаме съвършен план и да сключим съвършения контракт, само че самото осъществяване е друга работа. България в доста връзки си загуби експертността по ред причина. Този развой няма по какъв начин да не засегне и консервационно-реставрационните действия в страната. Единственото място, за което се сещам сега да е правено сходно нещо, да се е строило отначало, е на хълма Трапезица във Велико Търново.
Но аналогията с сложното започване на градежа на паметника, когато бригади са се разбягвали и още веднъж събирали, това очевидно е някаква запазена марка за мястото. И това ме успокоява, в смисъл, че нещата за този монумент се случват мъчно и постепенно, само че по този начин както би трябвало.
Последният огромен ремонт по него е осъществен в интервала 1971-1982 година. Сега, 43 години по-късно, чака идващия си строител, който да извърши огромна консервация и реституция, и да върне върне неговия необработен, боен тип, какъвто е умислен от неговите създатели.
За една година два са провалените състезанието на публичната поръчка за реализатор на ремонта, а претекстовете са - претендентите не оферират покриване на 100% техническото задание по плана на възложителя.
На 16 март изтича набирането на офертите на претендентите за третия конкурс и в случай че този път има определен победител, ремонтът може да стартира от април.
" За Паметника на свободата това е като запазена марка, всичко да става постепенно и мъчно, само че както би трябвало. На процедура този монумент е знак на суверенитета на България и е придобил статут, въпреки и импровизирано, на един от националните ни знаци, паралелно с трикольора, българския химни и герб, и ние в оптималната степен желаеме гаранции за осъществяването на техническото задание. И то по този начин, че да не спре ремонтът, както с улица " Опълченца " в София поради вложение на некачествени материали в осъществяването на градежа. Да не напомням и историите с Ларгото в София, прословутата улица " Граф Игнатиев ", жълтите павета и по този начин нататък ", безапелационен e шефът на Националния парк-музей " Шипка-Бузлуджа " доктор Чавдар Ангелов.
Уникалност и задача
Първото, което този монумент го прави доста специфичен е, че той е единственият в България, издигнат след решение на Народното събрание и то не кое да е, а на учредителното през 1879 година в средновековната българска столица Велико Търново. Три дни преди да бъде признат окончателният текст на Търновската конституция, на 13 април 1879 година, българските конституционалисти разискват въпроса за нуждата от построяването на монумент, който да овековечи подвига и саможертвата на всички, които са съдействали през вековете на османското господство и в частност по време на преди малко завършилата Руско-турска война, за освобождението на България.
В дебата се включват редица от най-видните ни представители по това време - лекар Стефан Берон, Петко Рачев Славейков, бъдещият министър-председател Петко Каравелов и други народни представители. В последна сметка е признато решението този монумент да бъде повдигнат на връх Свети Никола в Стара планина - най-високата точка на Шипченския проход, където няколко месеца по-рано са се провели тези трагични сражения, които в огромна степен вземат решение и позитивния за Руската империя и българския народ излаз от тази война.
Строителството на Паметника на свободата
Петко Рачев Славейков акцентира и още един мотив, тъй като тъкмо там би трябвало да бъде издигнат този монумент. Към момента на този спор към този момент е прокарана изкуствената граница сред Княжество България и Източна Румелия, наложена с Берлинския контракт, и Славейков показва, че този паметник, намирайки се навръх тази граница, би трябвало да припомня на българите, че националното обединяване на българския народ към момента не е осъществено и те имат дълг към поколенията тази битка да бъде приключена до край.
Другото неповторимо нещо, обвързвано с този монумент, е, че би трябвало да минат пет десетилетия, той да се появи. Изключително мъчно, постепенно и трудно става построяването на паметника. Но тук е по-впечатляващо, че процесът се форсира в доста тежки за България години - след края на Първата международна война.
Тогава по самодейност на някогашни опълченци, ветераните от Освободителната война, е подета следващата самодейност да бъде построен този монумент и решението на Народното събрание да бъде изпълнено.
През 1921 година е основан предприемчив комитет, управляван от опълченеца военачалник Никола Генев, който по време на Балканската война командва Македоно-одринското опълчение. И този комитет съумява да се оправи с всички компликации към организацията на строителството на монумента - избор на план, обезпечаване на финансовите средства и цялата логистика, която е нужна, за изработката на едно такова грандиозно оборудване.
В интервала 1926-1930 година градежът е приключен сполучливо и паметникът е повдигнат.
Другият любопитен миг към историята на паметника е неговото публично разкриване. През 1930 година монументът е повдигнат и стартира да провокира интереса на локалното население от Казанлъшко и Габровско, само че едвам след 4 години се случва формалната гала по неговото разкриване.
Откриване на Паметника на свободата
На 26 август 1934 година цар Борис III, в наличието на българското държавно управление, отпред с премиера Кимон Георгиев, генералитета, дипломатическия корпус у нас и десетки хиляди българи, освещава Паметника на свободата и прерязва алегорично лентата за неговото разкриване. От този миг насетне до наши дни този монумент заема извънредно значимо значение в съзнанието на всеки българин. На процедура този монумент, въпреки и импровизирано, е придобил статут на един от националните ни знаци, паралелно с трикольора, българския химни и българския герб.
Ремонтите стартират от откриването му
Два дни преди формалното освещаване на паметника тогавашният министър на войната военачалник Пенчо Златеев назначава специфична комисия, с цел да одобри обекта. Комисията установи редица проблеми, свързани с неналичието на задоволително строителен опит в построяването на сходни солидни структури на такава висока надморска височина и в качеството на вложените в строителството материали.
Основният градежен материал на монумента е камък доломит, добиван от района, само че за разлика от гранита той няма такава здравина и неотстъпчивост. Освен това има свойството да поема вода, което пък при заледяване основава различен вид проблеми. Така че единствено няколко години след разкриване на паметника стартират и разнообразни по-големи и по-малки ремонтни действия, имащи за цел да заздравят и подобрят неговото положение.
Сериозен проблем се оказва проникването на влага в стените му, което става през фугиращите смеси, които затварят пространствата сред градежните камъни. Това е било постоянно един от проблемите, с който е трябвало да се оправят хората, които са имали уговорката да поддържат паметника.
Последният огромен ремонт по него е осъществен в интервала 1971-1982 година. Сега, близо 42-43 години по-късно, следва да бъде направена още една сходна намеса, която би трябвало доста да усъвършенства положението на монумента.
Моментната картина на паметника и неговите пробойни
През 2020 година се отделиха няколко камени блока от югоизточния ъгъл на монумента, което докара до изцяло проучване на фасадите и интериорните пространства през лятото на 2021 година и плана за ремонт. Оттогава е сложена ограда, която лимитира един периметър от основите на паметника на разстояние от 6-7 метра от тях, в който не се позволява предвижване на хора.
Паметникът е градивно здрав, само че има редица проблеми по неговите фасади, най-много в нарушени или изчезнали изобщо фугиращи смеси.
Част от камъните, изключително по ъглите, имат потребност от замяна. При влагането им в съответните места по стените са били с естествени дамари в тях, които, в резултат на проникването на влагата в тези цепнатини и замръзванията през зимния сезон, довеждат до последователното разпукване на камъка и обособяване на части от него, които падат в околното пространство към основите на паметника.
Последните провали по Паметника на свободата
Компрометираните фугировки пък са довели до обилни количества вода гладко да обхванат през стените на паметника и да стигат до неговите основи. Но защото те са преоразмерени в основата си - дебелината на стените доближава 4,5 метра, няма градивно заплаха за самото оборудване.
Всички тези проблеми би трябвало да се решат, тъй като процесите са дейни и това би довело до утежняване на положението на монумента.
В края на ноември предходната година се отдели още един относително дребен каменен блок от североизточния завършек на паметника. И колкото по-бързо успеем да се оправим с възлагането и осъществяването на плана за реституция и консервация, толкоз по-добре, тъй като изискванията, в които монументът се намира, допускат непрестанно да понася някакви вреди от природата. Върху него се изсипват стотици хиляди тонове вода на година, подложен е на невероятни температурни амплитуди, прегряване и ураганни ветрове, които водят до абразивни последици. През лятото е подложен и на директни попадения на гръмотевица върху него.
Аналогията се постанова от единствено себе си, само че претенденти има. След като през есента на 2023 година паметникът получи съответното позволение за градеж в края на годината беше оповестена първата социална поръчка. В нея участваха петима, а във втората, оповестена в края на август 2024 година, - четирима. В момента офертните оферти се набират от 11 февруари до 26 март в това число и тогава ще забележим какъв брой ще бъдат поръчките за присъединяване.
Последните два състезанието бяха прекъснати, защото нито една от постъпилите предложения не отговаряше на 100% на условието на възложителя за техническата спецификация, която сме създали и дали на всички претенденти. Няма някакво съображение да се твърди, че възложителят залага някакви неизпълними за претендентите условия. Въпросът е самите претенденти да подходят задоволително съществено и отговорно към задачата, тъй като тя, с изключение на комплицирано механически, има и доста други измерения.
Строителството на паметника
Качественото осъществяване ще има и политически измерения - връзки с трети за България страни, и най-много ще има голямо влияние върху душевното положение на българина, тъй като този монумент заема извънредно значимо място за всеки един от нас - той е знак на българска държавност, на визията ни за чест, достолепие и народен суверенитет.
Въпросът не е просто да сключим контракт, с цел да стартираме работа, а да бъде обезпечено осъществяването на оферираната работа. И то по този начин, че да не спре ремонтът, както да вземем за пример на улица " Опълченска " в София поради вложение на некачествени материали в осъществяването на градежа.
Ние би трябвало в оптималната степен да имаме гаранции, че такова нещо няма да се случи и на Паметника на свободата. Още повече, че през последните години българското публично се нагледа на много гротескни, бих споделил и комични, само че в това време доста съществени обстановки, по какъв начин се консервира и реставрира българското културно-историческо завещание. Да не напомням историите с Ларгото в София, прословутата улица " Граф Игнатиев ", жълтите павета и по този начин нататък.
И когато този ремонт приключи, това не значи, че не би трябвало се прави нищо през последващо 20 години, а годишно да се вършат огледи на положението на фасадите, на фугиращите смеси. И когато се забележи, да вземем за пример, че има компрометирани един-два линейни метра фугировки, те мигновено да бъдат обновявани, а не да се стига до положение, в което се намираме сега.
Три строителни сезона за ремонт
14 милиона лв. без Данък добавена стойност е оптимално избраната сума за ремонта на монумента, заложена в публичната поръчка. Тя е направена от проектантите, създателите на плана за ремонт, през лято на 2022 година.
Дейностите са в две направления. Първата група е ориентирана към изцяло възстановяване на положението на фасадите. Трябва да бъдат отстранени всички налични фугиращи смеси, които са към 8200-8300 линейни метра, и да се изпълнят отначало със профилирани материали, тъй че да поемат температурните амплитуди и това да не довежда до разпукването им и навлизане на влага, която да ги уголемява и стоварва на земята.
Трябва да бъдат сменени и 381 каменни блока, които не са в положително положение, естествено със същия материал, същия камък с еднакъв цвят. Всички изчезнали или налични оловни обшивки на паметника, също би трябвало да бъдат напълно сменени. Стълбите, които водят към северния вход ще бъдат демонтирани, с цел да бъде обработена стената, която сега те закриват. След това стъпалата ще бъдат направени на ново, тъй че да се предотврати по-нататъчното им проваляне. Двете порти на паметника, южната, която води към Костницата, и северната под лъва, ще бъдат реставрирани.
По отношение на интериора, безусловно всички положени през годините смеси и изолационни материали, ще бъдат отстранени, като задачата е да се отвори достоверния каменен строеж. Отвътре паметникът е изпълнен със същия тип камък - доломит, сив цвят, като задачата е да го върнем към неговия спартански, необработен боен тип, подобен, какъвто е умислен от своите създатели. И това в действителност да е и част от внушението и да въздейства на страстите на посетителя.
Така наречените прозорци - вентилационните отвори, които са 21 на брой, ще бъдат автоматизирани, с цел да може да се управлява процеса на вентилиране на вътрешното пространство на паметника. Предвижда се нова електрическа апаратура, системи за видеонаблюдение, слот, пожароизвестни съоръжения и така нататък За първи път паметникът ще бъде екипиран със личен дизелов генератор, който да създава електричество в инцидентните, когато електрозахранване е прекратено, с цел да може всички системи да действат обикновено.
Накрая плочникът, който е към 1000 кв. метра, ще бъде напълно сменен с гранитни плочи, които са доста по-устойчиви на суровите атмосферни условия в региона и това в забележителна степен ще усъвършенства естетическия тип и на мястото.
Голяма част от тези действия, изключително префугирането на паметника, което е над 8 км, е ръчна, занаятчийска работа. Има и един различен фактор за скоростта на осъществяване, който е първокачествен и не зависи от човешката воля. Това е вятърът. Ремонтните действия плануват към монумента да бъде построено скеле и да се работи до върха му на височина към 30 метра. Когато скоростта напразно е над избраната норма за безвредни условия на труд, няма по какъв начин да се работи. Така че има композиция от доста фактори, които би трябвало да се случат по едно и също време и за по-дълго време, с цел да може работата да върви относително безпрепятствено.
Имайте поради, че ремонтът се прави на 1337 м надморска височина и вероятните условия за работа са не повече от 5-6 месеца в годината. Максималният период за осъществяване на дейностите е 1053 календарни дни, което на практика е равно на 3 календарни години. Но ние прецизирахме периода за осъществяване още при втората и за актуалната социална поръчка, като е записано, че може да се работи сред 1 април и 30 октомври и на практика срокът за осъществяване става 642 дни, които на процедура съставляват 3 летни строителни сезона, само че не повече от 1053. Т.е., в случай че ремонтните действия стартират на 1 май тази година, те би трябвало да приключат не по-късно от лятото на 2027-а.
Надявам се в този момент, всички, които са ангажирани с процеса, да подходят оптимално отговорно към задачата, която следва, тъй като това всъщност е една от най-големите държавни задания.
Сега на 3 март ще отбележим националния ни празник и пред Паметника на свободата ще се съберат десетки хиляди българи, начало с първите мъже и дами в страната, тъй като на практика тук е главната гала по отбелязване на празника. Затова всички фактори, в това число и музеят, който аз управлявам сега, би трябвало да подходят извънредно отговорно и държавно към решаването на този въпрос по възлагането и осъществяването на ремонтните действия. Аз персонално съм наясно какви големи измерения един първокласен или, не дай се Боже, фалшив ремонт ще имат върху българското общество.
Може да имаме съвършен план и да сключим съвършения контракт, само че самото осъществяване е друга работа. България в доста връзки си загуби експертността по ред причина. Този развой няма по какъв начин да не засегне и консервационно-реставрационните действия в страната. Единственото място, за което се сещам сега да е правено сходно нещо, да се е строило отначало, е на хълма Трапезица във Велико Търново.
Но аналогията с сложното започване на градежа на паметника, когато бригади са се разбягвали и още веднъж събирали, това очевидно е някаква запазена марка за мястото. И това ме успокоява, в смисъл, че нещата за този монумент се случват мъчно и постепенно, само че по този начин както би трябвало.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ