Невероятната история на семейство бежанци от Сирия, които ...
Далеч от войната в родното му място - Сирия, едно младо семейство почнало преди 6 години на чисто живота си във Велико Търново. Тогава съпрузите Ахмед Халюф и Хала Хармуш тръгнали към остарялата столица без упования, само че с доста незнайни и терзания дали там, накъдето са се запътили, ще бъде по-добре, или няма да съумеят да се впишат в обществото. Рискували, само че през днешния ден са безапелационни, че тук се усещат щастливи, спокойни и са разкрили най-хубавото място за развъждане на двете им дъщери – Газал, на 7 година, и Гина, на 6 години, и сина им Абдул Керим, на една годинка, оповестява "Борба ".
Семейството е от град Халеб, прочут още като Алепо. С горделивост Ахмед споделя, че това е най-старото и многолюдно обитаемо място в Сирия. В него се намира най-големият в света затрупан пазар и цитадела, сходна на Царевец – наречена Цитаделата, която е включена в листата на международното завещание на ЮНЕСКО. Войната поставила завършек на естественото всекидневие на популацията в страната, внезапно се разразила трайна безработица, всичко поскъпнало и хората заживели в боязън за живота си.
С Хала взели решението да емигрират, спрели се на Велико Търново по концепция на братовчед му, който има бизнес тук. Не знаели нито една българска дума, само че малко по малко почнали да учат езика. Не било елементарно да се приспособяват в ситуацията, тъй като всички подхождали с предубеждения към тях. По-лесно привикнали децата. Голямата им щерка е ученичка в ОУ „ Бачо Киро “, а дребната посещава детска градина „ Първи юни “. „ Много сме удовлетворени от отношението към тях в учебно заведение и детската градина. Не са подложени на дискриминация от никого. Не се пробват да ги откъснат от родните им традиции и обичаи и в това време ги учат на българските. Спокойна съм, когато виждам, че вървят на драго сърце на учебно заведение и градина “, показа Хала.
Третото им дете е родено в България. Казват, че не е планувано, а божи подарък. Нямат желание да имат други наследници. Семейството не получава обществени помощи от страната, а единствено се грижи за издръжката си. Ахмед съумял да отвори собствен личен магазин за облекла, намиращ се до Кооперативния пазар. От две седмици в него работи и брачната половинка му. „ В Сирия дамите не работят. Ако мъжът не може да изкара задоволително пари, някой от братята му дава и по този начин се закърпва фамилният бюджет. Много ми се искаше да работя, тъй като това е многообразие, връзката с хора постоянно е потребна, а и изучавам езика “, добави Хала. Въпреки че скъсала със старите разбирания, че мястото на дамата е само у дома, младата жена няма желание да смъкна забрадката от главата си. Носи я от 14-годишна и постоянно, когато излиза от вкъщи, е забулена, тъй като религията й го изисква.
Свикнала е с любопитните погледи на близките и даже с това, че някои странят от нея затова. Разказва, че когато била бременна със сина си, до момента в който се разхождала по центъра на града, й прилошало и припаднала. Никой обаче не спрял да й подаде ръка или да й помогне. Всички я заобикаляли, като че ли не забелязвали, че нещо й се случва. Газал и Гина се обадили на баща си и той я откарал в болничното заведение. Хала и Ахмед споделят, че към този момент имат другари във Велико Търново.
Благодарение на тях се оправят с всичко това, за което познанията им по български език не доближават. Рядко обаче се случва да вървят взаимно по заведения за хранене и заведения, защото избират да се хранят с домашна храна у дома. Набавят си хранителни артикули посредством огромна сирийска борса в София. Веднъж в месеца поръчват продуктите и им ги доставят до адрес. Снабдяват се с ориз, телешко и агнешко месо, достоверни подправки и други. Кафе пък си взимат от Турция, тъй като съгласно тях наличното в магазините у нас не е с толкоз положителни качества. Съпрузите не крият, че изпитват носталгия по Халеб и тъгуват за братята и сестрите си, множеството от които се преселили в Германия и Турция. Благодарение на интернет обаче поддържат връзка с роднините си, останали да живеят в Сирия.
„ Редовно се оплакват, че са им спрели водата и тока. Има случаи, в които пък с дни няма доставки на самун. Заради войната всичко е друго отпреди. Толкова красиви здания, станали на пепел от атентати “, споделя Ахмед. Двамата с Хала са безапелационни, че нямат желание да се връщат в Сирия и виждат бъдещето си във Велико Търново. Казват, че желаят да научат децата си на приемливост, съпричастност и угодливост.
Тъй като родителите са приключили едвам седми клас, тъй като в родината им множеството деца стартират работа на 14 години, в България са щастливи, тъй като Газал, Гина и Абдул Керим могат да получат качествено обучение и даже да продължат образованието си в университет. Само по този начин наследниците им ще имат добра специалност и сполучлива реализация в живота, каквато не биха постигнали в Сирия.
Семейството е от град Халеб, прочут още като Алепо. С горделивост Ахмед споделя, че това е най-старото и многолюдно обитаемо място в Сирия. В него се намира най-големият в света затрупан пазар и цитадела, сходна на Царевец – наречена Цитаделата, която е включена в листата на международното завещание на ЮНЕСКО. Войната поставила завършек на естественото всекидневие на популацията в страната, внезапно се разразила трайна безработица, всичко поскъпнало и хората заживели в боязън за живота си.
С Хала взели решението да емигрират, спрели се на Велико Търново по концепция на братовчед му, който има бизнес тук. Не знаели нито една българска дума, само че малко по малко почнали да учат езика. Не било елементарно да се приспособяват в ситуацията, тъй като всички подхождали с предубеждения към тях. По-лесно привикнали децата. Голямата им щерка е ученичка в ОУ „ Бачо Киро “, а дребната посещава детска градина „ Първи юни “. „ Много сме удовлетворени от отношението към тях в учебно заведение и детската градина. Не са подложени на дискриминация от никого. Не се пробват да ги откъснат от родните им традиции и обичаи и в това време ги учат на българските. Спокойна съм, когато виждам, че вървят на драго сърце на учебно заведение и градина “, показа Хала.
Третото им дете е родено в България. Казват, че не е планувано, а божи подарък. Нямат желание да имат други наследници. Семейството не получава обществени помощи от страната, а единствено се грижи за издръжката си. Ахмед съумял да отвори собствен личен магазин за облекла, намиращ се до Кооперативния пазар. От две седмици в него работи и брачната половинка му. „ В Сирия дамите не работят. Ако мъжът не може да изкара задоволително пари, някой от братята му дава и по този начин се закърпва фамилният бюджет. Много ми се искаше да работя, тъй като това е многообразие, връзката с хора постоянно е потребна, а и изучавам езика “, добави Хала. Въпреки че скъсала със старите разбирания, че мястото на дамата е само у дома, младата жена няма желание да смъкна забрадката от главата си. Носи я от 14-годишна и постоянно, когато излиза от вкъщи, е забулена, тъй като религията й го изисква.
Свикнала е с любопитните погледи на близките и даже с това, че някои странят от нея затова. Разказва, че когато била бременна със сина си, до момента в който се разхождала по центъра на града, й прилошало и припаднала. Никой обаче не спрял да й подаде ръка или да й помогне. Всички я заобикаляли, като че ли не забелязвали, че нещо й се случва. Газал и Гина се обадили на баща си и той я откарал в болничното заведение. Хала и Ахмед споделят, че към този момент имат другари във Велико Търново.
Благодарение на тях се оправят с всичко това, за което познанията им по български език не доближават. Рядко обаче се случва да вървят взаимно по заведения за хранене и заведения, защото избират да се хранят с домашна храна у дома. Набавят си хранителни артикули посредством огромна сирийска борса в София. Веднъж в месеца поръчват продуктите и им ги доставят до адрес. Снабдяват се с ориз, телешко и агнешко месо, достоверни подправки и други. Кафе пък си взимат от Турция, тъй като съгласно тях наличното в магазините у нас не е с толкоз положителни качества. Съпрузите не крият, че изпитват носталгия по Халеб и тъгуват за братята и сестрите си, множеството от които се преселили в Германия и Турция. Благодарение на интернет обаче поддържат връзка с роднините си, останали да живеят в Сирия.
„ Редовно се оплакват, че са им спрели водата и тока. Има случаи, в които пък с дни няма доставки на самун. Заради войната всичко е друго отпреди. Толкова красиви здания, станали на пепел от атентати “, споделя Ахмед. Двамата с Хала са безапелационни, че нямат желание да се връщат в Сирия и виждат бъдещето си във Велико Търново. Казват, че желаят да научат децата си на приемливост, съпричастност и угодливост.
Тъй като родителите са приключили едвам седми клас, тъй като в родината им множеството деца стартират работа на 14 години, в България са щастливи, тъй като Газал, Гина и Абдул Керим могат да получат качествено обучение и даже да продължат образованието си в университет. Само по този начин наследниците им ще имат добра специалност и сполучлива реализация в живота, каквато не биха постигнали в Сирия.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ