Панаир на борда по цялото трасе на Суецкия канал
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
19.04.1987 година, преход Бургас – Тайван
12,30 часа Най-после предписание за старт към Тайван. Вира котва, само че мина към час и се наложи да желаеме позволение да останем без ход. Не работи охлаждането на маслената автомагистрала на основния мотор и на таблото измежду зелените светлинки се появиха три червени точки. Същинска коледна елха.
- Това е знак, че Нова година ще срещаме в морето – пророкува Мишо Градското.
Не повярвах, до тогава има съвсем девет месеца. Сега би трябвало да привиквам с нови чувства. Вече не съм на палубата с непрекъснат вятър в косите и море в очите, а в нещо като цех, който се клати. Уча се да контактувам с жестове и мимики, вместо да викам в ушната мида на някого.
20.04.1987 година 00,30 часа Успях да хвана края на помпозната нощна панорама на излизане от Босфора. Но преди малко сдал вахта 20,00-24,00 часа, заставам на бака с шуба против съвсем януарския вятър. Прието е да се показва почитание със събаряне на шапка, само че Мраморно море ме принуждава да върша противоположното. Денонощие по-късно с четвъртия монтьор Роско инсталираме термометър в централния пулт, където градусите са към този момент 30. Стоп машини.
22.04.1987 година, 00,30 часа Море от корабни светлини на рейда Порт Саид. Доминира прожекторният вързоп на високо извисен фар. За минути като хлебарки из кораба плъзва тайфа амбулантни търговци. В моряшкия салет, по канижели и трапове поникват дънки, джинси и якета. Предлагат се часовници, триони, гаечни ключове, картички, тоалетни такъми, всевъзможни всевъзможности. Ние едвам що сме тръгнали да припечелим нещо, не съм единственият, който няма и цент в джоба.
Най-необичайната и допустимо най-несръчната маневра за заставане. Припрени пояснения мостик-бак-кърма. С по две носови и кърмови въжета се закачаме на бочки, хванати на мъртва котва. А наподобява просто, като че ли човек си завързва обувките.
03,05 часа По канижела пред вратата на каютата ми трополят неуморните търговци. Все отново би трябвало да опитам да дремна. Под ключ.
05,00 часа По дяволите! Пред вратата ми някой сумти като псе, да беше почукал, щеше да е по-приемливо. Мъжага със 120-130 кг телеса. Маратонки, ризи, шапки… Морфей си потегли, сърдит, аз оставам събуден.
06,30 часа Трима египетски моряци с лодка отдават нашите въжета от бочките. В съпоставяне с бригадите, които обслужват прекосяването през шлюзовете на Панамския канал, тези са напряко дилетанти. Най-малък напред.
По западния бряг на Суец канал трополи дизелов локомотив, дами крепят на главите си големи денкове. На изток е класическа пустиня с купища железа, остатъци от строителство и военни дейности по тези места. Няма е тропическата помпозност на Панамския канал, не виждам такава броеница от минарета, както около крайбрежията на Босфора. Стоп на 58-мо място. До брега няма и една ръка разстояние. Тук е опашката на днешния кортеж, обратно виждам до 10 кораба, ние сме трети по ред. Изчакваме парада на насрещния кортеж, който идва от Изтока. Зад десния ни ръб виси лодка на египетски моряци – подготвеност за маневри и възможни спешни дейности. Дори по цялото трасе на Суец канал придвижването да е в двете посоки, Горчивото езеро ще си остане диспечер.
18,00 Позаседяхме се тук. Тръгна манифестацията на корабите от насрещният кортеж. От нас ги дели линия пустиня. Понеже не виждам водата, цялостна е илюзията, че корабите се придвижват като камили измежду пясъците.
19,15 Пилот на борда. Младо момче, което излъчва самочувствие. По парлангото звучи заповед: Палубна команда по места за маневра. Жалко, имам единствено 40 минути в ресурс и би трябвало да слизам на вахта при железата.
23.04.1987 година, 00,45 часа Горчивото езеро фактически прекосяваме нонстоп. Пред бака свети специфичен суецки прожектор, два снопа, които опипват двата бряга. Ята птици следват светлината. Вече сме съвсем в Червено море, навлизаме в Суецкия залив.
01,00 часа В силуета на града зървам джамия с две минарета. В директно съседство на височината на минаретата стърчи голяма реклама на Кент. Товарен кран спуска на вода лодката на швартовите моряци. Слиза каналният водач, на борда е единствено пристанищният. Още малко и сме в открити води.
02,00 часа Слезе и пристанищният водач. Сами сме. За Суец, Порт Саид и Суец канал не давам половин Истанбул и четвърт от Босфора, най-малко като нощна панорама. Суецкият залив гъмжи от петролни платформи, складове и комини-факли. По палубата може да се събира сол с лъжичка, а в машинното отделения температурата към този момент е 42 градуса. За разлика от тропическата, наподобява, арабската пот е по-солена.
След като към този момент ми се е случвало да преминавам през Панамския канал, не мога да не виждам, че сравнението не е в интерес на Суецкия, който също е един от ключовете на международните морски трасета. Очаквах повече, откакто каналът и пирамидите са стожерите на египетската стопанска система. Пилотите, които водят корабите през Панамския канал, са истински морски аристократи, а това не може за се каже за сътрудниците им сред Порт Саид и Суец. Възпитаници на " Суец канал юнивърсити “, уважавани фрагменти с порядъчен стандарт, само че водачът, който ни преведе между две морета, чистосърдечно признал на мостика, че подареният му картон Кент отива в комерсиалната мрежа. Понеже войната Ирак – Иран се отразявала зле на трафика, това въздейства и на формалните приходите, и подаръците, които в ислямска страна не са бутилки с уиски. Никаква форма на митинг не е позволена, при възможна стачка военни незабавно поемат трафика.
А на входа на Суец канал в Порт Саид корабите посреща фундамент, върху който стърчат единствено шпилките. Няма я статуята на Фердинанд дьо Лесепс, изиграл основната роля за строителството на гигантското оборудване. Особено на изток, бронзът е прекомерно скъп, грехота е да се хаби от скулптори.
Не имам вяра на връщане след няколко месеца да видя Дьо Лесепс на мястото си върху постамента.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
19.04.1987 година, преход Бургас – Тайван
12,30 часа Най-после предписание за старт към Тайван. Вира котва, само че мина към час и се наложи да желаеме позволение да останем без ход. Не работи охлаждането на маслената автомагистрала на основния мотор и на таблото измежду зелените светлинки се появиха три червени точки. Същинска коледна елха.
- Това е знак, че Нова година ще срещаме в морето – пророкува Мишо Градското.
Не повярвах, до тогава има съвсем девет месеца. Сега би трябвало да привиквам с нови чувства. Вече не съм на палубата с непрекъснат вятър в косите и море в очите, а в нещо като цех, който се клати. Уча се да контактувам с жестове и мимики, вместо да викам в ушната мида на някого.
20.04.1987 година 00,30 часа Успях да хвана края на помпозната нощна панорама на излизане от Босфора. Но преди малко сдал вахта 20,00-24,00 часа, заставам на бака с шуба против съвсем януарския вятър. Прието е да се показва почитание със събаряне на шапка, само че Мраморно море ме принуждава да върша противоположното. Денонощие по-късно с четвъртия монтьор Роско инсталираме термометър в централния пулт, където градусите са към този момент 30. Стоп машини.
22.04.1987 година, 00,30 часа Море от корабни светлини на рейда Порт Саид. Доминира прожекторният вързоп на високо извисен фар. За минути като хлебарки из кораба плъзва тайфа амбулантни търговци. В моряшкия салет, по канижели и трапове поникват дънки, джинси и якета. Предлагат се часовници, триони, гаечни ключове, картички, тоалетни такъми, всевъзможни всевъзможности. Ние едвам що сме тръгнали да припечелим нещо, не съм единственият, който няма и цент в джоба.
Най-необичайната и допустимо най-несръчната маневра за заставане. Припрени пояснения мостик-бак-кърма. С по две носови и кърмови въжета се закачаме на бочки, хванати на мъртва котва. А наподобява просто, като че ли човек си завързва обувките.
03,05 часа По канижела пред вратата на каютата ми трополят неуморните търговци. Все отново би трябвало да опитам да дремна. Под ключ.
05,00 часа По дяволите! Пред вратата ми някой сумти като псе, да беше почукал, щеше да е по-приемливо. Мъжага със 120-130 кг телеса. Маратонки, ризи, шапки… Морфей си потегли, сърдит, аз оставам събуден.
06,30 часа Трима египетски моряци с лодка отдават нашите въжета от бочките. В съпоставяне с бригадите, които обслужват прекосяването през шлюзовете на Панамския канал, тези са напряко дилетанти. Най-малък напред.
По западния бряг на Суец канал трополи дизелов локомотив, дами крепят на главите си големи денкове. На изток е класическа пустиня с купища железа, остатъци от строителство и военни дейности по тези места. Няма е тропическата помпозност на Панамския канал, не виждам такава броеница от минарета, както около крайбрежията на Босфора. Стоп на 58-мо място. До брега няма и една ръка разстояние. Тук е опашката на днешния кортеж, обратно виждам до 10 кораба, ние сме трети по ред. Изчакваме парада на насрещния кортеж, който идва от Изтока. Зад десния ни ръб виси лодка на египетски моряци – подготвеност за маневри и възможни спешни дейности. Дори по цялото трасе на Суец канал придвижването да е в двете посоки, Горчивото езеро ще си остане диспечер.
18,00 Позаседяхме се тук. Тръгна манифестацията на корабите от насрещният кортеж. От нас ги дели линия пустиня. Понеже не виждам водата, цялостна е илюзията, че корабите се придвижват като камили измежду пясъците.
19,15 Пилот на борда. Младо момче, което излъчва самочувствие. По парлангото звучи заповед: Палубна команда по места за маневра. Жалко, имам единствено 40 минути в ресурс и би трябвало да слизам на вахта при железата.
23.04.1987 година, 00,45 часа Горчивото езеро фактически прекосяваме нонстоп. Пред бака свети специфичен суецки прожектор, два снопа, които опипват двата бряга. Ята птици следват светлината. Вече сме съвсем в Червено море, навлизаме в Суецкия залив.
01,00 часа В силуета на града зървам джамия с две минарета. В директно съседство на височината на минаретата стърчи голяма реклама на Кент. Товарен кран спуска на вода лодката на швартовите моряци. Слиза каналният водач, на борда е единствено пристанищният. Още малко и сме в открити води.
02,00 часа Слезе и пристанищният водач. Сами сме. За Суец, Порт Саид и Суец канал не давам половин Истанбул и четвърт от Босфора, най-малко като нощна панорама. Суецкият залив гъмжи от петролни платформи, складове и комини-факли. По палубата може да се събира сол с лъжичка, а в машинното отделения температурата към този момент е 42 градуса. За разлика от тропическата, наподобява, арабската пот е по-солена.
След като към този момент ми се е случвало да преминавам през Панамския канал, не мога да не виждам, че сравнението не е в интерес на Суецкия, който също е един от ключовете на международните морски трасета. Очаквах повече, откакто каналът и пирамидите са стожерите на египетската стопанска система. Пилотите, които водят корабите през Панамския канал, са истински морски аристократи, а това не може за се каже за сътрудниците им сред Порт Саид и Суец. Възпитаници на " Суец канал юнивърсити “, уважавани фрагменти с порядъчен стандарт, само че водачът, който ни преведе между две морета, чистосърдечно признал на мостика, че подареният му картон Кент отива в комерсиалната мрежа. Понеже войната Ирак – Иран се отразявала зле на трафика, това въздейства и на формалните приходите, и подаръците, които в ислямска страна не са бутилки с уиски. Никаква форма на митинг не е позволена, при възможна стачка военни незабавно поемат трафика.
А на входа на Суец канал в Порт Саид корабите посреща фундамент, върху който стърчат единствено шпилките. Няма я статуята на Фердинанд дьо Лесепс, изиграл основната роля за строителството на гигантското оборудване. Особено на изток, бронзът е прекомерно скъп, грехота е да се хаби от скулптори.
Не имам вяра на връщане след няколко месеца да видя Дьо Лесепс на мястото си върху постамента.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ