Какво ви става, защо не спите? Нищо, пети месец в морето
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
15.08. – 04.09.1987 година, преход Дурацо – Сингапур
Досущ като товарно муле, нееднократно прекосявало с тежък самар стръмна пътека, машината като че ли знае, че я чакат над 7000 благи преход и при вработването капризничи. Пет пъти главеният мотор стопира – регулаторът засича. Минаваме на спешно ръководство, само че в случай че не отстраним повода за засечката, при безбройните маневри в Суец канал някой ще би трябвало да стои вън от централния пулт и да оказва помощ с шутове на рейката. Междувременно излиза наяве, че от подбуталното на пето придвижване на основния мотор шурти масло, надали не годно за втора ръка. Вторият монтьор упорства пред мостика за спешен стоп, комфортно ли е мястото да легнем на дрейф? Дават положително. Закърпваме ситуацията и без повече затруднения стигаме до котва на рейда Порт Саид.
Имаме разполагаем през целия ден преди включване в ескорт и до момента в който към момента миришем на Албания слизаме в египетския град. Вече се държа като загрубял моряк. Нищо на пазара не ми лови окото и засядам с сътрудници на по 2-3 бири. Боклук. Мога да се прибера с втората лодка в 22,00 часа, само че избирам по-ранната, с цел да си направя пазара на кораба. Канижелите на основна палуба са несвършваща сергия. Позната история, за трети път съм на Суец канал. Трудно си надупчвам път до каютата, разтурвам навалицата, несъзнателно наближавам стока: sorry, excuse me, please. Но си закупувам паста за зъби и удобството ме увлича. Плаваме към горещини, за какво да не се сдобия с лек летен панталон? Ето това. Затварям се в „ пробната “ и измервам. Не, не това, дай ето това. Пак измервам, този път заплащам, без да направя крачка на открито от „ у дома “. Преминаваме канала с първия ескорт.
Позната история и в Червено море, температурата на водата закова на 32 градуса, охлаждането на основен мотор и елементите наближи граничните стойности, на таблото в централния пулт светнаха предупредителните оранжеви светлини. В оранжево са оцветени и нескончаемите мнения на тематика наложителен СПИН надзор, които няма да стихнат до завръщането в България. Абе, не могат да ме изплашат, един път се живее, а дамите са за забавление. Това там обич и впрочем дори във филмите към този момент не се получава. Да пази Господ!
Хидравликата на 4-ти хамбар отхвърли заради строшен лагер. По график съм на обща работа и дружно с двамата фитери излизам на палубата. Бабите на село назовават щир някакъв плевел, който доста се плаши от мотика. Обаче в техниката неговият съименник е от стомана. Съсипа ни, след толкоз пердах с военен чук мръдна няколко милиметра. В жегата на Червено море дланите ми пулсират. Наложи се да си оказваме помощ с електрожен. В късния следобяд се разминахме с транспортен съд „ Вазов “, който плава към Латакия и България. Разменяме поздрави със звукови сигнали.
Общокорабно заседание за икономически доклад на резултатите от първото шестмесечие. Добри са резултатите, въпреки че 7-8 имена от екипажния лист бяха подложени на критика за неуплътнени длъжностни характерности. Едно смислено момче от палубна команда бра позор, че в Албания сложил флага на страната с орела надолу, доста неприятен знак, който би могъл да докара до дипломатически скандал. Не се чуха думи за Бакхус маратона след шипшандлера в Порт Саид. Кой изобщо не се явява на работа, кой не може да се разсъни и закъснява обичайно. След като няма произшествия, значи запоят може да бъде търпян известно време. А на мен ми изтече 6-месечната годност и подлежах на реимунизация за холера, само че Доки не ме потърси със спринцовка в ръка. Изобщо не се затичах да му подсещам пропуща.
След сауната в Червено море Индийският океан ни посрещна с хладина. Много прелестно, само че подвигна вълна, която провокира динамичен крен по 25-26 градуса при товар „ оловно дребосъче “. Имам бамбукова тояжка в каютата за изправителни извършения от главната гимнастика. Не става във въртележката на това виенско колело. На юг метеообстановката е по-тежка, в сравнение с север. С няколко корекции на курса на зиг-заг ще закъснеем за Сингапур поне денонощие. За палубна команда е морски празник, само че машината не може без вахта. Главният монтьор разпореди да се разделим на 6 екипа по двама души и по този начин за денонощия на всеки да се падат единствено по 4 часа в машинното поделение. Дори да си през нощта, отново е манна небесна. Няколко дни по този начин, времето взе да пада и се върнахме към естествения темп. Събуждам Стефо, той се надига и сяда в леглото, само че преди да посегне към работните облекла промърморва: Хм, какъв брой хубаво клатеше през вчерашния ден.
В много каюти провалите са счупени бутилки със скъпоценна течност. Забавният миг при мен бе изненадващото посещаване на първия асистент. Ялпата съборила пепелниците и лулите му на пода, идва да желае лопатка и метла.
Сега пък влизаме в зона на тежка мъртва вълна. Гледаме по видеото в моряшкия салет „ Военни игри “, столовете скрибуцат наляво и надясно. Главният мотор кихна, след това стартира да реди оборотите като претрупано магаре. Ние от машинното поделение се изнизваме един по един в тъмното. Скъсана тръба изстудяване кърмови коридорен лагер. Вахтеният монтьор цопва в сантините, гребният вал се търкаля по омасленото му рамо. Ножовки, гаечни ключове, скоби… Стана. Изтървах началото и края на кино лентата. Въртим касетата назад. Гледам началото и излизам, ще се върна за края. Моряшки игри.
По парлангото оповестяват, че се привиква заседание на тези, които в Сингапур ще купуват тв приемници. Започва и предаването на наличните количества цигари и алкохол в помещение с щемпел на вратата. Тресе ни предсингапурската тресчица. За мен персонално изведнъж се появява комплициран проблем. Месец и половина по-рано капитанът дава доларите доникъде на октомври, с цел да улесни персоналните обществени стратегии в Сингапур. Все още не съм се отърсил от терзанието, че когато съм самичък в машинното поделение, може да възникне обстановка, а няма да ми доближи равнище на подготвеност да се оправя с нея. Много пъти съм се сблъсквал с проблемите на нямането, в този момент виждам, че и проблемите на имането не са по-лесни. За първи път имам толкоз пари вкупом, а нямам хрумвания за реализацията им. Добре де, ще видим…
Два часа ми беше в действителност студено. Наложи се да поработя по хладилната апаратура в камбуза, където температурата е близо само че нула. Въртя се към дървени загради с дини, патладжани, пиперки и напълно по войнишки отмъквам 10 сливи, равни на две десертни дози по моряшката разкладка.
Вече сме в Малакския проток и радиограмната новина за новото административно разделяне по области не провокира мнения, въпреки че отрицания не липсваха.
В Сингапур сме на котва против Морска гара, като че ли на метри от небостъргачите. След вахта 0-4 часа излизам първа промяна. Този път съм концентриран върху дарове за децата. Обратна лодка в 14,30. Приемане на гориво. Огромно количество камбуз. Брашно, олио, дини, зеле, банани… дори и кокосови орехи. Времето напредва, въпреки всичко съумявам да пъхна в леглото остатъка от почивката. Този път ме подвигат, с цел да приема полагаемото количество севън ъп. Четири каси. Вече съм подготвен за нощната вахта след изцяло безсънната нощ.
Слава Богу – дребният демон. Дали заради умората или младежката несъобразителност, четвъртият монтьор Роско пипал релетата на хладилните компресори и го парнал 380 волта ток. Колапс, Доки оказа първа помощ намясто непосредствено върху плитовете. Елмеханикът дълго време се държа за главата и сподели, че момчето е живо единствено поради лудия си шанс.
А съгласно писмата, които някои момчета получиха в Сингапур, от последния екипаж на Океански лов на риба, завърнал се от Нигерия в Бургас, осем души са диагностицирани със СПИН. Каквото иде, дано да се случи, както споделя поетът.
Излизам от нощната вахта, вземам си душа и много гладен влизам в моряшкия салет, където сварвам неколцина от нашите и едного от палубна команда. Отрупали маса с бира и мезета. Още няма 5 сутринта. Хора, чието място по това време е в леглата. Какво ви става? Нищо, пети месец. А пък аз за толкоз време изхабих цяла макара – непрекъснато шия нещо скъсано по стъкмяването си. Още 4-5 месеца в морето и като нищо използваният конец може да се окаже по-дълъг от преплаваните благи.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
15.08. – 04.09.1987 година, преход Дурацо – Сингапур
Досущ като товарно муле, нееднократно прекосявало с тежък самар стръмна пътека, машината като че ли знае, че я чакат над 7000 благи преход и при вработването капризничи. Пет пъти главеният мотор стопира – регулаторът засича. Минаваме на спешно ръководство, само че в случай че не отстраним повода за засечката, при безбройните маневри в Суец канал някой ще би трябвало да стои вън от централния пулт и да оказва помощ с шутове на рейката. Междувременно излиза наяве, че от подбуталното на пето придвижване на основния мотор шурти масло, надали не годно за втора ръка. Вторият монтьор упорства пред мостика за спешен стоп, комфортно ли е мястото да легнем на дрейф? Дават положително. Закърпваме ситуацията и без повече затруднения стигаме до котва на рейда Порт Саид.
Имаме разполагаем през целия ден преди включване в ескорт и до момента в който към момента миришем на Албания слизаме в египетския град. Вече се държа като загрубял моряк. Нищо на пазара не ми лови окото и засядам с сътрудници на по 2-3 бири. Боклук. Мога да се прибера с втората лодка в 22,00 часа, само че избирам по-ранната, с цел да си направя пазара на кораба. Канижелите на основна палуба са несвършваща сергия. Позната история, за трети път съм на Суец канал. Трудно си надупчвам път до каютата, разтурвам навалицата, несъзнателно наближавам стока: sorry, excuse me, please. Но си закупувам паста за зъби и удобството ме увлича. Плаваме към горещини, за какво да не се сдобия с лек летен панталон? Ето това. Затварям се в „ пробната “ и измервам. Не, не това, дай ето това. Пак измервам, този път заплащам, без да направя крачка на открито от „ у дома “. Преминаваме канала с първия ескорт.
Позната история и в Червено море, температурата на водата закова на 32 градуса, охлаждането на основен мотор и елементите наближи граничните стойности, на таблото в централния пулт светнаха предупредителните оранжеви светлини. В оранжево са оцветени и нескончаемите мнения на тематика наложителен СПИН надзор, които няма да стихнат до завръщането в България. Абе, не могат да ме изплашат, един път се живее, а дамите са за забавление. Това там обич и впрочем дори във филмите към този момент не се получава. Да пази Господ!
Хидравликата на 4-ти хамбар отхвърли заради строшен лагер. По график съм на обща работа и дружно с двамата фитери излизам на палубата. Бабите на село назовават щир някакъв плевел, който доста се плаши от мотика. Обаче в техниката неговият съименник е от стомана. Съсипа ни, след толкоз пердах с военен чук мръдна няколко милиметра. В жегата на Червено море дланите ми пулсират. Наложи се да си оказваме помощ с електрожен. В късния следобяд се разминахме с транспортен съд „ Вазов “, който плава към Латакия и България. Разменяме поздрави със звукови сигнали.
Общокорабно заседание за икономически доклад на резултатите от първото шестмесечие. Добри са резултатите, въпреки че 7-8 имена от екипажния лист бяха подложени на критика за неуплътнени длъжностни характерности. Едно смислено момче от палубна команда бра позор, че в Албания сложил флага на страната с орела надолу, доста неприятен знак, който би могъл да докара до дипломатически скандал. Не се чуха думи за Бакхус маратона след шипшандлера в Порт Саид. Кой изобщо не се явява на работа, кой не може да се разсъни и закъснява обичайно. След като няма произшествия, значи запоят може да бъде търпян известно време. А на мен ми изтече 6-месечната годност и подлежах на реимунизация за холера, само че Доки не ме потърси със спринцовка в ръка. Изобщо не се затичах да му подсещам пропуща.
След сауната в Червено море Индийският океан ни посрещна с хладина. Много прелестно, само че подвигна вълна, която провокира динамичен крен по 25-26 градуса при товар „ оловно дребосъче “. Имам бамбукова тояжка в каютата за изправителни извършения от главната гимнастика. Не става във въртележката на това виенско колело. На юг метеообстановката е по-тежка, в сравнение с север. С няколко корекции на курса на зиг-заг ще закъснеем за Сингапур поне денонощие. За палубна команда е морски празник, само че машината не може без вахта. Главният монтьор разпореди да се разделим на 6 екипа по двама души и по този начин за денонощия на всеки да се падат единствено по 4 часа в машинното поделение. Дори да си през нощта, отново е манна небесна. Няколко дни по този начин, времето взе да пада и се върнахме към естествения темп. Събуждам Стефо, той се надига и сяда в леглото, само че преди да посегне към работните облекла промърморва: Хм, какъв брой хубаво клатеше през вчерашния ден.
В много каюти провалите са счупени бутилки със скъпоценна течност. Забавният миг при мен бе изненадващото посещаване на първия асистент. Ялпата съборила пепелниците и лулите му на пода, идва да желае лопатка и метла.
Сега пък влизаме в зона на тежка мъртва вълна. Гледаме по видеото в моряшкия салет „ Военни игри “, столовете скрибуцат наляво и надясно. Главният мотор кихна, след това стартира да реди оборотите като претрупано магаре. Ние от машинното поделение се изнизваме един по един в тъмното. Скъсана тръба изстудяване кърмови коридорен лагер. Вахтеният монтьор цопва в сантините, гребният вал се търкаля по омасленото му рамо. Ножовки, гаечни ключове, скоби… Стана. Изтървах началото и края на кино лентата. Въртим касетата назад. Гледам началото и излизам, ще се върна за края. Моряшки игри.
По парлангото оповестяват, че се привиква заседание на тези, които в Сингапур ще купуват тв приемници. Започва и предаването на наличните количества цигари и алкохол в помещение с щемпел на вратата. Тресе ни предсингапурската тресчица. За мен персонално изведнъж се появява комплициран проблем. Месец и половина по-рано капитанът дава доларите доникъде на октомври, с цел да улесни персоналните обществени стратегии в Сингапур. Все още не съм се отърсил от терзанието, че когато съм самичък в машинното поделение, може да възникне обстановка, а няма да ми доближи равнище на подготвеност да се оправя с нея. Много пъти съм се сблъсквал с проблемите на нямането, в този момент виждам, че и проблемите на имането не са по-лесни. За първи път имам толкоз пари вкупом, а нямам хрумвания за реализацията им. Добре де, ще видим…
Два часа ми беше в действителност студено. Наложи се да поработя по хладилната апаратура в камбуза, където температурата е близо само че нула. Въртя се към дървени загради с дини, патладжани, пиперки и напълно по войнишки отмъквам 10 сливи, равни на две десертни дози по моряшката разкладка.
Вече сме в Малакския проток и радиограмната новина за новото административно разделяне по области не провокира мнения, въпреки че отрицания не липсваха.
В Сингапур сме на котва против Морска гара, като че ли на метри от небостъргачите. След вахта 0-4 часа излизам първа промяна. Този път съм концентриран върху дарове за децата. Обратна лодка в 14,30. Приемане на гориво. Огромно количество камбуз. Брашно, олио, дини, зеле, банани… дори и кокосови орехи. Времето напредва, въпреки всичко съумявам да пъхна в леглото остатъка от почивката. Този път ме подвигат, с цел да приема полагаемото количество севън ъп. Четири каси. Вече съм подготвен за нощната вахта след изцяло безсънната нощ.
Слава Богу – дребният демон. Дали заради умората или младежката несъобразителност, четвъртият монтьор Роско пипал релетата на хладилните компресори и го парнал 380 волта ток. Колапс, Доки оказа първа помощ намясто непосредствено върху плитовете. Елмеханикът дълго време се държа за главата и сподели, че момчето е живо единствено поради лудия си шанс.
А съгласно писмата, които някои момчета получиха в Сингапур, от последния екипаж на Океански лов на риба, завърнал се от Нигерия в Бургас, осем души са диагностицирани със СПИН. Каквото иде, дано да се случи, както споделя поетът.
Излизам от нощната вахта, вземам си душа и много гладен влизам в моряшкия салет, където сварвам неколцина от нашите и едного от палубна команда. Отрупали маса с бира и мезета. Още няма 5 сутринта. Хора, чието място по това време е в леглата. Какво ви става? Нищо, пети месец. А пък аз за толкоз време изхабих цяла макара – непрекъснато шия нещо скъсано по стъкмяването си. Още 4-5 месеца в морето и като нищо използваният конец може да се окаже по-дълъг от преплаваните благи.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ