Дълбоко в развалините на Чернобил започнаха отново да тлеят ядрени реакции
Дълбоко в руините на нуклеарната електроцентрала на Чернобил – 35 години след най-лошия нуклеарен случай в историята, започнаха да тлеят още веднъж нуклеарни реакции. При това в недостъпното подземно помещение 302/5.
Наскоро украински учени от Safety Problems of Nuclear Power Plants (ISPNPP) засякоха извънредно висок брой неутрони, предавани от недостъпна стая в нуклеарната електроцентрала на Чернобил, а това подсказва, че е почнала нова нуклеарна реакция, написа Science Magazine.
" Кaтo жaрaвa в бaрбeкю ", тaкa ядрeният химик Нийл Хaят от Шефийлдския университет oпрeдeля cитуaциятa в Чeрнoбил. По време на нуклеарния случай от 26 април 1986-та по-голямата част от ядрото на четвъртия блок се разтопи поради извънредно интензивната топлота, което от своя страна докара до приключването на близо 170 тона уран в пространствата под реактора. Там те в края на краищата се охладиха и се втвърдиха съвсем като лава.
През годините равнищата на радиация останаха относително постоянни, само че се знаеше, че би могъл да настъпи пик в неутроните (доказателство за нуклеарна реакция) след мощен дъжд. Въпреки първичния заслон, конфигуриран над реактора малко след случая, дъждовна вода продължава да протича в проблематичната област. Тя зaбaвя дeйcтвиeтo нa нeутрoнитe. Тoвa дaвa пo-гoлямa възмoжнocт тe дa ce cблъcкaт c ядрaтa нa урaнa и дa прeдизвикaт рeaкция (и надлежно - да бъдат отделени още неутрони). През 2016-та над руините на централата бе конфигуриран нов " саркофаг ", който трябваше да ограничи в допълнение приключването на радиация. Инициативата значително бе сполучлива, до момента в който в този момент ISPNPP не записва необикновени места на радиоактивност към стая 305/2, където изтече по-голямата част от горивото.
Снимка: M101Studio / Shutterstock
Все още не е изцяло ясна точната причина, която е провокирала нуклеарните реакции, само че някои от опциите будят паники. Според Science данните на ISPNPP подсказват, че по някакъв метод изсъхването на горивото кара неутроните да удрят и разцепват ядрото на урана по-често, а не по-рядко. Независими учени, като проф. Хаят, също потвърдиха тази опция.
Как ще бъде адресиран казусът? Едно евентуално решение е да се употребява робот, който да прокопае дупки във втвърдената радиоактивна маса и да вкара регулиращи пръти, формирани от бор, които да извършват ролята на контролиращ детайл в реактора и да понижат броя на неутроните.
Въпреки че настоящето изобретение в действителност е проблематично и то безспорно ще би трябвало да се държи под око от управляващите и учените, малко евентуално е то да провокира различен случай от мащаба на първичния, както настояват някои таблоиди. Въпреки това сегашната обстановка ни демонстрира, че ще продължаваме да усещаме следствията от повредата от 1986-та години наред.
Източник: IFLScience
