Дълбоко в мрака на далечна звездна система, една планета е

...
Дълбоко в мрака на далечна звездна система, една планета е
Коментари Харесай

Meteo Balkans: Млада планета е в процес на бавно и грандиозно самоунищожение

Дълбоко в мрака на далечна звездна система, една планета е в развой на постепенно и грандиозно самоизтребление. Тя не просто обикаля към своята звезда – тя я провокира, нервира и пробужда бурите ѝ. Резултатът: серия от гневни звездни изригвания, които отлепят парче по парче нейната пухкава атмосфера. Научната фантастика се среща с суровата действителност в лицето на HIP 67522 b – една млада, нестабилна екзопланета, чиято орбита може да се окаже самоубийствена.

Когато планетите провокират звездите

В продължение на десетилетия астрономите теоретизираха: може ли планета да предизвика личната си звезда да изригне? Сега, с помощта на данни от задачата CHEOPS на Европейската галактическа организация (ESA) и телескопа TESS на НАСА, отговорът е колкото фрапантен, толкоз и одобрителен.

В центъра на това галактическо шоу е звездата HIP 67522 – по-голяма и по-хладна от нашето Слънце, само че на едвам 17 милиона години, тя безусловно кипи от млада сила. Около нея се върти най-малко една планета – HIP 67522 b, която прави цялостна обиколка към своята звезда единствено за седем дни. Това значи, че тя е толкоз покрай нея, че е потопена в непрестанна бомбардировка от радиация. Но по-интересното е, че тази планета не просто търпи експанзия – тя може да я провокира, написа Meteo Balkans.

Как планета може да разпали звезда?

Механизмът е елементарен... и гениално нечовечен. Всяка планета, обикаляща толкоз покрай своята звезда, нарушава нейните магнитни линии, все едно щраква с забрадка по сензитивната ѝ повърхнина. Това тракване задейства енергийна вълна, която се движи по магнитните линии и, достигайки повърхността на звездата, провокира изригване – неведнъж голямо и ориентирано непосредствено към самата планета.

" Видяхме 15 такива изригвания, множеството от които съвпадаха с прекосяването на HIP 67522 b пред лицето на звездата ѝ, както се вижда от Земята, “ коментира доктор Екатерина Илин от ASTRON. " Това не е съвпадане. Това е връзка. “

Захарен памук на галактическия грил

HIP 67522 b е огромна съвсем колкото Юпитер, само че с компактност, напомняща на захарен памук. Това я прави лесна жертва на смъртоносните изригвания – всяка детонация безусловно изпарява елементи от нейната атмосфера. Ако това продължи, планетата може да се свие до размера на Нептун в границите на 100 милиона години.

Най-тревожното е, че количеството радиация, което получава, е шест пъти по-високо от естественото. Това не е елементарен безоблачен тен. Това е постепенно галактическо изгаряне.

От индивидуален случай до нова класа екзопланети?

След като учените анализирали данните, те почнали да откриват сходни държания и в други звездно-планетни системи. Явлението може да се окаже надалеч по-разпространено, в сравнение с сме подозирали. Предстоящата задача PLATO на ESA, ориентирана към наблюдаване на звездна интензивност, може да удостовери това.

" Имаме потребност от проучвания в разнообразни дължини на вълните – ултравиолетовите и рентгеновите лъчи са изключително нездравословни за такива планети, “ обяснява Илин.  " И най-важното – би трябвало да открием още такива системи. Едната ни споделя, че е допустимо. Десет ще ни покажат модел. “

CHEOPS – героят непредпазливо

Инструментът CHEOPS, основан да мери размери и атмосфери на екзопланети, изигра непредвидена роля в това изобретение. Макар и планиран за други цели, неговата точност се оказа основна за засичането на изригванията в действително време.

" Да видиш по какъв начин задачата надвишава своите цели е вдъхновяващо, “ казва Максимилиан Гюнтер, академик от ESA.

Космическа токсична връзка

Историята на HIP 67522 b не е просто роман за просвета. Това е метафора за разрушителните взаимоотношения – една планета, която танцува прекомерно покрай звездата си, разпалвайки бурите ѝ, до момента в който постепенно се разпада под личното си въздействие. Какво ни споделя това за други светове, за стабилността на звездните системи, а за какво не и за нас самите?

Може би идващият път, когато погледнем към нощното небе, ще забележим не просто звезди – а драми, по-мащабни и от гръцка покруса, разигравани в светлината на милиони години.
Източник: focus-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР