Дълбоко потопен в нихилизъм, песимизъм и недоверие в човешкото в

Дълбоко потънал в нихилизъм, скептицизъм и съмнение в човешкото в индивида, детектив Ръст Коул от минисериала „ Истински детектив “ на HBO е трагичен поради житейската покруса, която е претърпял – изгубил е дребната си щерка, развел се е с жена си по-късно. Но и освен това –  поради тежката си професионална кариера като служител на реда под прикритие в наркосреди, той е „ задължен " да използва, с цел да се слее с ролята на „ един от тях “.

Пристрастен към медикаменти и алкохол, Коул живее пълноценно единствено когато проверява престъпен случай. Брилянтният му професионализъм, аналитично му мислене и прецизната му бдителност го вършат виртуозен детектив. Но той е един от най-печалните облици в жанра. Нека си напомним някои от тайните истини на вселената съгласно Ръст Коул.Всичко е едно гето, дребосъче. Гигантска помийна яма в открития космос.

Мисля, че човешкото схващане е трагична неправилна стъпка в еволюцията. Станахме прекомерно самоосъзнати, природата сътвори аспект на природата, обособен от нея, който не би трябвало да съществува съгласно естествените закони. Ние съществуваме в илюзията, че притежаваме власт над себе си – струпване на сетива, опит и усеща, програмирани с цялостната убеденост, че всеки от нас е някой, до момента в който в действителност всеки е никой. Може би почтеното нещо, което нашият тип би трябвало да направи, е да отхвърли своето програмиране, да спре да се възпроизвежда. Да се хванем ръка за ръка и да изчезнем в една последна среднощ. 

Ако единственото нещо, което поддържа един човек редовен, е упованието на божествената премия, тогава, братко, този човек е отпадък. И бих желал да изкарам колкото се може повече от тях на показ. Трябва да бъдат събрани и да си опишат историите, в които те нарушават всеки закон на Вселената, единствено и единствено, с цел да преживеят лошотия ден. Какво споделя това за вашата действителност?

Светът има потребност от неприятни хора. Ние държим още по-лошите далеко.Това място е като нечий спомен за град, спомен, който избледнява. Сякаш тук в никакъв случай не е имало нищо друго с изключение на джунгла.Смъртта сътвори времето, с цел да отгледа нещата, които желае да убие.

Да осъзнаеш, че целият ти живот — знаеш ли, цялата ти обич, цялата ти ненавист, целият ти спомен, цялата ти болежка — всичко е било едно и също нещо. Било е  еднакъв сън. Сън, който си сънувал в заключена стая. Сън, в който искаш да си персона. И както в доста сънища – в края и на този има страшилище.

Това е свят, в който нищо не е решено. Някой един път ми сподели: „ Времето е плосък кръг “. Всичко, което в миналото сме правили или ще вършим, ще вършим още веднъж и още веднъж и още веднъж. И това малко момче и това малко момиче, те ще бъдат в тази стая още веднъж и още веднъж и още веднъж вечно.

Е, едно време имаше единствено мрачно. Ако питаш мен, светлината печели.Няма такова нещо като амнистия. Хората просто имат къса памет.

Не мога да кажа, че работата ме е направила подобен. По-скоро това, че съм подобен, ме направи подобаващ за работата ми. Мислех доста за това, само че когато стигнеш една възраст, към този момент знаеш кой си. Сега пребивавам в дребна стаичка зад един бар, работя четири вечери в седмицата, а сред тях пия. И там няма кой да ме спре. Аз знам кой съм. И след всички тези години това си е един тип победа.

Животът ми е кръг от принуждение и деградация, откогато се помня. Готов съм да го приключа.Животът надали е задоволително дълъг, с цел да станеш добър в едно нещо. Така че внимавайте в какво ставате положителни.Виждал съм повече души, изгубени в бутилката, в сравнение с във всяка друга яма или бездна. В същото време е мъчно да се довериш на човек, който не може да се довери на бира...Познато ли ти е това чувство, като че ли животът се е изплъзнал сред пръстите ти. Сякаш бъдещето е зад теб. Сякаш постоянно е било зад тила ти.

Виждал съм края на хиляди животи, дребосъче. Млади, остарели, всеки от тях е бил толкоз сигурен в своята действителност. Толкова сигурни, че са освен това от биологична марионетка. Истината ще излезе нескрито, всички виждат, откакто струните са отрязани до дъно.

Просто би трябвало да погледна човек в очите му. Всичко е там. Всеки носи своя апетит и своето гонене, нали знаеш? Просто би трябвало да съм почтен за това, което може да се случи тук горе. Заключената стая.И можеш просто да го пуснеш (живота - бел.ред.). Най-накрая ще знаеш, че не е трябвало да се държиш толкоз крепко.Когато не можете да си спомните предходния си живот (в някое друго прераждане - бел.ред.), не можете да измененията сегашния и това е ужасната и загадка орис на целия живот. Ти си в капан, поради този призрачен сън, в който продължаваш да се събуждаш.Източник