Дълбоката държава: излизане от сянката
Дълбоката страна в Съединени американски щати се опира на две съществени инстанции - Съветът по външни връзки, който беше в детайли прегледан в предходната публикация, а също придвижването на американските неоконсерватори.
Първоначално неоконсерваторите са троцкисти, ненавиждащи Съюз на съветските социалистически републики и Сталин, тъй като в Русия се построява (според тях) не международен, а “национален ” социализъм, т.е. социализъм в една, настрана взета страна. Затова, съгласно тях, не е основано пълноценно социалистическо общество. Истинският социализъм съгласно троцкистите е вероятен едвам, откакто капитализмът стане планетарен и победи на всички места, необратимо смесил всички етноси, нации, култури и опразнил традициите и религиите. Едва тогава (не по-рано) ще се стигне до международна гражданска война.
Затова американските троцкисти вземат решение, че би трябвало по всякакъв начин да оказват помощ на световния капитал и Съединени американски щати като негов флагман и се стараят да унищожат Съветския съюз (след това и Русия като негова наследница) дружно с всички суверенни страни. Социализмът може да бъде строго интернационален, затова, Съединени американски щати би трябвало да укрепят хегемонията си и да унищожат съперниците си. Едва откакто богатият Север откри цялостното си доминиране над бедния Юг и интернационалният капитализъм възцари на всички места, ще се наложат предпоставки да се премине към идната фаза на историческо развиване.
За да се реализира този демонски проект, американските троцкисти са взели стратегическото решение да влязат в огромната политика, само че не директно, тъй като в Съединени американски щати за тях въобще никой не би дал своя вот, а през огромните партии. Първоначално през демократите, а по-късно и през републиканците.
Троцкистите намерено признават нуждата от идеологията и се отнасят с омерзение към парламентарната народна власт, приемайки я просто като прикритие на огромния капитал. Така, паралелно до Съвета по външни връзки, в Съединени американски щати е готова още една версия на дълбоката страна. Неоконсерваторите не разкриват своя троцкизъм, а в противен случай, съблазняват класическите американски милитаристи, империалисти и последователи на световната надмощие. И на Тръмп му се постанова да се разправя с тези хора, които до идването му бяха надали не пълноценни стопани на Републиканската партия.
В прочут смисъл американската дълбока страна е биполярна, т.е. има два полюса - лявоглобалистки - Съветът по външни връзки, и дясноглобалистки - неоконсерваторите.
И двете организации са надпартийни, не са обвързани с никого и са носители на в действителност намерено тоталитарна идеология. В доста връзки те съответстват между тях, разликата е единствено в риториката. И едните, и другите са изрично против Русия на Путин и Китай на Си Цзинпин, против многополюсността като цяло. Вътре в Съединени американски щати и едните и другите изрично се афишират против Тръмп, тъй като той и неговите последователи въплъщават остарялата версия на американската политика, която не е по никакъв начин обвързвана с глобализма и е насочена към вътрешните проблеми. Такава е позицията на Тръмп - същинско въстание против системата. Не по-малко от ислямската политика на Ербакан и Ердоган в тази ситуация с кемализма в Турция.
Ето пояснение на това за какво тезата за дълбоката страна в Съединени американски щати се появи дружно с президентството на Тръмп. Той и неговата линия получиха поддръжката на сериозна маса американски гласоподаватели. Но се оказа, че тази позиция не съответствува с възгледите на дълбоката страна, която се разкри, започвайки да работи изрично против определения президент оттатък рамките на правното поле и нормите на демокрацията. Демокрацията - това сме ние, в действителност разгласи Дълбоката страна в Съединени американски щати. Много критици започнаха да приказват за държавен прелом. Така в действителност и беше. Властта в сянка на Съединени американски щати влезе в противоборство с демократичната фасада и стартира от ден на ден да припомня на тирания. Либерална и глобалистка.
Сега да забележим какво може да значи тезата за дълбоката страна в тази ситуация с европейските страни. В последно време европейците започнаха да виждат, че и в техните страни става нещо необичайно с демокрацията. Населението гласоподава в сходство със своите желания, от ден на ден поддържайки разнообразни популисти, на първо място десни, само че някаква инстанция в страната незабавно строго озаптява спечелилите, подлага ги на репресии, очерня ги и ги отстранява наложително от властта. Това го виждаме във Франция на Макрон с партията на Марин Льо Пен, в Австрия с Партията на свободата, в Германия с “Алтернатива за Германия ” и партията на Сара Вагенкнехт, в Холандия в Герт Вилдерс и по този начин нататък. Те побеждават в демократични избори, само че по-късно ги отстраняват от властта.
Позната ли ви е обстановката? Да, мощно припомня на Турция и келамистките военни. Значи си имаме работа с дълбока страна и в Европа.
Веднага се хвърля в очите, че във всички европейски страни тази инстанция няма национална принадлежност и работи строго в един коловоз. Това не е просто френска дълбока страна, немска, австрийска, холандска и впрочем. Това е общоевропейска дълбока страна, която е част от единната глобалистка мрежа. Центърът на тази мрежа е в американската дълбока страна, на първо място в Съвета по външни връзки, само че тази мрежа компактно покрива и Европа, където левите либерали в стеснен съюз с икономическата олигархия и постмодернистките интелектуалци (почти постоянно произлезли от троцкистките среди) сформират някаква неизбрана, само че придобила тоталитарна власт европейска ръководеща класа. Тази класа се осъзнава като част от единната атлантическа общественост. Всъщност НАТОвски хайлайф. И още веднъж може да си спомним за турските военни. НАТО е носещата структура на цялата глобалистка система, т.е. военното измерение на дълбоката страна на груповия Запад.
Не е комплицирано да се открие европейската дълбока страна в структурите, родствени на Съвета по външни връзки: в европейското поделение на Тристранната комисия, Давоския конгрес на Клаус Шваб и впрочем. Именно на тази стена се натъква европейската народна власт, когато, както Тръмп в Съединени американски щати, се пробва да направи избор, считан от европейските водачи за “неверен ”, “недопустим ” и “осъдителен ”. И не става дума единствено за формалните структури на Евросъюза. Работата е в доста по-могъща и ефикасна мощ, която въобще няма никакви легални форми. Това са носители на идеологически код, който просто не би трябвало да го има съгласно формалните закони на демокрацията. Това са стражите-пазители на дълбочинния демократизъм, постоянно остро реагиращи на всяка заплаха, изхождаща от самата система на демокрацията.
Както в тази ситуация със Съединени американски щати, в политическата история на Европа от Новото време огромна роля играят масонските ложи - щабовете на обществените промени и секулярните преобразувания. Днес няма особена нужда от секрети общества, те от дълго време си работят очевидно, само че поддържането на масонските обичаи е част от културната еднаквост на Европа.
Така стигнахме до най-висшата степен на недемократичната, до дъно идеологизирана инстанция, настояща в нарушаване на всевъзможни правни правила и правила, обладаваща цялостна власт над Европа. Това е косвена власт или загадка тирания. Европейската дълбока страна като интегрална част на единната система на груповия Запад, споен от НАТО.
Последното, което остана е да се употребява правилото на дълбоката страна към Русия. Характерно е, че в съветския подтекст този термин се употребява извънредно рядко или въобще не. Това не значи, че в Русия няма нищо сходно на дълбока страна. Това значи по-скоро, че към този момент никоя забележителна политическа мощ, имаща сериозно значима национална поддръжка, не се е сблъскала с нея. Въпреки това е изцяло допустимо да опишем инстанцията, която до избрана степен условно може да се назова “руска дълбока страна ”.
В Русия след разпада на Съюз на съветските социалистически републики държавната идеология е неразрешена и в това отношение съветската Конституция изцяло съответствува с другите номинално либерално-демократични режими. Изборите са многопартийни, стопанската система е пазарна, обществото секулярно, правата на индивида се съблюдават. Тоест модерна Русия от официална позиция не се разграничава кардинално нито от страните в Европа и Америка, нито от Турция.
Но избрана неявна надпартийна инстанция съществува и в Русия, което е изключително видимо в интервала на ръководството на Елцин. Тогава тази инстанция се назовава с обобщаващия термин “семейство ”. “Семейството ” извършва функционалностите на дълбока страна. И в случай че в него Елцин е законен (макар и нелегитимен) президент, то останалите му членове сигурно не са избирани от никого и нямат никакви правни компетенции. “Семейството ” през 90-те години се състои от родственици на Елцин, олигарси, лоялни силоваци, публицисти и уверени либерали-западници. Те организират главните буржоазен промени в страната, прокарват ги без значение от законодателството, променяйки го по свое убеждение или просто пренебрегвайки го. И работят не просто поради клановите ползи, само че като същинска дълбока страна, не разрешават едни партии и изкуствено поддържат други, отказвайки властта на спечелилите (КПРФ и ЛДПР), предавайки я на никому незнайни неугледни хора, контролирайки медиите и просветителната система, подчинявайки на лоялни лица цели браншове.
Тогава в Русия не знаят за дълбоката страна като Термин, само че самото събитие е налице.
При това следва да се означи, че в подобен къс период след краха на искрено идеологическата еднопартийна система независимо в Русия не може да се наложи пълноценна дълбока страна. Закономерно новите демократични елити просто се включват в световната западна мрежа, черпейки от там идеология, а също методологията на косвеното господство - посредством лобиране, корупция, медийни акции, надзор над образованието, определяне на критериите що е потребно и що е нездравословно, що е възможно и що би трябвало да се забрани. Дълбоката страна при Елцин назовава своите съперници “червено-кафяви ”, овреме блокирайки съществени офанзиви и от ляво, и от дясно. Но това значи, че има някаква идеология (официално непризната от Конституцията), на чиито учредения се взимат такива решения що е вярно или погрешно. Това е либерализмът.
Дълбоката страна поражда само при демокрациите като коригираща и контролираща я идеологическа институция. Тази загадка власт има изцяло рационално пояснение. Ако няма подобен наддемократичен регулатор, демократичната политическа система може да се промени, а и няма никакви гаранции, че народът няма да избере мощ, която ще предложи личен, различен път на обществото. Именно това се пробват и частично съумяват да създадат Ердоган в Турция, Тръмп в Америка и популистите в Европа. Но борбата с популистите кара дълбоката страна да излезе от сенките. В Турция това е елементарно, тъй като доминирането на военните кемалисти е историческа традиция. Но в тази ситуация със Съединени американски щати и Европа такова разкриване на идеологически щаб, настоящ благодарение на насила, тоталитарни способи, стигащи до нарушение на закона, освен това нямащо никаква изборна легитимация - такова нещо е очевиден скандал, тъй като нанася непоправими вреди на наивната религия в мита на демокрацията. Дълбоката страна се гради на цинична, изцяло в духа на “Фермата на животните ” на Оруел, теза: “Някои демократи са по-демократични от останалите ”. Но това е към този момент тирания и тоталитаризъм, ще вземат да одобряват редовите жители. И ще са прави. Разликата е просто в това, че еднопартийният тоталитаризъм работи намерено, до момента в който тайната власт, стояща над многопартийната система, е принудена да крие самото си битие.
Вече не се получава по този начин. Живеем в свят, където дълбоката страна и тайните мечти се трансформират в ясна и елементарно забележима политическа, обществена и идеологическа действителност.
По-добре почтено да погледнем истината в очите. Дълбоката страна е нещо съществено.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед36575Проф. Нина Дюлгерова: Живеем през последните години в интервала на края на Римската империяАлтернативен Поглед32045Проф. Нина Дюлгерова: Живеем в свят, в който глупавите ръководят умните, а лъжата се трансформира в истинаАлтернативен Поглед343865Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед62873Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед27451Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед343865Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед170165Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед149657Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед117692Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Първоначално неоконсерваторите са троцкисти, ненавиждащи Съюз на съветските социалистически републики и Сталин, тъй като в Русия се построява (според тях) не международен, а “национален ” социализъм, т.е. социализъм в една, настрана взета страна. Затова, съгласно тях, не е основано пълноценно социалистическо общество. Истинският социализъм съгласно троцкистите е вероятен едвам, откакто капитализмът стане планетарен и победи на всички места, необратимо смесил всички етноси, нации, култури и опразнил традициите и религиите. Едва тогава (не по-рано) ще се стигне до международна гражданска война.
Затова американските троцкисти вземат решение, че би трябвало по всякакъв начин да оказват помощ на световния капитал и Съединени американски щати като негов флагман и се стараят да унищожат Съветския съюз (след това и Русия като негова наследница) дружно с всички суверенни страни. Социализмът може да бъде строго интернационален, затова, Съединени американски щати би трябвало да укрепят хегемонията си и да унищожат съперниците си. Едва откакто богатият Север откри цялостното си доминиране над бедния Юг и интернационалният капитализъм възцари на всички места, ще се наложат предпоставки да се премине към идната фаза на историческо развиване.
За да се реализира този демонски проект, американските троцкисти са взели стратегическото решение да влязат в огромната политика, само че не директно, тъй като в Съединени американски щати за тях въобще никой не би дал своя вот, а през огромните партии. Първоначално през демократите, а по-късно и през републиканците.
Троцкистите намерено признават нуждата от идеологията и се отнасят с омерзение към парламентарната народна власт, приемайки я просто като прикритие на огромния капитал. Така, паралелно до Съвета по външни връзки, в Съединени американски щати е готова още една версия на дълбоката страна. Неоконсерваторите не разкриват своя троцкизъм, а в противен случай, съблазняват класическите американски милитаристи, империалисти и последователи на световната надмощие. И на Тръмп му се постанова да се разправя с тези хора, които до идването му бяха надали не пълноценни стопани на Републиканската партия.
В прочут смисъл американската дълбока страна е биполярна, т.е. има два полюса - лявоглобалистки - Съветът по външни връзки, и дясноглобалистки - неоконсерваторите.
И двете организации са надпартийни, не са обвързани с никого и са носители на в действителност намерено тоталитарна идеология. В доста връзки те съответстват между тях, разликата е единствено в риториката. И едните, и другите са изрично против Русия на Путин и Китай на Си Цзинпин, против многополюсността като цяло. Вътре в Съединени американски щати и едните и другите изрично се афишират против Тръмп, тъй като той и неговите последователи въплъщават остарялата версия на американската политика, която не е по никакъв начин обвързвана с глобализма и е насочена към вътрешните проблеми. Такава е позицията на Тръмп - същинско въстание против системата. Не по-малко от ислямската политика на Ербакан и Ердоган в тази ситуация с кемализма в Турция.
Ето пояснение на това за какво тезата за дълбоката страна в Съединени американски щати се появи дружно с президентството на Тръмп. Той и неговата линия получиха поддръжката на сериозна маса американски гласоподаватели. Но се оказа, че тази позиция не съответствува с възгледите на дълбоката страна, която се разкри, започвайки да работи изрично против определения президент оттатък рамките на правното поле и нормите на демокрацията. Демокрацията - това сме ние, в действителност разгласи Дълбоката страна в Съединени американски щати. Много критици започнаха да приказват за държавен прелом. Така в действителност и беше. Властта в сянка на Съединени американски щати влезе в противоборство с демократичната фасада и стартира от ден на ден да припомня на тирания. Либерална и глобалистка.
Сега да забележим какво може да значи тезата за дълбоката страна в тази ситуация с европейските страни. В последно време европейците започнаха да виждат, че и в техните страни става нещо необичайно с демокрацията. Населението гласоподава в сходство със своите желания, от ден на ден поддържайки разнообразни популисти, на първо място десни, само че някаква инстанция в страната незабавно строго озаптява спечелилите, подлага ги на репресии, очерня ги и ги отстранява наложително от властта. Това го виждаме във Франция на Макрон с партията на Марин Льо Пен, в Австрия с Партията на свободата, в Германия с “Алтернатива за Германия ” и партията на Сара Вагенкнехт, в Холандия в Герт Вилдерс и по този начин нататък. Те побеждават в демократични избори, само че по-късно ги отстраняват от властта.
Позната ли ви е обстановката? Да, мощно припомня на Турция и келамистките военни. Значи си имаме работа с дълбока страна и в Европа.
Веднага се хвърля в очите, че във всички европейски страни тази инстанция няма национална принадлежност и работи строго в един коловоз. Това не е просто френска дълбока страна, немска, австрийска, холандска и впрочем. Това е общоевропейска дълбока страна, която е част от единната глобалистка мрежа. Центърът на тази мрежа е в американската дълбока страна, на първо място в Съвета по външни връзки, само че тази мрежа компактно покрива и Европа, където левите либерали в стеснен съюз с икономическата олигархия и постмодернистките интелектуалци (почти постоянно произлезли от троцкистките среди) сформират някаква неизбрана, само че придобила тоталитарна власт европейска ръководеща класа. Тази класа се осъзнава като част от единната атлантическа общественост. Всъщност НАТОвски хайлайф. И още веднъж може да си спомним за турските военни. НАТО е носещата структура на цялата глобалистка система, т.е. военното измерение на дълбоката страна на груповия Запад.
Не е комплицирано да се открие европейската дълбока страна в структурите, родствени на Съвета по външни връзки: в европейското поделение на Тристранната комисия, Давоския конгрес на Клаус Шваб и впрочем. Именно на тази стена се натъква европейската народна власт, когато, както Тръмп в Съединени американски щати, се пробва да направи избор, считан от европейските водачи за “неверен ”, “недопустим ” и “осъдителен ”. И не става дума единствено за формалните структури на Евросъюза. Работата е в доста по-могъща и ефикасна мощ, която въобще няма никакви легални форми. Това са носители на идеологически код, който просто не би трябвало да го има съгласно формалните закони на демокрацията. Това са стражите-пазители на дълбочинния демократизъм, постоянно остро реагиращи на всяка заплаха, изхождаща от самата система на демокрацията.
Както в тази ситуация със Съединени американски щати, в политическата история на Европа от Новото време огромна роля играят масонските ложи - щабовете на обществените промени и секулярните преобразувания. Днес няма особена нужда от секрети общества, те от дълго време си работят очевидно, само че поддържането на масонските обичаи е част от културната еднаквост на Европа.
Така стигнахме до най-висшата степен на недемократичната, до дъно идеологизирана инстанция, настояща в нарушаване на всевъзможни правни правила и правила, обладаваща цялостна власт над Европа. Това е косвена власт или загадка тирания. Европейската дълбока страна като интегрална част на единната система на груповия Запад, споен от НАТО.
Последното, което остана е да се употребява правилото на дълбоката страна към Русия. Характерно е, че в съветския подтекст този термин се употребява извънредно рядко или въобще не. Това не значи, че в Русия няма нищо сходно на дълбока страна. Това значи по-скоро, че към този момент никоя забележителна политическа мощ, имаща сериозно значима национална поддръжка, не се е сблъскала с нея. Въпреки това е изцяло допустимо да опишем инстанцията, която до избрана степен условно може да се назова “руска дълбока страна ”.
В Русия след разпада на Съюз на съветските социалистически републики държавната идеология е неразрешена и в това отношение съветската Конституция изцяло съответствува с другите номинално либерално-демократични режими. Изборите са многопартийни, стопанската система е пазарна, обществото секулярно, правата на индивида се съблюдават. Тоест модерна Русия от официална позиция не се разграничава кардинално нито от страните в Европа и Америка, нито от Турция.
Но избрана неявна надпартийна инстанция съществува и в Русия, което е изключително видимо в интервала на ръководството на Елцин. Тогава тази инстанция се назовава с обобщаващия термин “семейство ”. “Семейството ” извършва функционалностите на дълбока страна. И в случай че в него Елцин е законен (макар и нелегитимен) президент, то останалите му членове сигурно не са избирани от никого и нямат никакви правни компетенции. “Семейството ” през 90-те години се състои от родственици на Елцин, олигарси, лоялни силоваци, публицисти и уверени либерали-западници. Те организират главните буржоазен промени в страната, прокарват ги без значение от законодателството, променяйки го по свое убеждение или просто пренебрегвайки го. И работят не просто поради клановите ползи, само че като същинска дълбока страна, не разрешават едни партии и изкуствено поддържат други, отказвайки властта на спечелилите (КПРФ и ЛДПР), предавайки я на никому незнайни неугледни хора, контролирайки медиите и просветителната система, подчинявайки на лоялни лица цели браншове.
Тогава в Русия не знаят за дълбоката страна като Термин, само че самото събитие е налице.
При това следва да се означи, че в подобен къс период след краха на искрено идеологическата еднопартийна система независимо в Русия не може да се наложи пълноценна дълбока страна. Закономерно новите демократични елити просто се включват в световната западна мрежа, черпейки от там идеология, а също методологията на косвеното господство - посредством лобиране, корупция, медийни акции, надзор над образованието, определяне на критериите що е потребно и що е нездравословно, що е възможно и що би трябвало да се забрани. Дълбоката страна при Елцин назовава своите съперници “червено-кафяви ”, овреме блокирайки съществени офанзиви и от ляво, и от дясно. Но това значи, че има някаква идеология (официално непризната от Конституцията), на чиито учредения се взимат такива решения що е вярно или погрешно. Това е либерализмът.
Дълбоката страна поражда само при демокрациите като коригираща и контролираща я идеологическа институция. Тази загадка власт има изцяло рационално пояснение. Ако няма подобен наддемократичен регулатор, демократичната политическа система може да се промени, а и няма никакви гаранции, че народът няма да избере мощ, която ще предложи личен, различен път на обществото. Именно това се пробват и частично съумяват да създадат Ердоган в Турция, Тръмп в Америка и популистите в Европа. Но борбата с популистите кара дълбоката страна да излезе от сенките. В Турция това е елементарно, тъй като доминирането на военните кемалисти е историческа традиция. Но в тази ситуация със Съединени американски щати и Европа такова разкриване на идеологически щаб, настоящ благодарение на насила, тоталитарни способи, стигащи до нарушение на закона, освен това нямащо никаква изборна легитимация - такова нещо е очевиден скандал, тъй като нанася непоправими вреди на наивната религия в мита на демокрацията. Дълбоката страна се гради на цинична, изцяло в духа на “Фермата на животните ” на Оруел, теза: “Някои демократи са по-демократични от останалите ”. Но това е към този момент тирания и тоталитаризъм, ще вземат да одобряват редовите жители. И ще са прави. Разликата е просто в това, че еднопартийният тоталитаризъм работи намерено, до момента в който тайната власт, стояща над многопартийната система, е принудена да крие самото си битие.
Вече не се получава по този начин. Живеем в свят, където дълбоката страна и тайните мечти се трансформират в ясна и елементарно забележима политическа, обществена и идеологическа действителност.
По-добре почтено да погледнем истината в очите. Дълбоката страна е нещо съществено.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед36575Проф. Нина Дюлгерова: Живеем през последните години в интервала на края на Римската империяАлтернативен Поглед32045Проф. Нина Дюлгерова: Живеем в свят, в който глупавите ръководят умните, а лъжата се трансформира в истинаАлтернативен Поглед343865Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед62873Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед27451Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед343865Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед170165Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед149657Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед117692Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!
КОМЕНТАРИ