10 древни глобални катастрофи, причинени от климатични промени
Дълбоката човешка памет (онези към 50 000 години, когато на Земята е живял Homo sapiens sapiens), закодирана в митовете, до неотдавна беше възприемана със песимизъм и текстовете, в които се разказваше за всемирно изтребване, се обясняваха с развитото въображение на праисторическия човек и хилядолетия наред преувеличаване на първичните събития. Постепенно обаче с придвижване на науката и все по-широкомащабните изследвания на огромни области от сушата, на бял свят излязоха ясни доказателства за естествени феномени, трансформирали се в разрушителни бедствия, довели до измиране на огромна част от живите същества на планетата в тези столетия.
Земята е планета с бурна вътрешна активност и придирчив и уязвим климат, извънредно разнороден в другите й области. А галактическите въздействия (приближаване и отдалечаване на планети, великански астероиди и др.) вършат “поведението “ й още по-непредсказуемо. Бързи и пагубни промени са “документирани “ отчетливо в земните пластове и когато находките на геолози и археолози потвърдят някой античен роман за прелом, сполетял света, в реда на нещата е да се замислим за нежното равновесие на актуалния живот и личния си “принос “ към задълбочаване на проблемите на зелената планета. Ето 10 ужасяващи световни естествени бедствия, отразени в митовете и в отчетите на учените.
1. Митове и доказателства за ГОЛЕМИЯ СТУД от Америка – индианците Тоба (от региона на сегашен Парагвай, Аржентина и Чили) още описват за времето, когато “…хората замръзвали и за една нощ всички били мъртви – млади и остарели, мъже и жени… Този интервал на лед и сняг траял доста дълго време и всички огньове угаснали… “ Появата на Homo sapiens sapiens съответствува с последната ледникова ера. Тя стартира преди към 60 000 година, доближава своя най-много преди 17 000 година, а ледът, обхванал Стария и Новия свят се стапя постепенно и образува големи наводнения през последните й 7 000 година (когато измрели множеството от изчезналите скотски видове). Ето описанието на една находка, направено от проф. Хъбън от Университета в Ню Мексико, когато проучвал обект в Аляска: “Плътно замръзнали лежат сгърчени елементи от животни и натрошени дървета, смесени с части лед, пластове торф и мъх…Бизони, коне, вълци, мечки, лъвове – цели стада явно са починали дружно, погубени от една и съща сила… Такива камари трупове на животни и хора просто не се получават при нормалните условия… “
2. Митове и доказателства за ГОЛЕМИЯ СТУД от Европа – митовете на Тевтонските племена от Германия и Скандинавия описват за страшилище, което подгонило слънцето (гигантският вълк Фенрир): “Гонитбата дълго време била безрезултатна, но вълкът с всеки сезон ставал все по-силен и най-после го настигнал и изял. Ярките лъчи на небесното величие помръкнали и най-после то угаснало. Тогава на света се възцарила страховита зима. От всички направления на хоризонта пристигнали снежни стихии. Хората и животните гинели… “ Доказателства за това има в Сибир, където при започване на ХХ в. замръзналите мамутски гробища (разкопавани още от римляните за рандеман на слонова кост) към момента давали по 2 000 чифта бивни всяка година. Както споделят преданията, … “земята, която се радвала на 7 месеца лято, за една нощ се трансформирала в земя на лед и сняг с 10 месеца люта ледена зима “. В Европа ледената завивка тръгнала от Скандинавия и Шотландия и обхванала Англия, Дания, Полша, Русия, Германия, Швейцария и елементи от Австрия, Италия и Франция.
3. Митове за ГОЛЕМИЯ СТУД от Азия – Авестийските арийци от предислямски Иран имат поверие, в което се споделя за заледяването на Азиатския континент. В текста свещения господ Ахура Мазда предизвестява героя Йима: “Връз света ще се спусне пагубна зима, която ще донесе гибелен мраз и сняг в обилие. Ще изгинат животните… Затова направи вар (подземно убежище) и вземи там от всички типове твари, огромни и дребни. Вземи от всички растения най-красивите и най-благоуханните и от всички плодове най-сочните. Вземи и от алените, горящи огньове. Всички тези твари не ще загинат, до момента в който са във вара. И по този начин ще се избави света. “ В “Бундахиш “ (друго зороастрийско поверие, за което се има вяра, че съдържа фрагменти от истинския текст “Авеста “) се споделя повече за ледената ера, която сполетяла Арианам Вайджа (легендарната прародина на древноиранския народ, намирала се някъде в Западна Азия): “Когато пратил гибелен мраз, Анхра Маню – Злия предиздвикал небето да обезумее. И тогава ледената завивка стегнала в прегръдка земята и Злия победил. “
4. Митове за ПРОМЯНА НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА НЕБЕСНИТЕ ТЕЛА от целия свят – в книгата на Маите “Попол Вух “ се споделя по какъв начин “един ден внезапно станало облачно и здрач обхванал цялата земя… Лицата на Слънцето и Луната се скрили. “ В друга майска легенда се споделя, че “във времената на античните хора светът помръкнал… Слънцето изначало било блестящо и ясно, след това към пладне потъмняло. Слънчевите лъчи се появили чак двадесет и шест години след това… “ В Тиера дел Фуего (Южна Америка) от потомство на потомство се предава легенда за времето, когато Слънцето и Луната паднали от небето, а в Китай текстове настояват, че имало време, когато “…планетите трансформирали курса си, а Слънцето, Луната и звездите трансформирали и придвижванията си… “. Индианците Тарахумара (в Северно Мексико) са съхранили поверие съгласно което на Земята настъпило злополучие, поради смяна в пътя на Слънцето. Африкански мит от Южно Конго твърди, че: “Много от дълго време Слънцето срещнало Луната и тъй като двамата враждували, замерило лицето й с тиня. Тогава тя потъмняла, разгневила се и раздвижила водите на земята. “ Гръко-римския мит за Фаетон, който не съумял да обуздае огнените коне на бащината си каляска, също алегорично споделя за смяна на пътя на Слънцето.
5. Митове за ВУЛКАНИЧНИ ИЗРИГВАНИЯ от Южна Америка – доста легенди описват за ужасяващ мраз, помръкнало небе и черен огнен дъжд. Индианците Араукано в Чили и до момента считат, че “В самия завършек на огромния мраз почнали вулканични изригвания, съпроводени от мощни трусове, които разтрепервали земята… “. Племето Мам от Сантяго Чималтенанго (Западна Гватемала) са запазили спомен за “потоп от горяща смола “, който бил едно от средствата, употребени от боговете за международно заличаване. А съгласно индианците Матако от Аржентина “черен облак пристигнал от юг и покрил цялото небе. Падали мълнии и се чували гръмотевици. Но капките, които падали не били дъжд – били горещи като огън. “ Мощни изригвания в края на ледниковата ера са причина за откриваните и до момента огромни човешко-животински погреби – ями или цели местности, в които останките на хора, животни, растения, скални парчета и по-дребни камъни са затрупани от дебели пластове вулканична пепел. Тази огромна вулканична интензивност е била най-добре изразена в по този начин наречената “ивица на гибелта “, обхващала Южна и Северна Америка, Северния Атлантик, Азия и Япония.
6. Митове и доказателства за ВУЛКАНИЧНИ ИЗРИГВАНИЯ от Северна Америка – индианците от разнообразни елементи на континента имат съхранени предания за епохата на страховити кавги сред боговете на подземното царство и “пушенето на комините им “, а свидетелства за вулканична интензивност има в няколко географски области. В фамозните катранени ями в Ла Бреа (Лос Анджелис) лежат останките на хиляди праисторически животни и растения: “Бизони, коне, камили, ленивци, мамути, мастодонти и доста саблезъби тигри – начупени, смачкани, раздрани и смесени в хетерогенна маса. “ Подобни са находките от две залежи на асфалт в Калифорния (Карпинтерия и Маккитрик). В долината Сан Педро била открита странна находка -скелети на мастодонти, които още стояли изправени в огромна курчина вулканична пепел и пясък. От ледниковото езеро Флористън (Колорадо) и долината Джон Дей (в Орегон) има фотоси на находки на животни и хора, намерили гибелта си в гробници от вулканична пепел. Вулканите изхвърлят в атмосферата доста пепел и газове, един от които е въглеродния диоксид, апетитен за главен “виновник “ за световното стопляне. А повишението на температурата е довело до разтапяне на ледените шапки на континентите и до ужасяващи наводнения.
7. Митове и доказателства за КАТАСТРОФАЛНИ НАВОДНЕНИЯ от Северна Америка – коренното население на Съединени американски щати и Канада пази предания и легенди за страховито наводняване, което пристигнало директно след “времето на огромния мраз “. То довело до внезапно повишение на морското ниво (вероятно с към 105 м.), което потопило обширни елементи от ниските области на сушата и изтласкало оживелите жители на континента към височините и върховете на планините. От време на време се надигали големи талази цунами (предизвикани и от вулканичната интензивност на океанското дъно), заливали даже по-високите региони и мощно изтласквали във вътрешността в континента личните си жители – морската фауна. В доста региони на Тихоокеанското крайбрежие морските ледникови наслаги обгръщат над 320 км. във вътрешността в сушата. Кости от китове са открити на север от езерото Онтарио (на 134 м. над настоящето морско равнище), цялостен скелет на кит е открит във Върмонт (на 150 м над морското равнище), а различен в района на Монреал-Квебек (на 180 м. над морското равнище). Морски наслагвания, съдържащи моржове, тюлени и най-малко пет рода китове покриват крайбрежията на североизточните щати и полярното крайбрежие на Канада.
8. Митове и доказателства за КАТАСТРОФАЛНИ НАВОДНЕНИЯ от Южна Америка – на цялата територия на континента са открити вкаменелости от края на ледниковата ера, при които “човешки кости са смесени несъвместимо с кости на тревопасни и хищници “. Предполага се, че това са човешки и скотски маси, които са били издавени при ужасяващия прилив и отнесени от него във вътрешността в сушата. В същия геологичен небосвод са открити фосилизирали морски създания, отсрочени там по едно и също време с тях. Както към този момент стана дума, топенето на дебелите тук-там до 3 км. ледени шапки на континентите е траяло към 7 000 година, време, през което ежедневния живот на жителите на Южна Америка е бил един безконечен призрачен сън от трусове, вулканични изригвания и периодически наводнения. Вероятно по тази причина митовете на античните хора описват за огън, времена на мрак, на “голяма, страшна вода “, сътворения и крах на слънца и така нататък Много описания на епохата съдържат герои като Кецалкоатъл и Виракоча, богове, пристигнали след мрака и дългата нощ, след потоп и други бедствия, с цел да научат избавилите се на занаяти и изкуства.
9. Митове и доказателства за КАТАСТРОФАЛНИ НАВОДНЕНИЯ от Европа – античните предания постоянно разказват подиуми, в които хора и животни бягат пред приливната вълна и се катерят по височините с цел да се спасят. Находките на вкаменелости удостоверяват това. Дълбоки цепнатини в скалите по върховете на Централна Франция са запълнени с материал, наименуван “брекчия “ (ситно натрошени кости на северни елени, мамути, носорози и други животни). Връх Мон Жени в Бургундия (Франция) е затрупан с тази примес, а в Гибралтарската канара са открити с изключение на фрагменти от скотски кости, още човешки зъб, обработени кремъци и украшения, основани от палеолитнен човек. Останки от хипопотами, мамути, носорози, коне, мечки, бизони, вълци, лъвове са открити в региона на Плимут (Англия). Хълмовете на Палермо (Италия) разкрили слой, съдържащ огромно количество кости от хипопотами. Въз основа на тези свидетелства проф. Джоузеф Престуич от Университета в Оксфорд стигнал до извода, че Централна Европа, Англия и средиземноморските острови Сардиния и Сицилия на няколко пъти били заливани по време на ускореното размразяване на ледената завивка на континента.
10. Митове и предсказания за АНОМАЛИИ В СЛЪНЧЕВОТО ГРЕЕНЕ от целия свят – световното стопляне, което разтревожените модерни учени записват не е първото, сполетяло планетата ми. Както се споделя в Библията: “Бог даде на Ной знака на дъгата – завършек на водата, огън чака я земята! “ И наред с огромните наводнения по всички краища на света се помнят текстове за огън и ослепителна светлина. В другите култури се приказва за редица сътворения и заличавания – В Китай античните столетия са 10. Сибилианските книги (сборници с антични текстове на предсказания от времето на гърците и римляните) разказват 9 столетия – “девет слънца “, от които са минали 7. Будистките трудове загатват 7 слънца, всяко от които е загивало “от вода или огън “. Според тях в края на седмото слънце земята ще избухне в пламъци и ще бъде унищожена. Аборигените смятат, че са просъществували през 6 слънца, ацтеките през 4, а индианците Хопи в Аризона описват за 3 предходни слънца, всяко от които приключило с крах на света, само че и с неговото възобновление. Ето едно изложение на този край, взето от скандинавска легенда: “Великанът Сурт (Слънцето) запалил цялата земя. Пламъци бълвали от цепнатините в скалите, на всички места се носело съскане на пара. Загинали всички живи твари и растения. Останала единствено голата пръст, почерняла, спечена и напукана… “. Дано не доживеем да забележим това на практика…
