Проф. Пламен Павлов: Дълбока и логична е връзката между Съединението и обявяването на Независимостта
Дълбока и разумна е връзката сред Съединението и оповестяването на Независимостта, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция историкът проф. Пламен Павлов.
През 1908 година България е била към момента васално княжество на Османската империя от международно-правна позиция. Тук е огромната роля на Съединението, което на процедура и „ де юре “ ликвидира Източна Румелия, по тази причина сред двете събития – Обявяването на Съединението(1885) и провъзгласяването на Независимостта(1908) има една дълбока и разумна връзка.
Според него не би трябвало да се не помни, че концепцията за оповестяване на самостоятелност не се ражда през 1908 година, в противен случай, на няколко пъти през предходни десетилетия е имало сходни настроения, само че от позиция на интернационалния консенсус е подхваната сходна стъпка едвам през 1908 година. Османската империя подхваща по-твърда политика към всички съседи. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание, излиза наяве, че идеалът за национално обединяване на българите може да стане единствено по силов път, а не посредством промени, които по този начин или другояче Османската империя не желае да реализира. С акта на Независимостта отпадат и клаузи, свързани с привилегиите на великите сили на нашия пазар.
Трябва да се проумее, че тогавашната политическа класа е водила самостоятелна политика по отношение на всички, и изключително по отношение на Османската империя. Затова е трябвало тогавашните политици да дадат един явен знак на света, че България ще се бори за законните си права в Македония и Одринска Тракия. В този смисъл това значимо събитие е един от върховите моменти в развиването на съвременна България, акцентира историкът.
Ролята на Александър Малинов и министрите от държавното управление - ерудити, потвърдени патриоти, директно свързани с битките за Освобождение и образованието, е извънредно значима, акцентира проф. Павлов. Според него, една от неправилните показа за това събитие, е че то се дължи надали не напълно на княз Фердинанд.
„ След 1944 година комунистическата агитация виждаше в това събитие надали не акт на пустославие на Фердинанд, по тази причина и оповестяването на Независимостта се смяташе за второстепенно събитие “, сподели Пламен Павлов. От друга страна, при цялостната взаимозависимост на режима от Москва самото разбиране „ самостоятелност “ беше някак си неловко, добави той. Все отново, още преди 10 ноември 1989 година историци от Великотърновския университет, преди всичко починалият професор Петър Горанов, издигат концепцията за реабилитацията на този исторически акт. Превръщането му в формален празник е извънредно позитивна крачка, която се възприема от цялото ни общество, както и от българските общности в чужбина.
В държавното управление с министър председател Александър Малинов, от осем души, двама са бесарабски българи и един македонски българин. Самият министър председател Малинов, който е родом от днешното село Ореховка, от Болградския регион на Украйна. Блестящ правист, приключил Болградската гимназия и право в Киев. Бил е пет пъти министър ръководител.
Генерал Данаил Николаев, патриархът на българското войнство, също приключил Болградската гимназия, взел участие в боевете на Шипка, като младши офицер в българското опълчение. Човекът, който подсигурява реализирането на Съединението, тъй като е пълководец на Източнорумелийската милиция.
Третият е бъдещият огромен общественик Андрей Ляпчев, родом от Ресен в Македония. Ако проследим предишното на всички тогавашни министри в този кабинет ще забележим, че всички те ефективно са взели участие в Съединението, в учебното дело, ерудирани хора. Правителството никога не би трябвало да се счита за сянка на княза, акцентира проф. Павлов.
Ако Фердинанд прави главната дипломатическа подготовка, то Малинов и министрите му са били настоятелни. Така се получава един консенсус сред президента и държавното управление. В този интервал ръководител на Народното събрание е Христо Славейков, наследник на Петко Славейков. Иван Салабашев, математик и учен, министър на финансите тогава, има доста хубави мемоари и споделя по какъв начин на 22 септември старопрестолният град е декориран със флагове и чака събитието. Точно по това време Българската войска е в развой на превъоръжаване и един от хората, които имат най-големи заслуги е тъкмо Данаил Николаев, като военачалник от пехотата. Тогавашните политици в огромната си част са визионери. Самите те са израз на Независимостта. Поведението на българското държавно управление е израз на без значение мислене, на висока мотивация, заради което днешните ни политици и министри би трябвало да се замислят в чии кресла сядат, сподели проф. Павлов.
По думите му, тогава политиците са гледали надалеч в бъдещето и Независимостта е била инструмент, който би трябвало на страната с цел да взе участие в държавни съюзи и да гони стратегическите си цели без да бъде спъвана от „ узите “ (връзките) на зависимостта, както го е написал в Манифеста за Независимостта Александър Малинов през 1908 година на гара Две могили.
През 1908 година България е била към момента васално княжество на Османската империя от международно-правна позиция. Тук е огромната роля на Съединението, което на процедура и „ де юре “ ликвидира Източна Румелия, по тази причина сред двете събития – Обявяването на Съединението(1885) и провъзгласяването на Независимостта(1908) има една дълбока и разумна връзка.
Според него не би трябвало да се не помни, че концепцията за оповестяване на самостоятелност не се ражда през 1908 година, в противен случай, на няколко пъти през предходни десетилетия е имало сходни настроения, само че от позиция на интернационалния консенсус е подхваната сходна стъпка едвам през 1908 година. Османската империя подхваща по-твърда политика към всички съседи. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание, излиза наяве, че идеалът за национално обединяване на българите може да стане единствено по силов път, а не посредством промени, които по този начин или другояче Османската империя не желае да реализира. С акта на Независимостта отпадат и клаузи, свързани с привилегиите на великите сили на нашия пазар.
Трябва да се проумее, че тогавашната политическа класа е водила самостоятелна политика по отношение на всички, и изключително по отношение на Османската империя. Затова е трябвало тогавашните политици да дадат един явен знак на света, че България ще се бори за законните си права в Македония и Одринска Тракия. В този смисъл това значимо събитие е един от върховите моменти в развиването на съвременна България, акцентира историкът.
Ролята на Александър Малинов и министрите от държавното управление - ерудити, потвърдени патриоти, директно свързани с битките за Освобождение и образованието, е извънредно значима, акцентира проф. Павлов. Според него, една от неправилните показа за това събитие, е че то се дължи надали не напълно на княз Фердинанд.
„ След 1944 година комунистическата агитация виждаше в това събитие надали не акт на пустославие на Фердинанд, по тази причина и оповестяването на Независимостта се смяташе за второстепенно събитие “, сподели Пламен Павлов. От друга страна, при цялостната взаимозависимост на режима от Москва самото разбиране „ самостоятелност “ беше някак си неловко, добави той. Все отново, още преди 10 ноември 1989 година историци от Великотърновския университет, преди всичко починалият професор Петър Горанов, издигат концепцията за реабилитацията на този исторически акт. Превръщането му в формален празник е извънредно позитивна крачка, която се възприема от цялото ни общество, както и от българските общности в чужбина.
В държавното управление с министър председател Александър Малинов, от осем души, двама са бесарабски българи и един македонски българин. Самият министър председател Малинов, който е родом от днешното село Ореховка, от Болградския регион на Украйна. Блестящ правист, приключил Болградската гимназия и право в Киев. Бил е пет пъти министър ръководител.
Генерал Данаил Николаев, патриархът на българското войнство, също приключил Болградската гимназия, взел участие в боевете на Шипка, като младши офицер в българското опълчение. Човекът, който подсигурява реализирането на Съединението, тъй като е пълководец на Източнорумелийската милиция.
Третият е бъдещият огромен общественик Андрей Ляпчев, родом от Ресен в Македония. Ако проследим предишното на всички тогавашни министри в този кабинет ще забележим, че всички те ефективно са взели участие в Съединението, в учебното дело, ерудирани хора. Правителството никога не би трябвало да се счита за сянка на княза, акцентира проф. Павлов.
Ако Фердинанд прави главната дипломатическа подготовка, то Малинов и министрите му са били настоятелни. Така се получава един консенсус сред президента и държавното управление. В този интервал ръководител на Народното събрание е Христо Славейков, наследник на Петко Славейков. Иван Салабашев, математик и учен, министър на финансите тогава, има доста хубави мемоари и споделя по какъв начин на 22 септември старопрестолният град е декориран със флагове и чака събитието. Точно по това време Българската войска е в развой на превъоръжаване и един от хората, които имат най-големи заслуги е тъкмо Данаил Николаев, като военачалник от пехотата. Тогавашните политици в огромната си част са визионери. Самите те са израз на Независимостта. Поведението на българското държавно управление е израз на без значение мислене, на висока мотивация, заради което днешните ни политици и министри би трябвало да се замислят в чии кресла сядат, сподели проф. Павлов.
По думите му, тогава политиците са гледали надалеч в бъдещето и Независимостта е била инструмент, който би трябвало на страната с цел да взе участие в държавни съюзи и да гони стратегическите си цели без да бъде спъвана от „ узите “ (връзките) на зависимостта, както го е написал в Манифеста за Независимостта Александър Малинов през 1908 година на гара Две могили.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ