Дълъг път бяха извървяли човекът и неговото куче. Силите им

Дълъг път бяха извървяли индивидът и неговото куче. Силите им към този момент ги напускаха, изтощението и горещото слънце притваряха очите и като че ли правеха краката по-тежки, а крачките по-трудни. Изведнъж, като от нищото, пред тях се появиха прелестни врати. Всяка извивка на орнаментите носеше цялото великолепие, което човек би могъл да си показа. Зад тях лек ветрец галеше дъхавата зеленина, красивата градина бе отрупана с цветя, чиито мирис се долавяше още преди да влезеш. Златни плодове тежаха по дърветата, под тях леден бързей ромолеше, а сладкопойни птици му прегласяха. Пред портата спокоен и благ стоеше надзирател.

- Какво е това място?! - попита индивидът?

- Рая! - рече пазачът на портата.

- Нима съм мъртъв?

- Да, ти се загуби по пътя и изтощението надви. Но в този момент можеш да влезеш, да си починеш в самодоволство, да опиташ най-вкусните плодове, да лежиш в най-дъхавата трева, да пиеш най-студената вода. Колкото искаш.

- Жаден съм в действителност, доста! А за кучето ми ще има ли вода?

- Не! Това е Рай и с кучета не се влиза! Има хиляди потоци и бързей с бистра вода, от които можеш да пиеш, само че би трябвало да влезнеш единствено самичък.

Не, няма да го направя - намерения си индивида и продължи нататък по пътя си.
Скоро пред очите му се появи друга врата. Обгорена, начупена, като че ли времето бе оставило най-черните си краски върху нея, човек можеше да се учуди по какъв начин още не е рухнала. Пред тази врата също имаше надзирател.

- Много съм жаден, тук има ли вода? - попита индивида

- Да, има една чешма в двора

- А кучето? То може ли да пие вода?

- Да, несъмнено. Има поилка до чешмата.

- Какво е това място? - попита индивидът

- Рая! - отвърна пазачът.

- Как по този начин, малко преди този момент бях на друго място с красива врата и чудни изкушения зад нея

- Това е Ада - рече пазачът

- Но...пазачът на другото място ми сподели, че там е Рая.

- Лъже, там е Ада!

- Но по какъв начин е допустимо да позволявате да мамят и лъжат по този метод!?

- О, те са ни доста потребни. Защото до Рая доближават единствено тези, които не изоставят за нищо на света същинските си другари.