Неизвестен факт: Близък до Тодор Живков спира филм на БНТ за Петър Димков
Даже и на хората, които не са виждали Петър Димков, през днешния ден им се коства че са го познавали, написа show.blitz.bg.
До такава степен той е част от България и от светлата памет на нацията ни, че несъмнено се подрежда измежду най-известните ни персони. Книгите му „ Природолечение и природосъобразен метод на живот ”, „ Хигиена и лечение на душата, „ Очна диагноза ” и през днешния ден идеално служат в практиката за лекуването на разнообразни заболявания. Върху тези книги той работи и ги добавя цялостен живот. И в последния ден от живота си, 4 декември 1981, той работи интензивно: надписвал е пликовете, с цел да ги изпрати на следващите си пациенти. Това са напечатани на машина билкови предписания, с които е трябвало да се лекуват нуждаещите се, откакто са минали безвъзмезден обзор в дома му. Лечителят почива в съня си. Хората по-късно разправят, че са получили писмата, седмици откакто той към този момент не е бил жив.
Два дни преди да почине, той се е качил на Витоша по молба на екип на Националната телевизия, с цел да го снимат в документален филм, чийто създател е журналистката Детелина Барутчиева. Събирал е билки и е обяснявал какво е зло и какво положително и за какво е значима хигиената и лекуването освен на тялото, само че и на душата за здравето ни. За страдание фотосите на Витоша са се оказали брак, само че диалогът с него от предния ден е останал в документалното предаване и евентуално е в архива на Българска национална телевизия. Режисьорът Стилиян Иванов основава кино лентата „ Лечителят ” в 2007 година, заслепен от личността му, включвайки документален запис, владеене на семейство Димкови.
Има още два отлични по-раншни кино лентата, направени за Димков, с помощта на които можем да го чуем и забележим и през днешния ден. Първият от 1981 година беше прожектиран цялостен месец в кино „ Култура ” след гибелта на лечителя.
Хората се тълпяха, с цел да го гледат, само че за билети се чакаше на дълги опашки.
Залата бе препълнена от правостоящи. Дори се провежда разискване на кино лентата, на което хората приканиха да приказва щерка му, художничката Лили Димкова, да опише за татко си. По предписание на учен Малеев обаче филмът бе спрян и хората от провинцията не съумяха да го видят. Днес той може да се гледа в интернет. Вторият филм „ С любов и почитание на Петър Димков ” стартира да се снима по сюжет на Николай Кафтанджиев, непосредствен другар на Петър Димков, който написа по-късно книга за лечителя, посочена „ Петър Димков, добре познатият... чужд ”. Режисьор е Людмила Шишкова, само че заради сърдечно заболяване и нейната гибел, филмът го довършва режисьорът Илко Дундаков. Този филм също може да се види в интернет.
Когато Петър Димков си отива на 95 години, съпоставят погребението му с това на Иван Вазов,
толкоз доста хора са пристигнали да се простят с индивида, посочил какво значи на дело да се обича близък и да му се оказва помощ безусловно безкористно.
Малко хора знаят, че когато служи като офицер и го местят от град на град, Димков постоянно интензивно е взел участие в ориста на градовете, през които минава. Подкрепя и оказва помощ да се реализира всяка родолюбива концепция: в Свищов, реставрирането на кораба „ Радецки ” по самодейност на Стоян Заимов, във Варна основаването на Варненска филхармония, „ с цел да слушат децата от дребни класическа музика ”. Помага да се реставрира „ Аспаруховата кула ”. В Карлово избавя от разрушение къщата на Левски и с бойците си я възвръщат за месец. Но го дават на Военен съд, че прави избавителната акция без позволение от Военното министерство. Добре, че е имало и други същински родолюбци като военачалник Ватев, чиято интервенция оказва помощ да не бъде наказан Димков. Всичките му ордени за смелост по време на бойни дейности през днешния ден се намират във Варненския музей.
След като го пенсионират наложително като боен в 1936 година, той стартира да работи върху билколечението. Първите си знания в билкарството дължи на майка си Екатерина и по тази причина посвещава книгите си на нея. Когато бил дребен, тя му диктувала да записва рецептите на националните лечители, които усърдно събирала.
Наблюдателност, чисто сърце и обич към близък, ето това кара Петър Димков да лекува гратис хората до края на живота си.
Последовател е на учителя Дънов.
Бил е вегетарианец и такива стават и децата му. До ден-днешен щерка му Лили Димкова не кусва месо: „ Толкова обичам животните, че в никакъв случай не бих протегнала ръка да хапвам убита птица или животно. ”
Димков споделя, че когато бил млад офицер, следил в полето прелетните птици по какъв начин преди отлитане се хранели основно със зрънцата на полския бъзак, с дребните узрели плодчета. Разбрал, че по този начин набирали сили за огромния си преход на юг.
Наблюдавал и по какъв начин невестулка се биела със змия и понякога прескачала да хапне зрънца от бъзака, да се укрепи. Решил, че точно този бъзов шубрак може да достави на човешкия организъм имунна отбрана. Така основал бъзовия сироп за укрепване на имунната отбрана на нуждаещите се. Той самият непрекъснато е имал на разположение шише със сироп от полски бъзак. Когато е приемал хора за лекуване, постоянно е влизал в стаята си да отпие глътка. От входната врата на къщата на фамилията - улица „ Лука Кунин ” - са имали ключове 25 души. И са можели да влизат когато изискат. Домът на семейство Димкови е бил като Аврамов дом. Дъщерята на лечителя ми е разказвала, че не е можела да отиде по нощница дори до банята, тъй като всеки миг някой може да влезе в дома им. Понякога, таман са седнали да вечерят, идва непосредствен човек и води по неотложност някой болен. Димков запазвал успокоение, в никакъв случай не казвал, „ Уморен съм ”, „ Сега вечеряме ” или „ Не мога да го приема ”. Ставал и отивал да извърши прегледа.
До такава степен той е част от България и от светлата памет на нацията ни, че несъмнено се подрежда измежду най-известните ни персони. Книгите му „ Природолечение и природосъобразен метод на живот ”, „ Хигиена и лечение на душата, „ Очна диагноза ” и през днешния ден идеално служат в практиката за лекуването на разнообразни заболявания. Върху тези книги той работи и ги добавя цялостен живот. И в последния ден от живота си, 4 декември 1981, той работи интензивно: надписвал е пликовете, с цел да ги изпрати на следващите си пациенти. Това са напечатани на машина билкови предписания, с които е трябвало да се лекуват нуждаещите се, откакто са минали безвъзмезден обзор в дома му. Лечителят почива в съня си. Хората по-късно разправят, че са получили писмата, седмици откакто той към този момент не е бил жив.
Два дни преди да почине, той се е качил на Витоша по молба на екип на Националната телевизия, с цел да го снимат в документален филм, чийто създател е журналистката Детелина Барутчиева. Събирал е билки и е обяснявал какво е зло и какво положително и за какво е значима хигиената и лекуването освен на тялото, само че и на душата за здравето ни. За страдание фотосите на Витоша са се оказали брак, само че диалогът с него от предния ден е останал в документалното предаване и евентуално е в архива на Българска национална телевизия. Режисьорът Стилиян Иванов основава кино лентата „ Лечителят ” в 2007 година, заслепен от личността му, включвайки документален запис, владеене на семейство Димкови.
Има още два отлични по-раншни кино лентата, направени за Димков, с помощта на които можем да го чуем и забележим и през днешния ден. Първият от 1981 година беше прожектиран цялостен месец в кино „ Култура ” след гибелта на лечителя.
Хората се тълпяха, с цел да го гледат, само че за билети се чакаше на дълги опашки.
Залата бе препълнена от правостоящи. Дори се провежда разискване на кино лентата, на което хората приканиха да приказва щерка му, художничката Лили Димкова, да опише за татко си. По предписание на учен Малеев обаче филмът бе спрян и хората от провинцията не съумяха да го видят. Днес той може да се гледа в интернет. Вторият филм „ С любов и почитание на Петър Димков ” стартира да се снима по сюжет на Николай Кафтанджиев, непосредствен другар на Петър Димков, който написа по-късно книга за лечителя, посочена „ Петър Димков, добре познатият... чужд ”. Режисьор е Людмила Шишкова, само че заради сърдечно заболяване и нейната гибел, филмът го довършва режисьорът Илко Дундаков. Този филм също може да се види в интернет.
Когато Петър Димков си отива на 95 години, съпоставят погребението му с това на Иван Вазов,
толкоз доста хора са пристигнали да се простят с индивида, посочил какво значи на дело да се обича близък и да му се оказва помощ безусловно безкористно.
Малко хора знаят, че когато служи като офицер и го местят от град на град, Димков постоянно интензивно е взел участие в ориста на градовете, през които минава. Подкрепя и оказва помощ да се реализира всяка родолюбива концепция: в Свищов, реставрирането на кораба „ Радецки ” по самодейност на Стоян Заимов, във Варна основаването на Варненска филхармония, „ с цел да слушат децата от дребни класическа музика ”. Помага да се реставрира „ Аспаруховата кула ”. В Карлово избавя от разрушение къщата на Левски и с бойците си я възвръщат за месец. Но го дават на Военен съд, че прави избавителната акция без позволение от Военното министерство. Добре, че е имало и други същински родолюбци като военачалник Ватев, чиято интервенция оказва помощ да не бъде наказан Димков. Всичките му ордени за смелост по време на бойни дейности през днешния ден се намират във Варненския музей.
След като го пенсионират наложително като боен в 1936 година, той стартира да работи върху билколечението. Първите си знания в билкарството дължи на майка си Екатерина и по тази причина посвещава книгите си на нея. Когато бил дребен, тя му диктувала да записва рецептите на националните лечители, които усърдно събирала.
Наблюдателност, чисто сърце и обич към близък, ето това кара Петър Димков да лекува гратис хората до края на живота си.
Последовател е на учителя Дънов.
Бил е вегетарианец и такива стават и децата му. До ден-днешен щерка му Лили Димкова не кусва месо: „ Толкова обичам животните, че в никакъв случай не бих протегнала ръка да хапвам убита птица или животно. ”
Димков споделя, че когато бил млад офицер, следил в полето прелетните птици по какъв начин преди отлитане се хранели основно със зрънцата на полския бъзак, с дребните узрели плодчета. Разбрал, че по този начин набирали сили за огромния си преход на юг.
Наблюдавал и по какъв начин невестулка се биела със змия и понякога прескачала да хапне зрънца от бъзака, да се укрепи. Решил, че точно този бъзов шубрак може да достави на човешкия организъм имунна отбрана. Така основал бъзовия сироп за укрепване на имунната отбрана на нуждаещите се. Той самият непрекъснато е имал на разположение шише със сироп от полски бъзак. Когато е приемал хора за лекуване, постоянно е влизал в стаята си да отпие глътка. От входната врата на къщата на фамилията - улица „ Лука Кунин ” - са имали ключове 25 души. И са можели да влизат когато изискат. Домът на семейство Димкови е бил като Аврамов дом. Дъщерята на лечителя ми е разказвала, че не е можела да отиде по нощница дори до банята, тъй като всеки миг някой може да влезе в дома им. Понякога, таман са седнали да вечерят, идва непосредствен човек и води по неотложност някой болен. Димков запазвал успокоение, в никакъв случай не казвал, „ Уморен съм ”, „ Сега вечеряме ” или „ Не мога да го приема ”. Ставал и отивал да извърши прегледа.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ