Имитатори и подражатели
Дахер Ламот
Според този културолог (на фотографията - б.р.)българската национална музика била комунистическа агитация, наред с хорото и националните танци, които ни разделят " от европейския цивилизационен кръг " и от европейската просвета. Също по този начин е срамно и позорно да се честват българските празници, само че наложително, безропотно с подправен екстаз и благоговение, би трябвало да крещим за украинските такива.
Знаете ли какъв е огромният ми проблем с този " интелектуален " хайлайф? На нас борците против комунизма са изумително глупава общественост от някогашни пребоядисани комунисти привикнали на ПОДЧИНЕНИЕ. Те са подражатели, имитатори. Те не са способни да сътворят нищо свое, нищо автентично, нямат самочувствието, идентичността, познанията да измислят нищо ново. На тях им дай да се подмазват на непознатите култури, копират непозната еднаквост на по-богати народи, след което с лъвско самочувствие се нахвърлят против сънародниците си, с цел да покажат копираното им културно предимство. И умират от завист, когато някой им припомня за корените им, засегнали подправената им фасада на хайлайф.
Обаче никой не почита имитаторите и подражателите. Нито на Запад, нито на Изток. Когато имитираш и копираш всичко буквално от сякаш по-висока и по-богата просвета, не създаваш нищо ново. Ти си отегчителен, презрян, незанимателен, слабохарактерен васал, без корени и еднаквост, като някой скучен неудачник в учебно заведение, който се лепи измежду известните, облича се като тях, приказва като тях и боязливо трепери да не би инцидентно да направи нещо " непопулярно ". Защото като подражаваш примерно на западната музика, на Запад останалите групи ще те изядат с парцалите, а ти ще се влачиш след тях като незначителна и незабележима лепка.
Демократ не ставаш като подражаваш и се покланяш, с цел да получиш дивиденти и власт над своите, народна власт не е да имитираш и да сервилничиш. Демократ ставаш, когато имаш еднаквост, просвета, ползи, когато създаваш свои светове и си конкурентен на останалите. Когато се конкурираш и защитаваш своята еднаквост, а не се претопяваш и лигавиш на по-големите. Както го правеха и комунистите.
Полският публицист Анджей Сапковски стана знаменит, тъй като сътвори жизнерадостен свят, основан на славянската митология, на славянски приказки, даже обичай, политика и просвета. Кен Лиу проби като измисли цялостен нов род - така наречен силк пънк, черпейки ентусиазъм от източноазиатските му корени.
Знаете ли кой е най-известният скандинавски композитор? Едвард Григ, нали? Човек, черпил ентусиазъм от норвежката лирика, природа и е изследвал националния фолклор. Почти всички известни рок и метъл групи от Северна Европа черпят ентусиазъм от викингски, келтски и тевтонски претекстове, и не се срамят от това. Дори " Металика " непрекъснато вкарват претекстове от кънтри музиката.
Най-обичаният испански публицист Карлос Руис Сафон стана монументално прочут, пишейки за обичаната си Барселона, преплитайки история, митове и обичай в книгите му. Всеки търси своята еднаквост и да я показа по автентичен метод. Ако тръгнеш да пишеш романи на ужасите и копираш Кинг или Лъвкрафт, то ти няма да бъдеш забавен на никого.
А този учител на какво учи студентите в университета? Да нямат личен жанр и мнение, на послушание и подражателство. Да се срамят от идентичността си и да копират непознати.
Позор.>
Facebook, със съкращения >
Според този културолог (на фотографията - б.р.)българската национална музика била комунистическа агитация, наред с хорото и националните танци, които ни разделят " от европейския цивилизационен кръг " и от европейската просвета. Също по този начин е срамно и позорно да се честват българските празници, само че наложително, безропотно с подправен екстаз и благоговение, би трябвало да крещим за украинските такива.
Знаете ли какъв е огромният ми проблем с този " интелектуален " хайлайф? На нас борците против комунизма са изумително глупава общественост от някогашни пребоядисани комунисти привикнали на ПОДЧИНЕНИЕ. Те са подражатели, имитатори. Те не са способни да сътворят нищо свое, нищо автентично, нямат самочувствието, идентичността, познанията да измислят нищо ново. На тях им дай да се подмазват на непознатите култури, копират непозната еднаквост на по-богати народи, след което с лъвско самочувствие се нахвърлят против сънародниците си, с цел да покажат копираното им културно предимство. И умират от завист, когато някой им припомня за корените им, засегнали подправената им фасада на хайлайф.
Обаче никой не почита имитаторите и подражателите. Нито на Запад, нито на Изток. Когато имитираш и копираш всичко буквално от сякаш по-висока и по-богата просвета, не създаваш нищо ново. Ти си отегчителен, презрян, незанимателен, слабохарактерен васал, без корени и еднаквост, като някой скучен неудачник в учебно заведение, който се лепи измежду известните, облича се като тях, приказва като тях и боязливо трепери да не би инцидентно да направи нещо " непопулярно ". Защото като подражаваш примерно на западната музика, на Запад останалите групи ще те изядат с парцалите, а ти ще се влачиш след тях като незначителна и незабележима лепка.
Демократ не ставаш като подражаваш и се покланяш, с цел да получиш дивиденти и власт над своите, народна власт не е да имитираш и да сервилничиш. Демократ ставаш, когато имаш еднаквост, просвета, ползи, когато създаваш свои светове и си конкурентен на останалите. Когато се конкурираш и защитаваш своята еднаквост, а не се претопяваш и лигавиш на по-големите. Както го правеха и комунистите.
Полският публицист Анджей Сапковски стана знаменит, тъй като сътвори жизнерадостен свят, основан на славянската митология, на славянски приказки, даже обичай, политика и просвета. Кен Лиу проби като измисли цялостен нов род - така наречен силк пънк, черпейки ентусиазъм от източноазиатските му корени.
Знаете ли кой е най-известният скандинавски композитор? Едвард Григ, нали? Човек, черпил ентусиазъм от норвежката лирика, природа и е изследвал националния фолклор. Почти всички известни рок и метъл групи от Северна Европа черпят ентусиазъм от викингски, келтски и тевтонски претекстове, и не се срамят от това. Дори " Металика " непрекъснато вкарват претекстове от кънтри музиката.
Най-обичаният испански публицист Карлос Руис Сафон стана монументално прочут, пишейки за обичаната си Барселона, преплитайки история, митове и обичай в книгите му. Всеки търси своята еднаквост и да я показа по автентичен метод. Ако тръгнеш да пишеш романи на ужасите и копираш Кинг или Лъвкрафт, то ти няма да бъдеш забавен на никого.
А този учител на какво учи студентите в университета? Да нямат личен жанр и мнение, на послушание и подражателство. Да се срамят от идентичността си и да копират непознати.
Позор.>
Facebook, със съкращения >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ