Да защитаваш Слави Трифонов не е особено надеждно. Правил съм

Да защитаваш Слави Трифонов не е изключително надеждно. Правил съм тъкмо противоположното - тук и тук. В момента обаче става нещо, за което медиите преднамерено мълчат. Ето какво: в общественото пространство концертът " Системата ги убива " на 9 юни в Лондон изобщо не съществува. Нищо не е станало, не е било. Действа се на правилото: в случай че някъде в гората падне дърво, само че никой не го чуе или види - паднало ли е в действителност? Тук изобщо не става дума за равнището на песните, хумора и моралния компас на този човек. А за това, че какъвто и да е, в последна сметка подари облагата от концерта за майките на деца с увреждания. Може да го е направил от популизъм, от суетност, от досада. Може да го е направил като добра инвестиция в бъдещето си на политик. Най-вероятно. Но все е направил нещо. Ако всяка суетност или популизъм се осъществят по сходен метод, би било добре.
Сценаристът от шоуто Мирослав Милков вярно попита: по какъв начин по този начин шибаната женитба на Хари и Мегън провокира тричасово покритие с пяна на уста, капризи и клинична еуфория, а за този концерт нищо? Къде е Петя Дикова, къде сте фалцетни висоти, къде си непринуден смях?
Българските медии обаче страдат от едно заболяване. Tо се показва в това, че в никакъв случай не могат да мислят съгласно случая. Разни хора се афишират или за положителни, или за зли. Или си in или си out. Някой в миналото е рекъл, че Слави Трифонов, тъй като ще прави партия, или тъй като бил чалгаджия, няма да бъде отрязаван и толкоз. Второто е удивително на фона на това, че другояче надалеч по безпардонни чалгаджии и прекомерно одиозни детайлности от техния живот са по този начин добре конфигурирани в медийния дневен ред. Големият проблем на медиите с Трифонов обаче е следният: че желае да става политик, а още не им е дал никакви пари. Това към този момент е цялостен скандал. Нали от това се устоят. Голямата медийна беритба е преди избори да се изцоца де що има политик, а след това сладко-сладко да се разпънат чаршафи и благовидни репортажи за така значимата му личност. Трифонов обаче прави немислимото: той общо взето се пробва да прескочи медиите. Не ще да влезе в схемата. Не ще да се подмазва на основни редактори, на шефове на малките екрани, не му се занимава. И е общо взето прав: тази игра е такова нагазване в режим на ласкателство, пари и задкулисие, че по-добре да си я спестиш, даже по този метод да рискуваш цялото си политическо съществуване и понякога да изглеждаш като самовлюбен демиург, който си приказва непосредствено с народа.
Всъщност ето какво трябваше да направи Трифонов: да подари парите си благотворително на медиите, а не на майките с деца с увреждания. Тогава към този момент щяха да му извърнат внимание. Системата освен, че убива. А и убива, с цел да се въпроизвежда. Това е прекомерно скръбен, само че незаобиколим извод. Тука - страната Нематакавадържава - е по този начин.

Автор: Райко Байчев