Войната в Украйна тепърва започва и ще трае дълго
Да стартираме въпреки всичко с по-оптимистичната версия. Войната в Украйна ще продължи през цялата 2023 година. Дали обаче ще завърши в края ѝ? Това е по-скоро необикновено и може да се случи единствено при изненадващо стичане на обсотятелствата и наслагване на нови рецесии, които да изтощят Русия за месеци – да вземем за пример естествен прелом, друга война по границите ѝ, протести в самата страна... Тоест всичко това, което в социологията се назовава „ черен лебед “, и съставлява непрогнозируемо и непредвидимо събитие, изменящо хода на историята. И тъй като такова събитие още не се е случило, по-добре да се настроим за реалистичната версия. А тя е, че войната в Украйна ще продължи дълго и няма да приключи добре.
Накратко казано: има три сюжета, по които може да се развие войната и никой от тях не приключва с безболезнена и бърза победа за Украйна и цялостен погром за Русия. Във всеки от тези сюжети войната ще завърши на масата за договаряния, на която обаче ще се седне едвам след големи загуби и за двете страни.
Желаният сюжет
Само накратко ще опиша това развиване, което всички си пожелават да се случи, само че при разбор на детайлите, се вижда, че е по-скоро невероятно. Украйна получава до пролетта 100 западни танка, съумява да образова армията си да употребява съвсем целия им потенциал, с няколко съществени победи на фронта съумява да изтласка съветските нашественици, загубите при руснаците са толкоз огромни, че те избират да не влизат в пряк пердах с украинските танкове, икономическият възел поради глобите се стяга от ден на ден и към края на годината Путин и генералите към него вземат решение, че с договаряния ще излязат с по-малко загуби от тази война. Бойните дейности стопират и Русия и Украйна сядат да договарят с посредничеството на Съединени американски щати и Европейски Съюз. За страдание този сюжет е мечтан, само че нереалистичен. Защо?
Първо би трябвало да се отговори на въпроса по кое време и какво би сметнала Украйна за удовлетворителна победа, има ли взаимни отстъпки, които би направила и каква в действителност е крайната ѝ цел. През последните месеци този въпрос получи много съответен отговор, подкрепян към този момент от всички западни съдружници. Украйна желае руснаците да се изтеглят напълно от всички нейни територии, включващи към този момент и Крим. Тоест да се върне ситуацията отпреди 2014 година. Така че борбата за Крим занапред следва.
Путин няма да се откаже от Крим току-тъй. С какво полуостровът е толкоз значим за Русия?
Русия слага Крим под собствен надзор още във войните с Османската империя и го държи в продължение на 200 години.
Крим е толкоз значим за Москва, защото порт Севастопол е едно от дребното незамръзващи пристанища на Русия - най-малко от европейската страна. Трудно е да се повярва, когато се огледа картата на тази голяма страна и се наблюдава бреговата ѝ линия. Но в действителност: на Балтийско море се намира Санкт Петербург, който от време на време замръзва. Освен това, с цел да стигне оттова до Атлантическия океан, съветски транспортен съд би трябвало да премине през проливите край Дания и Норвегия - и двете страни от НАТО.
На север се намира пристанището на Мурманск. Той се намира в скандинавската част на Русия и е свободен от лед с помощта на Гълфстрийма, само че е доста надалеч от значимите морски пътища, както във военно, по този начин и в комерсиално отношение.
Към Сибир пътят става все по-заледен. На изток се намира огромното пристанище Владивосток. През зимата пред него също се свлича лед, тъй че са нужни известни старания, с цел да се поддържа чисто. Освен това Владивосток не се намира в открития Тихи океан, а в Японско море. Оттам той навлиза в Тихия океан през проливи, следени от Япония и Южна Корея. В спокойно време това не е проблем, само че Русия към този момент е претърпяла доста войни и в стратегическото си обмисляне постоянно взема поради вероятно положение на война.
Освен това пристанищата не са единствено военни, само че и търговски. Корабният превоз е доста по-евтин от всеки различен тип превоз. И макар че Владивосток е милионен град, пристанището е към момента доста надалеч от по-голямата част от съветското население, което живее от другата страна на Урал, в европейската част на страната.
Ето за какво Крим е толкоз значим за Русия: огромно, целогодишно незамръзващо пристанище в относителна непосредственост до градовете, в които живеят множеството руснаци. За търговията това е голямо преимущество. Местоположението не е оптимално от военна позиция, защото единственият път към Средиземно море оттова е през Босфора, който се управлява от членката на НАТО Турция. А при положение на война Анкара може да затвори пролива, както направи след съветската офанзива против Украйна. Но най-малко Русия има цялостен надзор над Черно море от Крим при положение на война. Крим и най-много Севастопол са значими от позиция на военната си инфраструктура от руско време и на потребните си изкопаеми плюс историческата им значимост за руснаците. Преди войната Русия имаше и изход на половината Азовско море.
Както към този момент загатнах, в продължение на 200 години Крим принадлежи на Русия; царете заселват на полуострова етнически руснаци - процедура, която Сталин продължава, което води до напълно проруско население на полуострова. След Втората международна война Никита Хрушчов прави Крим част от Украйна. По това време тя е част от Съветския съюз, тъй че в началото това не съставлява проблем за Москва. Това продължи и когато Съюз на съветските социалистически републики се разпадна и Украйна стана самостоятелна, тъй като държавните управления в Киев реализираха положително съглашение с Москва до 2014 година и Русия продължаваше да експлоатира пристанището си в Севастопол.
Едва след събитията през 2014 г. падането на Виктор Янукович и обръщането на Украйна към Европейски Съюз и най-много към НАТО, сигурността на пристанището и въз основата към този момент не е гарантирана от позиция на Русия. Ето за какво Путин анексира Крим. Защото това е доста по-важно за него от интернационалното право. Така че, когато става въпрос за Украйна като цяло, Путин може да е подготвен да направи някои взаимни отстъпки. Но не и такива, в които Русия рискува да загуби Крим. Той даде това ясно да се разбере в речта си след анексирането през 2014 година
Така че борбата за Крим ще е решаваща за изхода от тази война
Ако Украйна не направи компромис по този въпрос, вероятността Европа да стане част от войната, нараства. Ако Украйна направи компромис за Крим, Русия ще се изтегли от част от завладените територии единствено краткотрайно, защото продължава да счита Луганск и Донецк за „ свои “, а и след анексията на Крим, видяхме, че договорите и интернационалното право не се считат за задължаващи и дефинитивни решения в Москва.
Решението на немското държавно управление и на други страни от НАТО да дават на Украйна модерни танкове и бойни машини на пехотата издига западната ангажираност в Украйна на ново равнище. Вероятно в по-нататъшния ход на войната упоменатите до момента бройки няма да са задоволителни. Веднага след решенията за даване на танкове стартира интернационален спор за доставката на бойни самолети. Вече се чуха и първите гласове, които обмислят наличието на войски от страните от НАТО в Украйна по " възпиращи аргументи ", което би довело до присъединяване на НАТО във войната. Въпреки това полемиката за военните цели на Украйна не би трябвало да продължава да се води нереално, даже в случай че процесът на изясняване може да докара до яростни разногласия в страната и измежду страните от НАТО. Залогът е прекомерно огромен.
Украйна също по този начин не прави нещата по-лесни, защото към този момент главната ѝ цел е да си върне всички територии с военни контраатаки, а не с договаряния. Сериозните опасности от ескалация, свързани с това, изискват изчерпателен разбор, който дебатът до момента значително заобикаляше. Това е и една от аргументите Германия, а и Съединени американски щати да се въздържат във връзка с въоръжаването с най-модерна техника на Украйна.
Пред Клуб Z експерти от военното и външното министерство в Берлин изтъкнаха и други проблеми, свързани с въоръжаването. Техните разбори отразяват немската позиция за ставащото в Украйна.
Войната навлиза във фаза, в която Украйна ще има потребност от танкове. Новата фаза се дефинира от обстоятелството, че съветските въоръжени сили се консолидират от октомври насам. Вече има единна командна конструкция и военните дейности са по-строги. Това включва и укрепленията, които Русия е построила по продължение на фронтовата линия. Това ще направи украинската контраатака за освобождение на окупираните територии доста по-трудна, в сравнение с през есента. За тази цел Украйна се нуждае от тежко съоръжение като танкове - най-малко с цел да поддържа личните си загуби в допустими граници. Но не става дума единствено за контраофанзиви. Русия се активизира през есента и се готви да стартира нахлуване напролет. Това е още една причина, заради която танковете могат да бъдат доста скъпи за Украйна.
От друга страна Киев е изправен пред големи логистични провокации. Танковете на Германия и Съединени американски щати са комплицирани софтуерни машини, които, с цел да разпрострат целия си потенциал, би трябвало да работят в синхрон с всички елементи на армията. За това обаче няма време. Обучението на един екипаж на „ Леопард 2 “ отнема две до три седмици, командирът на екипажа се образова почти два пъти по-дълго. Идеята на западните съдружници е да обучат бързо задоволително украински военни, които да продължат да образоват сътрудниците си на място и по този начин до началото на лятото Украйна да разполага с най-малко 100 танка с подготвен екипаж. Пълно подпомагане с останалата част от армията, която не е и оборудвана на същото софтуерно равнище, нито пък подготвена, към този момент е единствено химера, тъй че потенциалът на танковете няма да се употребява изцяло. Украйна не е в положение също по този начин да ремонтира или привежда още веднъж в бойно положение освен танковете, само че и получените до момента гаубици и бронирани автомобили. Това може да се прави в някоя от балтийските ѝ съседки от специалисти от натовските армии, само че логистично сходно упражнение също понижава фрапантно успеваемостта на въоръжението.
Най-големият проблем в действителност е, че, с цел да е равностойна по бройка и мощ на съветската войска Украйна има потребност не от 100, а от няколко пъти по 100 – най-малко 300 като за начало – танка. Плюс мунициите за тях, плюс цялата софтуерна екипировка, плюс образованието. Няма страна в НАТО, която да е в положение да въоръжи дотам украинската войска от собствение си ресурси, а производството на нови лишава две до три години най-малко. Събирането на разнообразни модели танкове също е предизвикателство – украниците ще би трябвало да се образоват да работят с минимум три разнообразни модела танкове, което ги прави неефиктивни за другите, синхронът в армията става неосъществим и така нататък
Така че реалистичните сюжети за развиване на войната са в действителност два. И при двата се допуска, че до началото на лятото на 2023 година украинската войска последователно ще получи към 100 западни танка, най-вече разновидности Leopard, и към 100 най-вече немски и американски бойни машини на пехотата. До пролетта оповестената доставка на 31 танка M1 Abrams едвам ли ще бъде осъществена. И при двата сюжета до началото на лятото два танкови батальона и два бронирани пехотни батальона ще бъдат оборудвани с новите тежки оръжейни системи. Това се равнява почти на една бригада.
Друго съмнение е, че необятно предстоящата съветска пролетна атака с акцент върху региона на Луганск или Донецк ще стартира към края на февруари или през март. С известна доза неустановеност се допуска, че по-професионалната и мобилна украинска защита ще може да отблъсне огромни съветски формирования. Прогнозите на немския бригаден военачалник Хелмут В. Ганзер са следните:
Сценарий 1: танкова борба на южния фронт с лимитирани украински териториални победи
В края на пролетта излиза наяве, че украинското военно управление има намерение да извърши надълбоко изтласкване на юг от региона източно и югоизточно от Запорожие. Оперативната цел е да се напредне с към 100 км до Азовско море, с цел да се отрежат съветските войски на юг от Днепър и най-много да се пресечен доставките за Крим по сухопътния мост. Релефът в този регион е удобен за танкове, защото е най-вече открит и равнинен и с изключение на град Мелитопол е посипан единствено с дребни села. В началото на лятото на 2023 година, при удобни метеорологични условия, Украйна се взема решение да напредне на юг за да нападна крайбрежието на Азовско море. Започва първата огромна танкова борба през войната, в която немските Leopard и Marder, ситуирани начело, както и американските Bradleys и Strikers, имат ясно преимущество в дуела с по-добрата си ризница, подвижност и успеваемост на оръжията.
Украинските командири и командири на роти обаче имат единствено обикновени знания за комплицирания пердах със свързани оръжия, в който бойните танкове, бойните машини на пехотата с бронирана пехота, артилерията, сапьорите и въздушната поддръжка би трябвало да си взаимодействат, с цел да се реализира цялостна мощ на удара. Тежки съветски танкови и пехотни сили се опълчват на настъпващите формирования. Украинската контраофанзива напредва с към 30 км, само че по-късно стопира в масиран защитителен огън, откакто съветските механизирани елементи съумяват да пробият фланга на украинските бронирани елементи и да застрашат снабдяването им. Загубите на бойци и материални полезности още веднъж са извънредно огромни и от двете страни. В интернет се популяризират фотоси на взривени танкове " Леопард ". Германските телевизионни канали и онлайн медии все по-често демонстрират исторически кино фрагменти с немски танкове по време на Втората международна война в същия регион.
От политико-стратегическа позиция този сюжет затвърждава вероятността да се премине към война на безсилие, макар тактическите придобивки на терена и от двете страни. Сега Русия владее към десет-дванадесет % от територията на Украйна.
Широкото евакуиране на оръжейни системи, аварийни елементи и муниции от запасите на немските и американските въоръжени сили от ден на ден отслабва оперативния потенциал и устойчивостта на силите на НАТО от двете страни на Атлантическия океан. Тъй като индустриалните мощности остават лимитирани, все по-често се чуват гласове в интерес на съглашение за преустановяване на войната сред Съединени американски щати, Украйна и Русия. В Украйна извънредно огромният брой жертви, които засягат от ден на ден фамилии, води до политически апели да се търси преустановяване на огъня. Политиците от опозицията упорстват президентът да разгласява действителните загуби от началото на войната.
Сценарий 2: танкова борба на южния фронт с нахлуване на украинската войска към Азовско море
Сценарий 2 е еднакъв със сюжет 1 до началото на контраатаката на украинската войска от региона източно от Запорожие. При този сюжет интервенциите протичат съгласно проекта на украинския Генерален щаб. Киев разполага елементи, оборудвани със западни танкове и бойни машини на пехотата, в центъра на тежестта на офанзивата. Благодарение на превъзходната огнева мощност, ризница и подвижност на танковете " Леопард 2 ", след няколко дни те настъпват към междинните цели североизточно от Мелитопол. Ръководството, бойната мощност и мотивацията на съветските елементи още веднъж се оказват слаби, до момента в който украинските войски овладяват борбата със свързани оръжия по-добре, в сравнение с западните военни специалисти са очаквали. В хода на украинското нахлуване ракетите HIMARS американско произвеждане унищожават на някои места новия съветски мост при Керч, което го прави ненужен за снабдяването на Крим. В отговор Русия нанася най-мащабния си до момента въздушен удар по Киев, при който са регистрирани многочислени жертви и срив в електроснабдяването.
Нараства заплахата от постепенно, в действителност непреднамерено плъзване към най-голямата следвоенна злополука за цяла Европа.
Руският президент прави малко изказване след проведената от медиите конференция в Генералния щаб. Първо, Путин декларира, че Руската федерация към този момент счита страните от НАТО, които са доставили тежки оръжия на Украйна, за директни врагове на войната, без значение от разногласията за интернационалното право. Продължаващата офанзива против съветската територия в Крим е допустима единствено с помощта на масираното присъединяване на западните страни. Войната към този момент е достигнала екзистенциално измерение за Руската федерация.
За Русия това значи, че общият регион на войната се уголемява и включва територията на западните страни, които я поддържат. Путин подрежда на своя министър на защитата и на Генералния щаб да доставят нуклеарни бойни глави, съхранявани в хранилища, на част от ракетните войски, способни да употребяват нуклеарни оръжия.
Ако спирането на доставките за Крим по сухопътния мост не бъде оттеглено, Русия ще би трябвало да го наложи с тактическите си нуклеарни оръжия, сподели той. Руски блогъри оповестяват, че ходът на войната по-скоро е сплотил управлението в Кремъл и е съдействал за решимостта за по-нататъшни дейности, което не може да бъде доказано. След няколко часа американските спътници засичат съветските конвои, които са почнали своя поход от складовете за нуклеарни оръжия към местата за разполагане на ракетните нуклеарни батальони. Тези фактически секретни разследващи данни се оповестяват в интернационален проект.
Съединени американски щати и сътрудниците им от НАТО в този момент, по-бързо, в сравнение с мнозина смятаха, са на ръба на нуклеарна ескалация, чиито последствия са неизчислими за целия европейски континент. Западните държавни управления, Съветът на НАТО и Военният комитет на НАТО, както и Съветът за сигурност на Организация на обединените нации заседават ежедневно. Коментаторите си спомнят разгара на Кубинската рецесия. В НАТО се сблъскват несъвместими оценки на риска и позициониране. В Берлин стартират огромни демонстрации за неотложно преустановяване на войната с лозунга " Спрете лудостта ".
Разбира се, могат да се основат и по-оптимистични сюжети, при които Кремъл приема повторното завземане на Крим без нуклеарна ескалация. Властите в Берлин, Вашингтон и Париж съумяват да се придържат към задачата да не навлизат в сивата зона на прехода към директно присъединяване във войната. Но заплахата от постепенно, в действителност непреднамерено плъзване към най-голямата злополука за цяла Европа, през 2023 година ще нараства.
Още по темата
Накратко казано: има три сюжета, по които може да се развие войната и никой от тях не приключва с безболезнена и бърза победа за Украйна и цялостен погром за Русия. Във всеки от тези сюжети войната ще завърши на масата за договаряния, на която обаче ще се седне едвам след големи загуби и за двете страни.
Желаният сюжет
Само накратко ще опиша това развиване, което всички си пожелават да се случи, само че при разбор на детайлите, се вижда, че е по-скоро невероятно. Украйна получава до пролетта 100 западни танка, съумява да образова армията си да употребява съвсем целия им потенциал, с няколко съществени победи на фронта съумява да изтласка съветските нашественици, загубите при руснаците са толкоз огромни, че те избират да не влизат в пряк пердах с украинските танкове, икономическият възел поради глобите се стяга от ден на ден и към края на годината Путин и генералите към него вземат решение, че с договаряния ще излязат с по-малко загуби от тази война. Бойните дейности стопират и Русия и Украйна сядат да договарят с посредничеството на Съединени американски щати и Европейски Съюз. За страдание този сюжет е мечтан, само че нереалистичен. Защо?
Първо би трябвало да се отговори на въпроса по кое време и какво би сметнала Украйна за удовлетворителна победа, има ли взаимни отстъпки, които би направила и каква в действителност е крайната ѝ цел. През последните месеци този въпрос получи много съответен отговор, подкрепян към този момент от всички западни съдружници. Украйна желае руснаците да се изтеглят напълно от всички нейни територии, включващи към този момент и Крим. Тоест да се върне ситуацията отпреди 2014 година. Така че борбата за Крим занапред следва.
Путин няма да се откаже от Крим току-тъй. С какво полуостровът е толкоз значим за Русия?
Русия слага Крим под собствен надзор още във войните с Османската империя и го държи в продължение на 200 години.
Крим е толкоз значим за Москва, защото порт Севастопол е едно от дребното незамръзващи пристанища на Русия - най-малко от европейската страна. Трудно е да се повярва, когато се огледа картата на тази голяма страна и се наблюдава бреговата ѝ линия. Но в действителност: на Балтийско море се намира Санкт Петербург, който от време на време замръзва. Освен това, с цел да стигне оттова до Атлантическия океан, съветски транспортен съд би трябвало да премине през проливите край Дания и Норвегия - и двете страни от НАТО.
На север се намира пристанището на Мурманск. Той се намира в скандинавската част на Русия и е свободен от лед с помощта на Гълфстрийма, само че е доста надалеч от значимите морски пътища, както във военно, по този начин и в комерсиално отношение.
Към Сибир пътят става все по-заледен. На изток се намира огромното пристанище Владивосток. През зимата пред него също се свлича лед, тъй че са нужни известни старания, с цел да се поддържа чисто. Освен това Владивосток не се намира в открития Тихи океан, а в Японско море. Оттам той навлиза в Тихия океан през проливи, следени от Япония и Южна Корея. В спокойно време това не е проблем, само че Русия към този момент е претърпяла доста войни и в стратегическото си обмисляне постоянно взема поради вероятно положение на война.
Освен това пристанищата не са единствено военни, само че и търговски. Корабният превоз е доста по-евтин от всеки различен тип превоз. И макар че Владивосток е милионен град, пристанището е към момента доста надалеч от по-голямата част от съветското население, което живее от другата страна на Урал, в европейската част на страната.
Ето за какво Крим е толкоз значим за Русия: огромно, целогодишно незамръзващо пристанище в относителна непосредственост до градовете, в които живеят множеството руснаци. За търговията това е голямо преимущество. Местоположението не е оптимално от военна позиция, защото единственият път към Средиземно море оттова е през Босфора, който се управлява от членката на НАТО Турция. А при положение на война Анкара може да затвори пролива, както направи след съветската офанзива против Украйна. Но най-малко Русия има цялостен надзор над Черно море от Крим при положение на война. Крим и най-много Севастопол са значими от позиция на военната си инфраструктура от руско време и на потребните си изкопаеми плюс историческата им значимост за руснаците. Преди войната Русия имаше и изход на половината Азовско море.
Както към този момент загатнах, в продължение на 200 години Крим принадлежи на Русия; царете заселват на полуострова етнически руснаци - процедура, която Сталин продължава, което води до напълно проруско население на полуострова. След Втората международна война Никита Хрушчов прави Крим част от Украйна. По това време тя е част от Съветския съюз, тъй че в началото това не съставлява проблем за Москва. Това продължи и когато Съюз на съветските социалистически републики се разпадна и Украйна стана самостоятелна, тъй като държавните управления в Киев реализираха положително съглашение с Москва до 2014 година и Русия продължаваше да експлоатира пристанището си в Севастопол.
Едва след събитията през 2014 г. падането на Виктор Янукович и обръщането на Украйна към Европейски Съюз и най-много към НАТО, сигурността на пристанището и въз основата към този момент не е гарантирана от позиция на Русия. Ето за какво Путин анексира Крим. Защото това е доста по-важно за него от интернационалното право. Така че, когато става въпрос за Украйна като цяло, Путин може да е подготвен да направи някои взаимни отстъпки. Но не и такива, в които Русия рискува да загуби Крим. Той даде това ясно да се разбере в речта си след анексирането през 2014 година
Така че борбата за Крим ще е решаваща за изхода от тази война
Ако Украйна не направи компромис по този въпрос, вероятността Европа да стане част от войната, нараства. Ако Украйна направи компромис за Крим, Русия ще се изтегли от част от завладените територии единствено краткотрайно, защото продължава да счита Луганск и Донецк за „ свои “, а и след анексията на Крим, видяхме, че договорите и интернационалното право не се считат за задължаващи и дефинитивни решения в Москва.
Решението на немското държавно управление и на други страни от НАТО да дават на Украйна модерни танкове и бойни машини на пехотата издига западната ангажираност в Украйна на ново равнище. Вероятно в по-нататъшния ход на войната упоменатите до момента бройки няма да са задоволителни. Веднага след решенията за даване на танкове стартира интернационален спор за доставката на бойни самолети. Вече се чуха и първите гласове, които обмислят наличието на войски от страните от НАТО в Украйна по " възпиращи аргументи ", което би довело до присъединяване на НАТО във войната. Въпреки това полемиката за военните цели на Украйна не би трябвало да продължава да се води нереално, даже в случай че процесът на изясняване може да докара до яростни разногласия в страната и измежду страните от НАТО. Залогът е прекомерно огромен.
Украйна също по този начин не прави нещата по-лесни, защото към този момент главната ѝ цел е да си върне всички територии с военни контраатаки, а не с договаряния. Сериозните опасности от ескалация, свързани с това, изискват изчерпателен разбор, който дебатът до момента значително заобикаляше. Това е и една от аргументите Германия, а и Съединени американски щати да се въздържат във връзка с въоръжаването с най-модерна техника на Украйна.
Пред Клуб Z експерти от военното и външното министерство в Берлин изтъкнаха и други проблеми, свързани с въоръжаването. Техните разбори отразяват немската позиция за ставащото в Украйна.
Войната навлиза във фаза, в която Украйна ще има потребност от танкове. Новата фаза се дефинира от обстоятелството, че съветските въоръжени сили се консолидират от октомври насам. Вече има единна командна конструкция и военните дейности са по-строги. Това включва и укрепленията, които Русия е построила по продължение на фронтовата линия. Това ще направи украинската контраатака за освобождение на окупираните територии доста по-трудна, в сравнение с през есента. За тази цел Украйна се нуждае от тежко съоръжение като танкове - най-малко с цел да поддържа личните си загуби в допустими граници. Но не става дума единствено за контраофанзиви. Русия се активизира през есента и се готви да стартира нахлуване напролет. Това е още една причина, заради която танковете могат да бъдат доста скъпи за Украйна.
От друга страна Киев е изправен пред големи логистични провокации. Танковете на Германия и Съединени американски щати са комплицирани софтуерни машини, които, с цел да разпрострат целия си потенциал, би трябвало да работят в синхрон с всички елементи на армията. За това обаче няма време. Обучението на един екипаж на „ Леопард 2 “ отнема две до три седмици, командирът на екипажа се образова почти два пъти по-дълго. Идеята на западните съдружници е да обучат бързо задоволително украински военни, които да продължат да образоват сътрудниците си на място и по този начин до началото на лятото Украйна да разполага с най-малко 100 танка с подготвен екипаж. Пълно подпомагане с останалата част от армията, която не е и оборудвана на същото софтуерно равнище, нито пък подготвена, към този момент е единствено химера, тъй че потенциалът на танковете няма да се употребява изцяло. Украйна не е в положение също по този начин да ремонтира или привежда още веднъж в бойно положение освен танковете, само че и получените до момента гаубици и бронирани автомобили. Това може да се прави в някоя от балтийските ѝ съседки от специалисти от натовските армии, само че логистично сходно упражнение също понижава фрапантно успеваемостта на въоръжението.
Най-големият проблем в действителност е, че, с цел да е равностойна по бройка и мощ на съветската войска Украйна има потребност не от 100, а от няколко пъти по 100 – най-малко 300 като за начало – танка. Плюс мунициите за тях, плюс цялата софтуерна екипировка, плюс образованието. Няма страна в НАТО, която да е в положение да въоръжи дотам украинската войска от собствение си ресурси, а производството на нови лишава две до три години най-малко. Събирането на разнообразни модели танкове също е предизвикателство – украниците ще би трябвало да се образоват да работят с минимум три разнообразни модела танкове, което ги прави неефиктивни за другите, синхронът в армията става неосъществим и така нататък
Така че реалистичните сюжети за развиване на войната са в действителност два. И при двата се допуска, че до началото на лятото на 2023 година украинската войска последователно ще получи към 100 западни танка, най-вече разновидности Leopard, и към 100 най-вече немски и американски бойни машини на пехотата. До пролетта оповестената доставка на 31 танка M1 Abrams едвам ли ще бъде осъществена. И при двата сюжета до началото на лятото два танкови батальона и два бронирани пехотни батальона ще бъдат оборудвани с новите тежки оръжейни системи. Това се равнява почти на една бригада.
Друго съмнение е, че необятно предстоящата съветска пролетна атака с акцент върху региона на Луганск или Донецк ще стартира към края на февруари или през март. С известна доза неустановеност се допуска, че по-професионалната и мобилна украинска защита ще може да отблъсне огромни съветски формирования. Прогнозите на немския бригаден военачалник Хелмут В. Ганзер са следните:
Сценарий 1: танкова борба на южния фронт с лимитирани украински териториални победи
В края на пролетта излиза наяве, че украинското военно управление има намерение да извърши надълбоко изтласкване на юг от региона източно и югоизточно от Запорожие. Оперативната цел е да се напредне с към 100 км до Азовско море, с цел да се отрежат съветските войски на юг от Днепър и най-много да се пресечен доставките за Крим по сухопътния мост. Релефът в този регион е удобен за танкове, защото е най-вече открит и равнинен и с изключение на град Мелитопол е посипан единствено с дребни села. В началото на лятото на 2023 година, при удобни метеорологични условия, Украйна се взема решение да напредне на юг за да нападна крайбрежието на Азовско море. Започва първата огромна танкова борба през войната, в която немските Leopard и Marder, ситуирани начело, както и американските Bradleys и Strikers, имат ясно преимущество в дуела с по-добрата си ризница, подвижност и успеваемост на оръжията.
Украинските командири и командири на роти обаче имат единствено обикновени знания за комплицирания пердах със свързани оръжия, в който бойните танкове, бойните машини на пехотата с бронирана пехота, артилерията, сапьорите и въздушната поддръжка би трябвало да си взаимодействат, с цел да се реализира цялостна мощ на удара. Тежки съветски танкови и пехотни сили се опълчват на настъпващите формирования. Украинската контраофанзива напредва с към 30 км, само че по-късно стопира в масиран защитителен огън, откакто съветските механизирани елементи съумяват да пробият фланга на украинските бронирани елементи и да застрашат снабдяването им. Загубите на бойци и материални полезности още веднъж са извънредно огромни и от двете страни. В интернет се популяризират фотоси на взривени танкове " Леопард ". Германските телевизионни канали и онлайн медии все по-често демонстрират исторически кино фрагменти с немски танкове по време на Втората международна война в същия регион.
От политико-стратегическа позиция този сюжет затвърждава вероятността да се премине към война на безсилие, макар тактическите придобивки на терена и от двете страни. Сега Русия владее към десет-дванадесет % от територията на Украйна.
Широкото евакуиране на оръжейни системи, аварийни елементи и муниции от запасите на немските и американските въоръжени сили от ден на ден отслабва оперативния потенциал и устойчивостта на силите на НАТО от двете страни на Атлантическия океан. Тъй като индустриалните мощности остават лимитирани, все по-често се чуват гласове в интерес на съглашение за преустановяване на войната сред Съединени американски щати, Украйна и Русия. В Украйна извънредно огромният брой жертви, които засягат от ден на ден фамилии, води до политически апели да се търси преустановяване на огъня. Политиците от опозицията упорстват президентът да разгласява действителните загуби от началото на войната.
Сценарий 2: танкова борба на южния фронт с нахлуване на украинската войска към Азовско море
Сценарий 2 е еднакъв със сюжет 1 до началото на контраатаката на украинската войска от региона източно от Запорожие. При този сюжет интервенциите протичат съгласно проекта на украинския Генерален щаб. Киев разполага елементи, оборудвани със западни танкове и бойни машини на пехотата, в центъра на тежестта на офанзивата. Благодарение на превъзходната огнева мощност, ризница и подвижност на танковете " Леопард 2 ", след няколко дни те настъпват към междинните цели североизточно от Мелитопол. Ръководството, бойната мощност и мотивацията на съветските елементи още веднъж се оказват слаби, до момента в който украинските войски овладяват борбата със свързани оръжия по-добре, в сравнение с западните военни специалисти са очаквали. В хода на украинското нахлуване ракетите HIMARS американско произвеждане унищожават на някои места новия съветски мост при Керч, което го прави ненужен за снабдяването на Крим. В отговор Русия нанася най-мащабния си до момента въздушен удар по Киев, при който са регистрирани многочислени жертви и срив в електроснабдяването.
Нараства заплахата от постепенно, в действителност непреднамерено плъзване към най-голямата следвоенна злополука за цяла Европа.
Руският президент прави малко изказване след проведената от медиите конференция в Генералния щаб. Първо, Путин декларира, че Руската федерация към този момент счита страните от НАТО, които са доставили тежки оръжия на Украйна, за директни врагове на войната, без значение от разногласията за интернационалното право. Продължаващата офанзива против съветската територия в Крим е допустима единствено с помощта на масираното присъединяване на западните страни. Войната към този момент е достигнала екзистенциално измерение за Руската федерация.
За Русия това значи, че общият регион на войната се уголемява и включва територията на западните страни, които я поддържат. Путин подрежда на своя министър на защитата и на Генералния щаб да доставят нуклеарни бойни глави, съхранявани в хранилища, на част от ракетните войски, способни да употребяват нуклеарни оръжия.
Ако спирането на доставките за Крим по сухопътния мост не бъде оттеглено, Русия ще би трябвало да го наложи с тактическите си нуклеарни оръжия, сподели той. Руски блогъри оповестяват, че ходът на войната по-скоро е сплотил управлението в Кремъл и е съдействал за решимостта за по-нататъшни дейности, което не може да бъде доказано. След няколко часа американските спътници засичат съветските конвои, които са почнали своя поход от складовете за нуклеарни оръжия към местата за разполагане на ракетните нуклеарни батальони. Тези фактически секретни разследващи данни се оповестяват в интернационален проект.
Съединени американски щати и сътрудниците им от НАТО в този момент, по-бързо, в сравнение с мнозина смятаха, са на ръба на нуклеарна ескалация, чиито последствия са неизчислими за целия европейски континент. Западните държавни управления, Съветът на НАТО и Военният комитет на НАТО, както и Съветът за сигурност на Организация на обединените нации заседават ежедневно. Коментаторите си спомнят разгара на Кубинската рецесия. В НАТО се сблъскват несъвместими оценки на риска и позициониране. В Берлин стартират огромни демонстрации за неотложно преустановяване на войната с лозунга " Спрете лудостта ".
Разбира се, могат да се основат и по-оптимистични сюжети, при които Кремъл приема повторното завземане на Крим без нуклеарна ескалация. Властите в Берлин, Вашингтон и Париж съумяват да се придържат към задачата да не навлизат в сивата зона на прехода към директно присъединяване във войната. Но заплахата от постепенно, в действителност непреднамерено плъзване към най-голямата злополука за цяла Европа, през 2023 година ще нараства.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ