Да залагаме винаги на сигурното, може да е, на пръв

Да залагаме постоянно на сигурното, може да е, на пръв взор, работеща тактика, само че в един миг може и да се окаже, че май крачим на едно място. Все едно сме на бягаща пътечка - сякаш поставяме старания, уморяваме се, виждаме изминатите километри, само че сме си отново там.

Затова единственият метод да оползотворим зоната на комфорт е да я оставим зад тила си. Не е належащо да вършим велики промени в живота си, а да вървим малко по малко към новите привички.



Същото деяние, различен метод

Говорим за най-малките дейности. Да намираме друг път заран до работа или вечер, на връщане към дома. Да станем вегетарианци за седмица, да обядваме на ново място. Да облечем дреха, която гледаме с взор вид " в никакъв случай няма да нося това ".

Време за решение

Ако все бързаме за някъде и все не ни остава време да помислим над задачите и целите в живота си. Ако вършим едно и също нещо всеки ден, само че не сме сигурни дали то е вярното. Значи е време да забавим темпото.

Това може да ни звучи много плашещо, в случай че сме привикнали все да се надбягваме с времето. Но даването на време за въпроси, отговори и решения може напълно да промени мирогледа ни. Трябва да стартираме да мислим, а освен да реагираме.



Страхове

Да вземем решение за смяна си е тежка работа. Най-често компликацията идва от страховете, които следват смяната. Ако отида на нова работа, дали ще се разбирам с сътрудниците? Ако изтегля заем, дали ще съумея да го погася?

Затова е значимо страховете да се разпознават, да се назоват с същинските им имена и против всеки от тях да запишем решение , поучава Life Hacker. Така измененията ще ни се костват много по-лесни като стъпка.

Нови познания и прекарвания

Дали ще запишем курс по език или ще пътуваме до непознати места, няма значение. Запознанството с нови хора също уголемява мирогледа ни. Когато попаднем на обещано място и доста ни се прииска да живеем там, вероятността да се решим на смела крачка е по-голяма.

Добра концепция е и да бъдем доброволци или да стартираме да спортуваме. Задаваме си провокации и рискуваме с тях. Така ще станем по-уверени и удовлетворени от себе си. А би трябвало да сме такива, с цел да не разчитаме единствено на комфорта.



Позитивизъм

Той би трябвало да ни води за носа, само че и да не го оставяме да върви прекомерно надалеч от нас. Визуализираме на първо време позитивните резултати от смяната, а не компликациите, през които би трябвало да преминем преди този момент.

Е, не пропущаме и да развием най-лошия вероятен сюжет , пред който всяко друго развиване на обстановката няма да ни стресне.

За какво е всичко това

Когато се научим да не разчитаме на сигурното посредством гореизброените техники, ще одобряваме неизбежните промени в живота по-лесно и ще се приспособяваме към нови места и условия по-бързо.

Когато спрем да се самоограничаваме , че не можем да свършим нещо или няма по какъв начин се оправим, в случай че отидем да живеем сами в различен град или страна, ще разберем на какво сме способни в действителност. Ограниченията стартират от съзнанието, а не от опциите.


Илон Мъск и препоръките му за триумф

Директно от кухнята на Tesla

Когато мислим отвън зоната на комфорт , границите на нашата креативност също се уголемяват. Така сътворяваме нови хрумвания, които са способни да ни отворят доста нови порти за в бъдеще.