Митрополит Николай: Да загърбим шоуто в живота, а не вярата ...
Да загърбим шоуто в живота, а не вярата си. Такова обръщение насочи Пловдивският митрополит Николай в храм " Св. Марина " в града под тепетата, където възглави Архиерейска света Литургия за Цветница.
" Мнозина в нашия живот смятат, че веселието е синоним на наслада, че колкто повече забавление има, толкоз животът е по-щастлив. Ние доста добре знаем какъв брой бързо смехът се сменя със сълзи, какъв брой бързо веселието приключва с неприятен махмурлук, в директния и метафоричен смисъл на думата, какъв брой бързо на мястото на веселието идват тъга, пустош и пустош и незадоволеност. Нашите съвременници добре са почувставли, че след смехът и веселието доста постоянно настава скверно положение на душата. Затова хората се привързват към непрекъснат някакъв източник на забавление като към допинг, с цел да съкратят времето на скърбите, а то не се редуцира ", уточни митрополит Николай в словото си към десетките вярващи, изпълнили храма.
" Достатъчно е да погледнем телевизионните стратегии – по кое време подобен % от предаванията е бил отдаден на веселието, на шоуто. Впечатлението е такова, че хората с нищо друго не се занимават, а единствено да се веселят и забавляват. Тази нужда за забавление, за шоу свидетелства за нещо мого тежко и доста рисково, което става в душите ни. Човек, който има вътрешна наслада, не се нуждае непрекъснато от някакво външно развлечение и шоу. Тези мои думи не следва да се схващат, че изобщо не е нужно никакво човешко забавление. Винаги е имало празници, както всемирски по този начин и църковни, и положителни другарски трапези. Но в случай че човек непрекъснато се нуждае от мотиви за забавление, това свителства за духовна пустош и вътрешни скърби ", сподели още владиката.
" Радвайте се не по този начин, както през днешния ден ние се радваме и весе;им, прилепени към телевизионите екрани. А по какъв начин тогава да се радваме? Не шоуто, а Христос е източникът на същинската наслада, той е източникът на същинското забавление, преминващо във безконечния живот. Без Христос подобен източник не същестува. Ако живеем с Христос, в нашият живот ще пристигна насладата като най-голяма полезност, като индикатор на огромен и мощен вътрешен нравствен живот на индивида ", акцентира митрополит Николай.
Той подсети, че не би трябвало да се стремим към бързопреходна наслада.
" Неслучайно св. Андрей Критски е споделил вместо върбови клончета, да връчим на Господа своите добродетели. На този ден на би трябвало единствено да размахваме върбови клончета, а да открием своя разсъдък и сърце за Христос. Тогава христовият мир ще резервира сърцата и мислите ни.
Целият свят, цялото човечество, освен тогава, а и през днешния ден жителите на България и света чакат скорошни политически и обществени преобразувания. Но Христос пролива сълзи пред вратите на Йерусалим - той плаче освен за тогавашните поданици, а за всички индивиди, и за нас българите. Плаче, тъй като планува абослютно всикчо. Той плаче поради грехопадението на нашите прадеди Адам и Вва, поради измяната на Юда, за това, че някои от учениците му не го схванаха, само че той плаче и за всички наши грехове до свършека на света, предвиждайки резултата от всичко това. Предвиждайки идващи разпри и войни, заболявания и пандемии, премеждия, гибел телесна и духовна, всичко това, като резултат от обръщането на човечеството единствено и само към земното. Господ плаче за нашето вкаменяло безчуствие, за нашето отвращение да приемем неговото слово. Страшно е да преживеш живота си и да не узнаеш времето, когато твоето сърце е бил посетено от Господа. Ако се вгледаме в живота си, ще изнамерим голям брой моменти, в които Госдпод е бил доста покрай нас. Това се е не запомнило и христовата светлина е била заглушавана от нашите пристрастености и грехове, носещи в душите тъмнината и унинието, безпокойството.
Ако не ние не усещаме Господа, би трябвало да разбудим душата си посредством покаяния, изповед. Трябва да бъдем чувствителни към нашата съвет, да поставяме всички усилия д живеем съгласно христовите заповеди ", сподели митрополитът.
Митрополит Николай пожела на всички здраве, мир и благополучие в душите и сърцата.
" Мнозина в нашия живот смятат, че веселието е синоним на наслада, че колкто повече забавление има, толкоз животът е по-щастлив. Ние доста добре знаем какъв брой бързо смехът се сменя със сълзи, какъв брой бързо веселието приключва с неприятен махмурлук, в директния и метафоричен смисъл на думата, какъв брой бързо на мястото на веселието идват тъга, пустош и пустош и незадоволеност. Нашите съвременници добре са почувставли, че след смехът и веселието доста постоянно настава скверно положение на душата. Затова хората се привързват към непрекъснат някакъв източник на забавление като към допинг, с цел да съкратят времето на скърбите, а то не се редуцира ", уточни митрополит Николай в словото си към десетките вярващи, изпълнили храма.
" Достатъчно е да погледнем телевизионните стратегии – по кое време подобен % от предаванията е бил отдаден на веселието, на шоуто. Впечатлението е такова, че хората с нищо друго не се занимават, а единствено да се веселят и забавляват. Тази нужда за забавление, за шоу свидетелства за нещо мого тежко и доста рисково, което става в душите ни. Човек, който има вътрешна наслада, не се нуждае непрекъснато от някакво външно развлечение и шоу. Тези мои думи не следва да се схващат, че изобщо не е нужно никакво човешко забавление. Винаги е имало празници, както всемирски по този начин и църковни, и положителни другарски трапези. Но в случай че човек непрекъснато се нуждае от мотиви за забавление, това свителства за духовна пустош и вътрешни скърби ", сподели още владиката.
" Радвайте се не по този начин, както през днешния ден ние се радваме и весе;им, прилепени към телевизионите екрани. А по какъв начин тогава да се радваме? Не шоуто, а Христос е източникът на същинската наслада, той е източникът на същинското забавление, преминващо във безконечния живот. Без Христос подобен източник не същестува. Ако живеем с Христос, в нашият живот ще пристигна насладата като най-голяма полезност, като индикатор на огромен и мощен вътрешен нравствен живот на индивида ", акцентира митрополит Николай.
Той подсети, че не би трябвало да се стремим към бързопреходна наслада.
" Неслучайно св. Андрей Критски е споделил вместо върбови клончета, да връчим на Господа своите добродетели. На този ден на би трябвало единствено да размахваме върбови клончета, а да открием своя разсъдък и сърце за Христос. Тогава христовият мир ще резервира сърцата и мислите ни.
Целият свят, цялото човечество, освен тогава, а и през днешния ден жителите на България и света чакат скорошни политически и обществени преобразувания. Но Христос пролива сълзи пред вратите на Йерусалим - той плаче освен за тогавашните поданици, а за всички индивиди, и за нас българите. Плаче, тъй като планува абослютно всикчо. Той плаче поради грехопадението на нашите прадеди Адам и Вва, поради измяната на Юда, за това, че някои от учениците му не го схванаха, само че той плаче и за всички наши грехове до свършека на света, предвиждайки резултата от всичко това. Предвиждайки идващи разпри и войни, заболявания и пандемии, премеждия, гибел телесна и духовна, всичко това, като резултат от обръщането на човечеството единствено и само към земното. Господ плаче за нашето вкаменяло безчуствие, за нашето отвращение да приемем неговото слово. Страшно е да преживеш живота си и да не узнаеш времето, когато твоето сърце е бил посетено от Господа. Ако се вгледаме в живота си, ще изнамерим голям брой моменти, в които Госдпод е бил доста покрай нас. Това се е не запомнило и христовата светлина е била заглушавана от нашите пристрастености и грехове, носещи в душите тъмнината и унинието, безпокойството.
Ако не ние не усещаме Господа, би трябвало да разбудим душата си посредством покаяния, изповед. Трябва да бъдем чувствителни към нашата съвет, да поставяме всички усилия д живеем съгласно христовите заповеди ", сподели митрополитът.
Митрополит Николай пожела на всички здраве, мир и благополучие в душите и сърцата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ