Синестезия или как някои хора виждат музиката, усещат вкуса на думите и чуват цветовете
Да виждаме музиката. Да чуваме цвета. Да усещаме усета на думите. Звучи невероятно, само че за част от популацията това в действителност е допустимо. Нарича се синестезия – рядко неврологично положение, при което стимулирането на едно от сетивата ни задейства чувствата и на другите ни сетива. Художничката Мелиса Маккракън от Канзас, Мисури добива голяма известност, с помощта на рисунките ѝ, въодушевени от цветовете, които вижда, до момента в който слуша музика. Оказва се, че артистите са в огромна помощ за учените, които се пробват да открият повече за синестезията.
Терминът синестезия значи „ сетива, които възприемат взаимно “ и идва от гръцкото „ syn ” („ дружно “) и „ aesthesis ” („ чувство “). Така наречената developmental synesthesia е най-често срещаната форма на положението, като 4% от популацията я изпитва. Въпреки това е мъчно да се дефинира и изследва задоволително, защото хората със синестезия постоянно са непозволено упреквани в приложимост на опиати или за тях се счита, че имат шизофрения, тъй че нормално те прикриват това свое положение.
В края на 19 и началото на 20 век проучването на синестезията става все по-често, само че изследванията са най-вече описателни, до момента в който през 70-те години се организират публични психически проучвания на тази тематика. Психологът от Йейл доктор Лари Маркс е създател на първият забележителен психически документ, който разгласява своите проучвания през 1975 година в “Psychological Bulletin ”. Екип от учени, управителен от доктор Саймън Коен, открива през 1987 година първите доказателства, че прекарванията от синестезията остават поредни с течение на времето. Използвайки позитронно-емисионна томография и магнитно-резонансна томография Коен и екипът му откриват, че за хората със синестезия, които настояват, че чуват цветове, частите на мозъка, отговарящи за зрителните усещания демонстрират повишена интензивност, когато индивидът чува някакви звуци, което не се случва при хората със синестезия. Независимо от възходящия брой проучвания, невролозите към момента не са изцяло наясно с всички аспекти на неврологичното положение и последствията от него.
Засега са разказани повече от 60 типа синестезия, само че най-често срещаната форма, която изпитват към 64% от хората, е „ grapheme-color synesthesia ”, при която дадена писмен знак кара човек да вижда избран цвят. Втората най-разпространена форма на положението е „ time-color synesthesia ”, при която името на даден ден или месец кара човек да вижда избран цвят, а третата форма е по този начин наречената „ sound-color synesthesia ” – при която избран тон кара човек да вижда даден цвят. Това е формата на синестезия, която художничката Мелиса Маккракън има. Тя споделя, че е осъзнала това, когато е била на към 15-годишна възраст, откакто пита брат си какъв цвят е буквата “C ”. тогава Мелиса узнава, че не всички виждат цветове в книгите, математическите формули или на коцерти.
Мелиса споделя, че синестезията не я разсейва, а в противен случай – прибавя неповторима живост в света ѝ. Друг прочут художник, изпитващ това положение е Василий Кандински, който се отхвърля от кариерата си, обвързвана с правото, с цел да учи изобразяване. Хора от други дисциплини също са имали синестезия – като музиканта Дюк Елингтън, физикът Ричард Файнман и физикът и откривател Никола Тесла. Оказва се, че през годините синестезията е вдъхновявала освен актьори, само че и велики персони от научните среди.
