Преди половин век в Чили бе извършен военен преврат
Да ръководят стопанската система пристигнаха „ момчетата от Чикаго “
През миналия век светът стана очевидец на безчет безредици, протести, въстания и преврати. Бих желал да напомня една доста некласически прелом, който се случи преди половин век. На 11 септември 1973 година в Чили избухва боен прелом, вследствие на който държавното управление на лявата коалиция Народно единение е свалено. Чилийският президент Салвадор Алиенде беше погубен по време на преврата. На власт в страната идва военна хунта под управлението на военачалник Аугусто Пиночет, която ръководи от 1973 до 1990 година
На тематиката за този прелом са отдадени огромен брой книги и статии; даже са правени филми. И не бих желал да се гмуркам в подробна хроника на трагичните събития от тези далечни септемврийски дни. Бих желал да обърна внимание на движещите сили на преврата, както и на последствията от него за страната. Тук можете да видите доста поучителни неща за модерна Русия.
Салвадор Алиенде става президент на Чили през 1970 година Уникалността на обстановката беше, че това беше първата политическа победа на левите сили в Западното полукълбо, реализирана извънредно с мирни средства. И Алиенде се оказа „ ляв “ политик не на думи, а на каузи. Предизборните обещания бяха въплътени за няколко месеца в сериозна стратегия за социално-икономическа промяна.
Още през 1971 година стартира национализацията на промишлени уреди, които преди този момент са били благосъстоятелност на задгранични (главно американски) корпорации. След това Алиенде се заема с национализацията на банките и аграрната промяна, което води до преустановяване на съществуването на забележителна част от латифундията. Около 70% от външнотърговския оборот и към 50% от промишленото произвеждане бяха под държавен надзор. Провеждаше се подготовка за въвеждане на икономическо обмисляне с отчитане на руския опит.
Това съществено разтревожи Вашингтон, който се притесняваше, че чилийският казус ще стане инфектиран и за други страни от Латинска Америка. Янките „ проспаха ” Куба десетилетие по-рано и не желаеха да повтарят грешките. И чилийската „ неточност “ трябваше незабавно да бъде поправена. Вашингтон незабавно стартира да създава проекти за промяна на властта в Чили. При това бяха проучени и създадени два разновидността.
Първият е „ цивилизован “ – посредством дискредитиране на Народно единение и Салвадор Алиенде, подготовка и осъществяване на нови избори и довеждане на власт на проамерикански политици. Вторият е искрено принудителен, посредством подготовка и осъществяване на боен прелом.
Държавният департамент на Съединени американски щати беше виновен за първия вид, а Централно разузнавателно управление на САЩ за втория. Първият вид се оказа „ неосъществим “ заради обстоятелството, че Алиенде и блокът „ Народно единение “ имаха доста добра, мощна поддръжка от чилийското население. Още през 1972 година остава единствено вторият, силовият вид – преврата. И той се осъществя.
Бих желал да се спра на икономическия курс, който стартира да се следва в Чили по време на хунтата. Буквално на идващия ден след преврата в Чили беше образувана група от специалисти и консултанти, наречена „ Момчетата от Чикаго “. Тя включва почти 25 икономисти, множеството от които са получили дипломи от Висшето учебно заведение по стопанска система (HSE) към Католическия университет в Чили.
Още през 1956 година този университет подписа съглашение за съдействие с икономическия факултет на Чикагския университет, по това време управителен от Милтън Фридман. В следвоенния интервал Чикагският университет интензивно пропагандира концепциите на икономическия демократизъм в Съединените щати и по света. Дори се роди марката “Chicago School of Economics ”. И Милтън Фридман беше знамето на това учебно заведение.
Още през 50-те години той ласкаво е именуван „ стопански талант “ и учредител на актуалния „ монетаризъм “. По-късно, през 1976 година, този „ талант “ е почетен с купата Нобелов лауреат по стопанска система. С течение на времето чилийския HSE се трансформира в неофициален идеологически клон на Чикагския университет в Чили.
Екипът на „ Чикагските момчета ” в действителност дефинира главните насоки на икономическите (и освен икономически) промени на хунтата на Пиночет. Същността на тези промени беше да се понижи позицията на страната в стопанската система, да се дерегулира стопанската система, да се отстранен бариерите пред външната търговия и трансграничните финансови потоци, да се приватизират държавните предприятия и да се сътвори режим на най-облагодетелствана нация за американския капитал.
След военния прелом в Чили се появи изразът „ шокова терапия “, който стана добре прочут на нашите жители през 90-те години на предишния век. Шоковата терапия в Чили се прояви освен във обстоятелството, че доста държавни обществени стратегии, стартирани от Салвадор Алиенде, бяха внезапно понижени и даже отстранени. Имаше и бързо обезценяване на националната валута (хиперинфлация), стартира всеобща безработица и повече от половината от популацията на страната се оказа под прага на бедността.
Чикагските момчета и военната хунта са изправени пред мощна обществена опозиция. И с цел да извършат икономическите „ промени “, те прибягнаха до физическото потушаване на тази опозиция. Десетки хиляди чилийци бяха хвърлени в пандиза, други хиляди чилийци бяха брутално убити. В страната цари нечовечен гнет и се открива кървава тирания.
Съветската преса от това време напълно обективно разказва кошмара, който се случва в Чили през 70-те години на предишния век. Но западните медии, които бяха следени от „ господарите на парите “, го нарекоха „ възобновяване на демокрацията “, образуването на „ свободно общество “ и „ развой на пазарни промени “.
Западните медии освен скриха същинската обстановка в страната, само че даже разтръбиха затака нареченото икономическо знамение в Чили. Статистическите данни за темповете на икономическия напредък бяха представени като безапелационно доказателство за „ икономическото знамение “. Бяха представени данни за годишен растеж на Брутният вътрешен продукт от 6 % или повече.
Но, първо, имаше банална имитация на статистически данни. Второ, както даже западните икономисти признават, до 80% от растежа на Брутният вътрешен продукт е реализиран посредством бранша на услугите. А в бранша на услугите, както знаем, демократичната стопанска система включва финансови и разнообразни интервенции на спекулантите. Трето, даже и да имаше нараствания на Брутният вътрешен продукт, бенефициентът на тези нараствания беше едрия, най-вече американски капитал. В страната беше осъществена приватизация,
На фона на „ икономическите достижения “, изобразени от формалната статистика, имаше бърз спад в виталния стандарт на елементарните чилийци. Реалните заплати са паднали доста. Безмилостната употреба на наемния труд основава илюзията за „ икономическо знамение “ в Чили.
Те не оказаха позитивно влияние върху благосъстоянието и виталния стандарт на по-голямата част от популацията на страната: при започване на 80-те години над 40% от чилийците живееха под прага на бедността; една трета от популацията е получавало заплати под равнищата от 1970 г.; Доходите на 80% от чилийците не доближават междинните за страната (около хиляда и петстотин $ годишно).
Много тъпо, само че даже в някои учебници по стопанска система, употребявани от съветски студенти, се възпроизвежда този „ фалшификат “ за „ икономическото знамение “ в Чили. А в някои учебници създателите даже свързват това „ знамение “ с името на Милтън Фридман, правейки му неприятна услуга. Има причина да се счита, че „ момчетата от Чикаго “ по време на ерата на Пиночет са били непосредствено ръководени от Америка от самия Милтън Фридман.
Канадската журналистка и социолог Наоми Клайн съумя да покаже същинската роля на Милтън Фридман, „ Чикагската школа по стопанска система “ и „ Чикагските момчета “ в унищожаването на суверенната стопанска система на Чили през 70-80-те години на предишния век. Тя е създател на книгата „ Доктрината на шока. Възходът на капитализма на бедствията “ (книгата е приключена в края на 2007 г.). Влезе в листата на международните бестселъри. Книгата е преведена на съветски и издадена в Русия.
Клайн споделя, че в тактиката на „ господарите на парите “ (основните акционери на системата на Федералния запас на САЩ) значима роля се разпорежда на подобен инструмент като „ шокова терапия “. Автор на технологиите за „ шоковата терапия ” е „ нобеловият лауреат ” Милтън Фридман. Технологията е тествана в Чили и по-късно е употребена неведнъж в разнообразни страни по света. Включително и в Русия.
„ Шокова терапия “ е характерен логаритъм от дейности за разрушение на политическата, обществената и икономическата система, съществувала в страната. За тези дейности се отделят няколко месеца, най-много една или две години (спомнете си програмата „ 500 дни “ на Григорий Явлински).
След интервенцията по унищожаването се основава чиста строителна площадка, върху която стартира построяването на напълно друга постройка. Строителството се прави по чертежи, основани в лабораториата на „ чикагската икономическа школа “ по поръчка на „ господарите на парите “.
Професорът от Чикагския университет М. Фридман, съгласно Н. Клайн, е идеолог на умишленото заличаване и бедствия, неговите предписания нямат нищо общо с икономическите промени в нормалния смисъл на думата: „ И незабавно щом избухне рецесия “, твърди професорът от Чикагския университет, би трябвало да се работи бързо, да се създадат необратими промени със светкавична скорост, до момента в който обхванатото от рецесията общество се опомни и се върне към „ тиранията на статуквото. ”
Фридман твърди, че „ новото държавно управление разполага с шест до девет месеца, с цел да реализира огромни промени; в случай че тя не се възползва от този късмет и не предприеме решителни дейности през този интервал, няма да й бъдат дадени други също толкоз богати благоприятни условия. “ Тази версия на съвета на Макиавели да се нанася „ щета “ „ ненадейно и едновременно “ наподобява остава най-важната и непрекъсната точка от цялото стратегическо завещание на Фридман.
Това, което западните медии нарекоха (и не престават да наричат) „ икономическото знамение “ на Чили, в действителност би трябвало да се назова ограбването на чилийския народ, осъществено даже не по стопански, а по принудителен метод: „ Много чилийци считат, че тази война, която беше войната на богатите против бедните и междинната класа, стои зад по този начин нареченото чилийско икономическо „ знамение “.
Обаче през 1988 година, когато стопанската система се стабилизира и стартира да пораства бързо, 45 % от популацията живее под прага на бедността. Но приходите на най-богатите 10 % от чилийците са се нараснали с 83 %.
Дори през 2007 година Чили остава общество с извънредно неравноправие: в листата от 123 страни, считани от Организация на обединените нации за доста обществено разслоени, Чили е на 116-то място, което я прави една от осемте страни с най-голямо неравноправие. “
Трябва да се означи, че доста от „ Чикагските момчета “ се оказаха банални корумпирани чиновници, които се пробваха да завоюват от кървавите „ промени “. Те бяха по-загрижени за замогването си, в сравнение с за положението на чилийската стопанска система.
Икономическата обстановка се утежнява внезапно при започване на 80-те години, когато избухва дълговата рецесия в Латинска Америка и чилийската стопанска система се оказва в епицентъра на тази рецесия: „ На фона на идната злополука съвсем всички момчета от Чикаго, в това число Серхио де Кастро, изгубиха значимите си позиции в държавното управление.
Други ученици на Чикагския университет, заемащи значими места измежду „ Пираните “, бяха обвинени в шикалкавене, което ги лиши от деликатно защитаваната фасада на научна безпристрастност, толкоз значима за имиджа на „ Чикагските момчета “.
След Чили вълна от специфични интервенции под кодовото название „ шокова терапия “ заля доста страни по света. Особено в Латинска Америка (Аржентина, Боливия, Перу, Венецуела). В по-мека форма такива специфични интервенции бяха извършени в някои други страни (например Полша, Израел). „ Шокова терапия “ беше извършена и в Русия, и то по нечовечен метод.
Ще дам единствено някои фрагменти от книгата на Н. Клайн. Тя написа, че „ задачата (на шоковата терапия в Русия. - В.К.) е явна - да се отстрани предходното положение и да се основат условия за развихряне на див капитализъм в Русия, което от своя страна ще сътвори свободна народна власт на пазара - под контрола на арогантни американци, преди малко приключили университета "
Тук тя има поради същите „ момчета от Чикаго “. Но не от локален генезис (както беше в Чили), а от тези, които идват оттатък океана, доста от които в действителност са учили в Чикагския университет. Нещо повече, някои от тях са били възпитаници на Милтън Фридман, който не се поколебаха да назовават собствен „ нравствен ментор “. Сред тях да вземем за пример е американецът Джефри Сакс. Който от своя страна беше наставник на Анатолий Чубайс и Егор Гайдар.
Р. S . Клайн счита, че тези доста съветски фигури от 90-те години също могат да бъдат наречени „ Чикагски момчета “ без особена придирчивост: „... Професор Милтън Фридман, роден през 1912 година в Бруклин в семейство на емигранти от Галисия, надали би могъл да си показа, че той ще бъде известен в Русия. Участието му в теорията на монетаризма обаче го направи може би най-известният западен икономист в Москва: Егор Гайдар и Анатолий Чубайс бяха считани за негови духовни възпитаници тук (оттук и прозвището „ Чикагските момчета “). “ С течение на времето Русия има собствен личен „ развъдник “ за произвеждане на „ Чикагски момчета “. Това образователно заведение, което се назовава тъкмо по същия метод като това, което работи в Чили, е Висшето учебно заведение по стопанска система (ВШЭ).
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
През миналия век светът стана очевидец на безчет безредици, протести, въстания и преврати. Бих желал да напомня една доста некласически прелом, който се случи преди половин век. На 11 септември 1973 година в Чили избухва боен прелом, вследствие на който държавното управление на лявата коалиция Народно единение е свалено. Чилийският президент Салвадор Алиенде беше погубен по време на преврата. На власт в страната идва военна хунта под управлението на военачалник Аугусто Пиночет, която ръководи от 1973 до 1990 година
На тематиката за този прелом са отдадени огромен брой книги и статии; даже са правени филми. И не бих желал да се гмуркам в подробна хроника на трагичните събития от тези далечни септемврийски дни. Бих желал да обърна внимание на движещите сили на преврата, както и на последствията от него за страната. Тук можете да видите доста поучителни неща за модерна Русия.
Салвадор Алиенде става президент на Чили през 1970 година Уникалността на обстановката беше, че това беше първата политическа победа на левите сили в Западното полукълбо, реализирана извънредно с мирни средства. И Алиенде се оказа „ ляв “ политик не на думи, а на каузи. Предизборните обещания бяха въплътени за няколко месеца в сериозна стратегия за социално-икономическа промяна.
Още през 1971 година стартира национализацията на промишлени уреди, които преди този момент са били благосъстоятелност на задгранични (главно американски) корпорации. След това Алиенде се заема с национализацията на банките и аграрната промяна, което води до преустановяване на съществуването на забележителна част от латифундията. Около 70% от външнотърговския оборот и към 50% от промишленото произвеждане бяха под държавен надзор. Провеждаше се подготовка за въвеждане на икономическо обмисляне с отчитане на руския опит.
Това съществено разтревожи Вашингтон, който се притесняваше, че чилийският казус ще стане инфектиран и за други страни от Латинска Америка. Янките „ проспаха ” Куба десетилетие по-рано и не желаеха да повтарят грешките. И чилийската „ неточност “ трябваше незабавно да бъде поправена. Вашингтон незабавно стартира да създава проекти за промяна на властта в Чили. При това бяха проучени и създадени два разновидността.
Първият е „ цивилизован “ – посредством дискредитиране на Народно единение и Салвадор Алиенде, подготовка и осъществяване на нови избори и довеждане на власт на проамерикански политици. Вторият е искрено принудителен, посредством подготовка и осъществяване на боен прелом.
Държавният департамент на Съединени американски щати беше виновен за първия вид, а Централно разузнавателно управление на САЩ за втория. Първият вид се оказа „ неосъществим “ заради обстоятелството, че Алиенде и блокът „ Народно единение “ имаха доста добра, мощна поддръжка от чилийското население. Още през 1972 година остава единствено вторият, силовият вид – преврата. И той се осъществя.
Бих желал да се спра на икономическия курс, който стартира да се следва в Чили по време на хунтата. Буквално на идващия ден след преврата в Чили беше образувана група от специалисти и консултанти, наречена „ Момчетата от Чикаго “. Тя включва почти 25 икономисти, множеството от които са получили дипломи от Висшето учебно заведение по стопанска система (HSE) към Католическия университет в Чили.
Още през 1956 година този университет подписа съглашение за съдействие с икономическия факултет на Чикагския университет, по това време управителен от Милтън Фридман. В следвоенния интервал Чикагският университет интензивно пропагандира концепциите на икономическия демократизъм в Съединените щати и по света. Дори се роди марката “Chicago School of Economics ”. И Милтън Фридман беше знамето на това учебно заведение.
Още през 50-те години той ласкаво е именуван „ стопански талант “ и учредител на актуалния „ монетаризъм “. По-късно, през 1976 година, този „ талант “ е почетен с купата Нобелов лауреат по стопанска система. С течение на времето чилийския HSE се трансформира в неофициален идеологически клон на Чикагския университет в Чили.
Екипът на „ Чикагските момчета ” в действителност дефинира главните насоки на икономическите (и освен икономически) промени на хунтата на Пиночет. Същността на тези промени беше да се понижи позицията на страната в стопанската система, да се дерегулира стопанската система, да се отстранен бариерите пред външната търговия и трансграничните финансови потоци, да се приватизират държавните предприятия и да се сътвори режим на най-облагодетелствана нация за американския капитал.
След военния прелом в Чили се появи изразът „ шокова терапия “, който стана добре прочут на нашите жители през 90-те години на предишния век. Шоковата терапия в Чили се прояви освен във обстоятелството, че доста държавни обществени стратегии, стартирани от Салвадор Алиенде, бяха внезапно понижени и даже отстранени. Имаше и бързо обезценяване на националната валута (хиперинфлация), стартира всеобща безработица и повече от половината от популацията на страната се оказа под прага на бедността.
Чикагските момчета и военната хунта са изправени пред мощна обществена опозиция. И с цел да извършат икономическите „ промени “, те прибягнаха до физическото потушаване на тази опозиция. Десетки хиляди чилийци бяха хвърлени в пандиза, други хиляди чилийци бяха брутално убити. В страната цари нечовечен гнет и се открива кървава тирания.
Съветската преса от това време напълно обективно разказва кошмара, който се случва в Чили през 70-те години на предишния век. Но западните медии, които бяха следени от „ господарите на парите “, го нарекоха „ възобновяване на демокрацията “, образуването на „ свободно общество “ и „ развой на пазарни промени “.
Западните медии освен скриха същинската обстановка в страната, само че даже разтръбиха затака нареченото икономическо знамение в Чили. Статистическите данни за темповете на икономическия напредък бяха представени като безапелационно доказателство за „ икономическото знамение “. Бяха представени данни за годишен растеж на Брутният вътрешен продукт от 6 % или повече.
Но, първо, имаше банална имитация на статистически данни. Второ, както даже западните икономисти признават, до 80% от растежа на Брутният вътрешен продукт е реализиран посредством бранша на услугите. А в бранша на услугите, както знаем, демократичната стопанска система включва финансови и разнообразни интервенции на спекулантите. Трето, даже и да имаше нараствания на Брутният вътрешен продукт, бенефициентът на тези нараствания беше едрия, най-вече американски капитал. В страната беше осъществена приватизация,
На фона на „ икономическите достижения “, изобразени от формалната статистика, имаше бърз спад в виталния стандарт на елементарните чилийци. Реалните заплати са паднали доста. Безмилостната употреба на наемния труд основава илюзията за „ икономическо знамение “ в Чили.
Те не оказаха позитивно влияние върху благосъстоянието и виталния стандарт на по-голямата част от популацията на страната: при започване на 80-те години над 40% от чилийците живееха под прага на бедността; една трета от популацията е получавало заплати под равнищата от 1970 г.; Доходите на 80% от чилийците не доближават междинните за страната (около хиляда и петстотин $ годишно).
Много тъпо, само че даже в някои учебници по стопанска система, употребявани от съветски студенти, се възпроизвежда този „ фалшификат “ за „ икономическото знамение “ в Чили. А в някои учебници създателите даже свързват това „ знамение “ с името на Милтън Фридман, правейки му неприятна услуга. Има причина да се счита, че „ момчетата от Чикаго “ по време на ерата на Пиночет са били непосредствено ръководени от Америка от самия Милтън Фридман.
Канадската журналистка и социолог Наоми Клайн съумя да покаже същинската роля на Милтън Фридман, „ Чикагската школа по стопанска система “ и „ Чикагските момчета “ в унищожаването на суверенната стопанска система на Чили през 70-80-те години на предишния век. Тя е създател на книгата „ Доктрината на шока. Възходът на капитализма на бедствията “ (книгата е приключена в края на 2007 г.). Влезе в листата на международните бестселъри. Книгата е преведена на съветски и издадена в Русия.
Клайн споделя, че в тактиката на „ господарите на парите “ (основните акционери на системата на Федералния запас на САЩ) значима роля се разпорежда на подобен инструмент като „ шокова терапия “. Автор на технологиите за „ шоковата терапия ” е „ нобеловият лауреат ” Милтън Фридман. Технологията е тествана в Чили и по-късно е употребена неведнъж в разнообразни страни по света. Включително и в Русия.
„ Шокова терапия “ е характерен логаритъм от дейности за разрушение на политическата, обществената и икономическата система, съществувала в страната. За тези дейности се отделят няколко месеца, най-много една или две години (спомнете си програмата „ 500 дни “ на Григорий Явлински).
След интервенцията по унищожаването се основава чиста строителна площадка, върху която стартира построяването на напълно друга постройка. Строителството се прави по чертежи, основани в лабораториата на „ чикагската икономическа школа “ по поръчка на „ господарите на парите “.
Професорът от Чикагския университет М. Фридман, съгласно Н. Клайн, е идеолог на умишленото заличаване и бедствия, неговите предписания нямат нищо общо с икономическите промени в нормалния смисъл на думата: „ И незабавно щом избухне рецесия “, твърди професорът от Чикагския университет, би трябвало да се работи бързо, да се създадат необратими промени със светкавична скорост, до момента в който обхванатото от рецесията общество се опомни и се върне към „ тиранията на статуквото. ”
Фридман твърди, че „ новото държавно управление разполага с шест до девет месеца, с цел да реализира огромни промени; в случай че тя не се възползва от този късмет и не предприеме решителни дейности през този интервал, няма да й бъдат дадени други също толкоз богати благоприятни условия. “ Тази версия на съвета на Макиавели да се нанася „ щета “ „ ненадейно и едновременно “ наподобява остава най-важната и непрекъсната точка от цялото стратегическо завещание на Фридман.
Това, което западните медии нарекоха (и не престават да наричат) „ икономическото знамение “ на Чили, в действителност би трябвало да се назова ограбването на чилийския народ, осъществено даже не по стопански, а по принудителен метод: „ Много чилийци считат, че тази война, която беше войната на богатите против бедните и междинната класа, стои зад по този начин нареченото чилийско икономическо „ знамение “.
Обаче през 1988 година, когато стопанската система се стабилизира и стартира да пораства бързо, 45 % от популацията живее под прага на бедността. Но приходите на най-богатите 10 % от чилийците са се нараснали с 83 %.
Дори през 2007 година Чили остава общество с извънредно неравноправие: в листата от 123 страни, считани от Организация на обединените нации за доста обществено разслоени, Чили е на 116-то място, което я прави една от осемте страни с най-голямо неравноправие. “
Трябва да се означи, че доста от „ Чикагските момчета “ се оказаха банални корумпирани чиновници, които се пробваха да завоюват от кървавите „ промени “. Те бяха по-загрижени за замогването си, в сравнение с за положението на чилийската стопанска система.
Икономическата обстановка се утежнява внезапно при започване на 80-те години, когато избухва дълговата рецесия в Латинска Америка и чилийската стопанска система се оказва в епицентъра на тази рецесия: „ На фона на идната злополука съвсем всички момчета от Чикаго, в това число Серхио де Кастро, изгубиха значимите си позиции в държавното управление.
Други ученици на Чикагския университет, заемащи значими места измежду „ Пираните “, бяха обвинени в шикалкавене, което ги лиши от деликатно защитаваната фасада на научна безпристрастност, толкоз значима за имиджа на „ Чикагските момчета “.
След Чили вълна от специфични интервенции под кодовото название „ шокова терапия “ заля доста страни по света. Особено в Латинска Америка (Аржентина, Боливия, Перу, Венецуела). В по-мека форма такива специфични интервенции бяха извършени в някои други страни (например Полша, Израел). „ Шокова терапия “ беше извършена и в Русия, и то по нечовечен метод.
Ще дам единствено някои фрагменти от книгата на Н. Клайн. Тя написа, че „ задачата (на шоковата терапия в Русия. - В.К.) е явна - да се отстрани предходното положение и да се основат условия за развихряне на див капитализъм в Русия, което от своя страна ще сътвори свободна народна власт на пазара - под контрола на арогантни американци, преди малко приключили университета "
Тук тя има поради същите „ момчета от Чикаго “. Но не от локален генезис (както беше в Чили), а от тези, които идват оттатък океана, доста от които в действителност са учили в Чикагския университет. Нещо повече, някои от тях са били възпитаници на Милтън Фридман, който не се поколебаха да назовават собствен „ нравствен ментор “. Сред тях да вземем за пример е американецът Джефри Сакс. Който от своя страна беше наставник на Анатолий Чубайс и Егор Гайдар.
Р. S . Клайн счита, че тези доста съветски фигури от 90-те години също могат да бъдат наречени „ Чикагски момчета “ без особена придирчивост: „... Професор Милтън Фридман, роден през 1912 година в Бруклин в семейство на емигранти от Галисия, надали би могъл да си показа, че той ще бъде известен в Русия. Участието му в теорията на монетаризма обаче го направи може би най-известният западен икономист в Москва: Егор Гайдар и Анатолий Чубайс бяха считани за негови духовни възпитаници тук (оттук и прозвището „ Чикагските момчета “). “ С течение на времето Русия има собствен личен „ развъдник “ за произвеждане на „ Чикагски момчета “. Това образователно заведение, което се назовава тъкмо по същия метод като това, което работи в Чили, е Висшето учебно заведение по стопанска система (ВШЭ).
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ