Кой е истинският автор на „Да убиеш присмехулник“
„ Да убиеш присмехулник “ е разказ на Харпър Ли, оповестен през 1960 година Той остава като един от съвършените романи на американската литература и се трансформира в една от класиките в учебно заведение, носи премия Пулицър и има доста съществени препратки към някои други забавни обществени персони. Точно затова можем да попаднем на доста забавни конспирации – една от най-важните е, че съгласно мнозина Харпър Лии може да не е даже същинският създател.
С години се приказва, че същинският основател е Трюман Капоти, който израства с Харпър. Заради своя чудноват жанр на обличане и по-бавният метод на връзка, Трюман е бил обект на доста насмешки, само че точно Харпър съумява да го защищити като по-сериозната мъжкарана в компанията. Интересен факт е, че дълго време тя е създател единствено на една книга, която се трансформира в някакъв необикновен триумф. Малко след публикуването ѝ Трюман и Харпър бързо съумяват да прекратят другарството си, въпреки и дамата да оказва помощ за написването на книгата „ Хладнокръвно “, те се разделят и завършват всевъзможни връзки.
Финансовите триумфи, хвалбите на критиците и любовта на публиката, са единствено част от удоволствията, които идват от литературния свят. Със сигурност това е била добра специалност, изключително с желанието на средностатистическия американец да чете. Желанието да пишат и да пресъздават истории стартира още в детска възраст. Капоти или Трюман Пърсонс, както е прочут по документи, е изпратен в Морновил, Алабама още на 4-годишна възраст. Неговите родители се развеждат и той живее с вуйна си. Запознава се с Нели Харпър Ли – щерка на добре прочут юрист и публицист. Захласването по книгите пристигнало малко по-късно. Бащата на Ли купува и пишеща машина, с цел да могат да се записват обичаните истории.
Двамата не престават да бъдат другари даже и откакто Капоти се мести в Ню Йорк. Младежът получава работа в списание The New Yorker и разгласява серия от материали, които печелят вниманието на публиката. Много скоро издава и своята първа книга. Заглавието „ Други гласове, други стаи “ слага Трюман в основната роля, а неговата другарка Ли също има собствен воин. Година по-късно и Харпър Ли идва в Ню Йорк, уверена във опциите си и закрилата на своя другар. По това време стартира работата към „ Да убиеш присмехулник “. В книгата си връща жестта и слага Капоти в ролята на различен воин от книгата си. Така и двамата могат да си гостуват сред страниците.
През 1959 година Капоти чете историята за грубо ликвидиране на богато семейство в малко градче в Канзас. Решава да проверява убийството и да наблюдава всички дребни елементи към случая. В този миг има потребност от помощник и това е тъкмо неговата най-хубава другарка, която предава окончателната версия на книгата, в това време се отхвърля от учебното заведение, само че в миналото е учила криминология, която може да бъде от изгода на Капоти. Именно нейният южняшки фасон оказва помощ на писателя да схвана повече елементи за историята си и даже да напише книга.
Снимка: By Photo credited to Truman Capote. – Scan of the image from "More than Five Decades After To Kill a Mockingbird, Harper Lee Will Publish a Second Novel " at Vogue (direct link to jpg). Retouched by uploader., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=80874523
Благодарение на дамата мнозина се доверяват на дръзки облечения и необичайно говорещ публицист от Ню Йорк. След всеки дълъг работен ден, Капоти и Ли се прибират в хотела и стартират да проучват всичко научено. Ли дава към 150 страници с детайлни мемоари, разказва всичко доста добре, разгледала и нарисувала мястото на престъплението и даже знаела кое телевизионно предаване гледало фамилията, преди да бъде избито. Големият проблем е, че „ Да убиеш присмехулник “ към този момент е напускал печатниците. Успехът идва под формата на 30 милиона продадени копия и някои влиятелни награди, следва филмирането, премия на лентата и още доста други.
Трагедията на Ли е, че Капоти се оказва извънредно ревностен и злорад. Нейният грях, както тя самата би могла да каже, е основаването на печеливша книга, която носи самопризнание. Като добра другарка, тя се опитвала да облекчи завистта му цели 20 години. Междувременно Капоти продължавал да преследва следствието на убийството, сприятелява се с убийците, пробва се да разбере претекстовете им, стартира да има вяра, че може би са почтени, само че до момента в който те описват своята история, изтезанието завършва всички подозрения и всички вероятни диалози.
През 1966 година излиза и неговият труд, както мнозина чакат, той също има своето съвършенство, критиците издигат цялостен нов род – същински закононарушения и не стопират с похвалите. Запознатите с същинската история обаче не правят оценка изкривяването на някои обстоятелства и най-хубавата другарка също е в този тим. Близките въпреки всичко показват мнението си персонално и не се пробват да дискредитират книгата.
Това обаче не пречи на Капоти да затъва още повече в завистта си. Всички остават с концепцията, че той знае всичко, може всичко и е в центъра на всяко едно събитие, патологичните неистини също не пропущат своята приложимост и водят до още по-сериозно внимание. Трюман прави и още една неверна стъпка – в никакъв случай не признава приноса на Ли по време на следствието. Вместо това я слага в листата с благодарности, дружно с нейния ухажор и с това другарството завършва. За страдание всеки създател доближава своя предел или в никакъв случай повече не открива вдъхновението. „ Хладнокръвно “ се оказва последната книга на създателя и доста скоро остават единствено разнообразни публикации за списания и вестници.
Следва великото проваляне и живот с повече алкохол, опиати, телевизионни изяви и тежки вечери. Междувременно неговата другарка от детството се връща назад в Алабама и в никакъв случай повече не написа втора книга, отхвърля да се занимава с литература и е задоволително богата, с цел да изчезне напълно от светлината на прожекторите. Липсата на второ заглавие насочва вниманието и към още една забавна детайлност, мнозина стартират да мислят, че точно Трюман Капоти е написал „ Да убиеш присмехулник “ и по-късно го е подарил на Ли, без да подозира, че ще стане толкоз огромен шлагер. Когато скандалният създател умира през 1984 година е уединен, пропуснат и отстранен от всички хора, с които в миналото е дружил.
Снимка: By The credit "Jacket design by Shirley Smith " is found on the left jacket flap. (There is very little information online about Shirley Smith; this presents a possible problem for use of the image in countries that do not recognize the rule of the shorter term. It is not known whether Smith is living or dead, which would be needed to measure a copyright term of the author's life plus a set number of years.) – Nate D. Sanders auctions (direct link to jpg). Cropped, retouched., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=80874232
Ли умира през 2016 година единствено няколко месеца след публикуването на „ И пазач да бди на пост “. Според някои това е била първата и истинска концепция на книгата, само че откакто Капоти я трансформира, издадената втора става надалеч по-добра. Официалната версия на Ли е, че това е ръкопис, който е пазила дълго време и не считала, че си заслужава да се разгласява. Някои забавни източници, едно писмо сред Трюман и неговата вуйна демонстрира, че ръкописът е бил изпратен на младия публицист, който декларирал, че в действителност е добър, само че в никакъв случай не е променял безусловно нищо.
Друга значима детайлност е, че като човек, който обезверено мечтаел за награди, Трюман най-вероятно е бил подготвен да подпали доста мостове, с цел да си вземе подареното. След като не можел да съобщи сходни триумфи и заеми, той е заставен дефинитивно да търси щастието си някъде другаде и да се надява, че ще направи по-добра книга.
За жал геният се пропилява и егото съумява да го удуши доста по-рано. Спорът обаче не завършва тук. Първо някои подозират, че в случай че Трюман въпреки всичко е работил, той е поискал неговото присъединяване в книгата да бъде непокътнато като загадка. През 2015 година се прави разбор на двете книги на Харпър Ли, с цел да се откри възможна непозната интервенция. Според компютъра – Харпър е притежател и на двете книги и приликите в изразите и метода на изложение са изцяло идентични.
След като 65 години няма друга книга, мнозина стартират да подозират положителната другарка на дребния чудноват публицист в машинация. Може би в никакъв случай няма да разберем истината, само че враждата ни дава две книги, които биха могли да трансформират доста мирогледа на читателите, а това никога не трябва да се счита за негатив.
Заглавна фотография: By New York World-Telegram and the Sun staff photographer: Higgins, Roger, photographer. – This image is available from the United States Library of Congress's Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c19337.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=735547