Хвалипръцковци в атака: Няколко факта около българското „величие“...
Да тръгнем от най-лесния и напълно пресен образец, който се случва сега, пред очите на стотици милиони души, в това число и пред нашите.
На Европейското състезание по футбол вземат участие тимове от 24 страни. От тях някогашни социалистически страни са: Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватска, Албания, Сърбия, Украйна, Грузия. По предпочитание можем да прибавим 50% източногерманско присъединяване. Но и без гедееровското „ рамо “ това са съвсем половината тимове на този специфичен и известен конгрес. Без Сърбия, Украйна и Грузия всички останали от руския блок са членки на Европейски Съюз и НАТО. Трите, които отделих обаче са претенденти за двата блока, а Белград единствено за Европейски Съюз – знаем за какво.
Българското великолепие си събира патина в спомените за 1994 година, „ поливани “ от безбройните реклами с Христо Стоичков…
Ще каже някой, че това е единствено спорт и по него не може да се съди. Може и още по какъв начин.
Във времето след рухването на „ желязната завеса “ всички някогашни соцстрани потеглиха по пътя на демокрацията. Едни устремно, други по-колебливо, като Румъния, да речем. Ние сякаш също. В момента по темпове на икономическо развиване всички те изпреварват България. Включително Албания.
Стандартът на живот у нас е по-нисък от всички тях, като можем да се мерим сега само със Сърбия, само че даже това е противоречиво.
През годините сме имали опция да гледаме десетки спортни прояви на европейско и международно равнище, които демонстрираха какви уреди са издигнати в някогашните ни братовчеди по комунизъм и какви грижи се поставят за младите там. И по този индикатор сме последни.
Да, българската история има няколко златни страници, които в действителност са величави. Но това е било толкоз от дълго време, че даже историците към момента спорят по някои неразбираеми условия и участници във въпросните интервали.
„ Полковника “ от новата партия преди дни разказа Дякона като човек, който не е направил кой знае какво, само че „ веем “ името му, тъй като е трябвало да си създадем герои. Буквалните дума си: " Васил Левски става народен воин, тъй като е трябвало да имаме народен воин, да се произведат. " Казал още: „ Левски се е опитал да направи нещо и ние в този момент го веем като флаг във всеки кабинет. Преди това въобще не са го чествали. Кой българин е имал национално съзнание преди 145 години да ръководи страна. Бащите на нашите възрожденци са били въшльовци “. Цитатите са от присъединяване му в подкаст на Ивелин Николов. Много е допустимо той да се отхвърли от тези думи, да ги дефинира като външна операция и какво ли още не. Такива неща виждаме и чуваме всеки ден.
Важно е друго. Той може да мисли и приказва каквото желае, това е без значение, тъй като самият той е без значение за страната. Еднодневки, които в огледалото се виждат като горди орли, колкото желаете. Лошото идва от хора със забавени рефлекси на мозъчната активност, които се поддават драговолно на сходни месии. Краткото пояснение на това събитие е, че доста малко българи са научени и възпитани да взимат независими решения въз основата на добита информация и да носят отговорност за тях. Комунистическата идеология, копираща религиозни и окултни модели, деформира подозрението на вярващите до убеждението, че някой различен би трябвало да мисли вместо тях, да взима решения и да ги постанова. Партията и вождът спускат наставления, а трудовите колективи и трудовият мовек ги извършват с взор, насочен в бъдещето. Не ви харесва да признаете тези неща, само че те са факт. Те ни държат на дъното.
За да имаме въпреки всичко някакво самочувствие, същите тези месии ни връщат непрекъснато към далечното, героично и грандиозно минало. Траките са център на вселената – това към този момент го знаят и врабчетата у нас. Но никой различен по света. Непрофесионален, само че комбинативен археолог, който захлебва от години от властта за „ грандиозните “ си планове, изкопа нормално остаряло населено място, което също сме подготвени да обявим за сестра на антична Атина, Рим, египетските пирамиди – само че нищо по-малко.
Царете ни са разбивали непознати войски, подчинявали са други нации – факт. Но надалеч не всички. Много от тях са подписвали позорни контракти и са губели значими борби. При османското настъпление това към този момент е съдбовно. Както бе казал преди години Радой Ралин: Прословутото българско гостолюбие в един миг от три доближи пет века. Перефразирам.
Няма да изреждам. Стигаме обаче до един доста, доста значим миг. Става дума за вазовото „ и ний сме дали нещо на света “. И тъкмо това най-големите ни „ патриоти “ премълчават или даже отхвърлят. Дали сме писменост и книжовност на Русия, която по това време е била наричана Московия. Светите братя Кирил и Методий отидоха в Крим, откъдето разпръснаха просвета и познание по тези безчовечен до неотдавна земи. Днес Путин ни се присмива с последната му военна теория по този мотив и сочи Северна Македония като татковина на славянските писмена. Това е срам.
Равен по безочливост на изказванието, че без Русия нямало да се освободим от турското иго. Нещо сходно! Над 200 000 българи са починали във войните сред Русия и Османската империя, сражавайки се ва страната на армията на съветския цар или император. Данните са от съветски дипломатически отчети.
В Руско-турската война от 1877-1878 година, която става причина за подписването на Санстефанското съглашение, умират към 17 000 руснаци, украинци, финландци, поляци и други, които са влизали в състава на съветската армия. Година по-рано, по време на Априлското въстание умират над 30 000 българи – поборници и спокойно население.
Извоювали сме си свободата с доста кръв и отрязани глави на най-славните и храбри български рожби. И техните родители не са били „ въшльовци “, а същински поборници, осъзнали цената на саможертвата – независимост. И Левски не „ се е опитал да направи нещо “, а е направил всичко, което да докара българския порив и сила, дух и религия до осъзнатото възприятие за самостоятелност и национално единство. Много мъчно е било, само че в това е величието. Омаловажаването е опит да изпъкнеш до толкоз утвърден талант, да омърсиш в случай че не него, тъй като си една п люнка, най-малко сянката му.
Ако през днешния ден хвалипроцковците в „ патриотични бранш “ на политиката бяха възпитаване от родители като тези „ въшльовци “ по време на Възраждането, щяхме да сме един до друг с останалите страни в развития цивилизован свят. Слава Богу, че въпреки всичко вървим по този път, каквито и трудности да поставят пред нацията упоменатите „ величия “.
Ако би трябвало да сме откровени, въпросните пръкнали се нарциси най-често в плен на шизофренията. Става дума за психологично разстройство, характеризиращо се с нарушаване на мисловните процеси и прочувствените реакции. Заболяването най-често се демонстрира с халюцинации, параноични или фантасмагорични налудности. Нерядко производна на това положение е манията за великолепие или мегаломанията. Което е патологично положение, вид съзнание и държание на личността, изразяващо се в последна степен на преоценка на своята значимост, неповторимост, популярност, известност, талантливост и политическо въздействие, водещо до всемогъщество. Прибавете към това и параноята и ще имаме някаква обща картина за какви субекти става дума.
Оттам и помпозните, напудрени имена на партии като „ Величие “, „ Възраждане “ и още поредност от такива в възхвала на някаква велика в бъдеще България. Обикновени пациенти, които санитарите не идват да приберат и те вилнеят из живота ни.
По всички признаци на тяхното държание, с изключение на за налудни персонажи, става дума и за добре планувани еретически модели.
Ще поговорим за тях в идващите дни.
Следете положението и изявите на тези изгрели „ слънца “ на българския политически хоризонт и ще научите доста за психологичните разстройства.
Лечението обаче не е единствено посредством медицината, само че и посредством закона. Когато закона сложи такива на мястото им, освен те, само че и обществото вижда очевидната разлика сред достоверното и труфя.
Някои комплеси са вечно.
Огнян Стефанов
На Европейското състезание по футбол вземат участие тимове от 24 страни. От тях някогашни социалистически страни са: Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватска, Албания, Сърбия, Украйна, Грузия. По предпочитание можем да прибавим 50% източногерманско присъединяване. Но и без гедееровското „ рамо “ това са съвсем половината тимове на този специфичен и известен конгрес. Без Сърбия, Украйна и Грузия всички останали от руския блок са членки на Европейски Съюз и НАТО. Трите, които отделих обаче са претенденти за двата блока, а Белград единствено за Европейски Съюз – знаем за какво.
Българското великолепие си събира патина в спомените за 1994 година, „ поливани “ от безбройните реклами с Христо Стоичков…
Ще каже някой, че това е единствено спорт и по него не може да се съди. Може и още по какъв начин.
Във времето след рухването на „ желязната завеса “ всички някогашни соцстрани потеглиха по пътя на демокрацията. Едни устремно, други по-колебливо, като Румъния, да речем. Ние сякаш също. В момента по темпове на икономическо развиване всички те изпреварват България. Включително Албания.
Стандартът на живот у нас е по-нисък от всички тях, като можем да се мерим сега само със Сърбия, само че даже това е противоречиво.
През годините сме имали опция да гледаме десетки спортни прояви на европейско и международно равнище, които демонстрираха какви уреди са издигнати в някогашните ни братовчеди по комунизъм и какви грижи се поставят за младите там. И по този индикатор сме последни.
Да, българската история има няколко златни страници, които в действителност са величави. Но това е било толкоз от дълго време, че даже историците към момента спорят по някои неразбираеми условия и участници във въпросните интервали.
„ Полковника “ от новата партия преди дни разказа Дякона като човек, който не е направил кой знае какво, само че „ веем “ името му, тъй като е трябвало да си създадем герои. Буквалните дума си: " Васил Левски става народен воин, тъй като е трябвало да имаме народен воин, да се произведат. " Казал още: „ Левски се е опитал да направи нещо и ние в този момент го веем като флаг във всеки кабинет. Преди това въобще не са го чествали. Кой българин е имал национално съзнание преди 145 години да ръководи страна. Бащите на нашите възрожденци са били въшльовци “. Цитатите са от присъединяване му в подкаст на Ивелин Николов. Много е допустимо той да се отхвърли от тези думи, да ги дефинира като външна операция и какво ли още не. Такива неща виждаме и чуваме всеки ден.
Важно е друго. Той може да мисли и приказва каквото желае, това е без значение, тъй като самият той е без значение за страната. Еднодневки, които в огледалото се виждат като горди орли, колкото желаете. Лошото идва от хора със забавени рефлекси на мозъчната активност, които се поддават драговолно на сходни месии. Краткото пояснение на това събитие е, че доста малко българи са научени и възпитани да взимат независими решения въз основата на добита информация и да носят отговорност за тях. Комунистическата идеология, копираща религиозни и окултни модели, деформира подозрението на вярващите до убеждението, че някой различен би трябвало да мисли вместо тях, да взима решения и да ги постанова. Партията и вождът спускат наставления, а трудовите колективи и трудовият мовек ги извършват с взор, насочен в бъдещето. Не ви харесва да признаете тези неща, само че те са факт. Те ни държат на дъното.
За да имаме въпреки всичко някакво самочувствие, същите тези месии ни връщат непрекъснато към далечното, героично и грандиозно минало. Траките са център на вселената – това към този момент го знаят и врабчетата у нас. Но никой различен по света. Непрофесионален, само че комбинативен археолог, който захлебва от години от властта за „ грандиозните “ си планове, изкопа нормално остаряло населено място, което също сме подготвени да обявим за сестра на антична Атина, Рим, египетските пирамиди – само че нищо по-малко.
Царете ни са разбивали непознати войски, подчинявали са други нации – факт. Но надалеч не всички. Много от тях са подписвали позорни контракти и са губели значими борби. При османското настъпление това към този момент е съдбовно. Както бе казал преди години Радой Ралин: Прословутото българско гостолюбие в един миг от три доближи пет века. Перефразирам.
Няма да изреждам. Стигаме обаче до един доста, доста значим миг. Става дума за вазовото „ и ний сме дали нещо на света “. И тъкмо това най-големите ни „ патриоти “ премълчават или даже отхвърлят. Дали сме писменост и книжовност на Русия, която по това време е била наричана Московия. Светите братя Кирил и Методий отидоха в Крим, откъдето разпръснаха просвета и познание по тези безчовечен до неотдавна земи. Днес Путин ни се присмива с последната му военна теория по този мотив и сочи Северна Македония като татковина на славянските писмена. Това е срам.
Равен по безочливост на изказванието, че без Русия нямало да се освободим от турското иго. Нещо сходно! Над 200 000 българи са починали във войните сред Русия и Османската империя, сражавайки се ва страната на армията на съветския цар или император. Данните са от съветски дипломатически отчети.
В Руско-турската война от 1877-1878 година, която става причина за подписването на Санстефанското съглашение, умират към 17 000 руснаци, украинци, финландци, поляци и други, които са влизали в състава на съветската армия. Година по-рано, по време на Априлското въстание умират над 30 000 българи – поборници и спокойно население.
Извоювали сме си свободата с доста кръв и отрязани глави на най-славните и храбри български рожби. И техните родители не са били „ въшльовци “, а същински поборници, осъзнали цената на саможертвата – независимост. И Левски не „ се е опитал да направи нещо “, а е направил всичко, което да докара българския порив и сила, дух и религия до осъзнатото възприятие за самостоятелност и национално единство. Много мъчно е било, само че в това е величието. Омаловажаването е опит да изпъкнеш до толкоз утвърден талант, да омърсиш в случай че не него, тъй като си една п люнка, най-малко сянката му.
Ако през днешния ден хвалипроцковците в „ патриотични бранш “ на политиката бяха възпитаване от родители като тези „ въшльовци “ по време на Възраждането, щяхме да сме един до друг с останалите страни в развития цивилизован свят. Слава Богу, че въпреки всичко вървим по този път, каквито и трудности да поставят пред нацията упоменатите „ величия “.
Ако би трябвало да сме откровени, въпросните пръкнали се нарциси най-често в плен на шизофренията. Става дума за психологично разстройство, характеризиращо се с нарушаване на мисловните процеси и прочувствените реакции. Заболяването най-често се демонстрира с халюцинации, параноични или фантасмагорични налудности. Нерядко производна на това положение е манията за великолепие или мегаломанията. Което е патологично положение, вид съзнание и държание на личността, изразяващо се в последна степен на преоценка на своята значимост, неповторимост, популярност, известност, талантливост и политическо въздействие, водещо до всемогъщество. Прибавете към това и параноята и ще имаме някаква обща картина за какви субекти става дума.
Оттам и помпозните, напудрени имена на партии като „ Величие “, „ Възраждане “ и още поредност от такива в възхвала на някаква велика в бъдеще България. Обикновени пациенти, които санитарите не идват да приберат и те вилнеят из живота ни.
По всички признаци на тяхното държание, с изключение на за налудни персонажи, става дума и за добре планувани еретически модели.
Ще поговорим за тях в идващите дни.
Следете положението и изявите на тези изгрели „ слънца “ на българския политически хоризонт и ще научите доста за психологичните разстройства.
Лечението обаче не е единствено посредством медицината, само че и посредством закона. Когато закона сложи такива на мястото им, освен те, само че и обществото вижда очевидната разлика сред достоверното и труфя.
Някои комплеси са вечно.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ