Да те вкарат в затвора два пъти и да те

Да те вкарат в пандиза два пъти и да те осъдят на 20 години възбрана да създаваш филми, а ти да продължаваш на пук на системата 

Бомби не престават да разтърсват Иран, войната продължава, а на фона на нагорещените международни събития Бургас се трансформира в самобитен кей на свободата. Снощи стартира 24-ото издание на „ София филм фест на брега “. Изборът за първа прожекция „ Обикновен случай “, не беше инцидентен, а още по-малко бе инцидентен режисьорът на продукцията - световноизвестният  Джафар Панахи .

Родом от Иран, творчеството и гения му са приети на интернационалната сцена. Но с изключение на почерка му, най-въздействащ е духът му, който не стопира да основава макар, че е осъждан два пъти , а през 2010 година, даже има присъда против него да не основава повече филми за интервал от 20 години. Режисьорът се трансформира в  символ на културната опозиция в Иран , а желанието да демонстрира обществената неправда е по-силно от всяка възбрана и всяка принуда върху изкуството му.

Той освен, че не стопира да прави филми след 2010 година, а даже получава няколко интернационалните оценки за кинематографичните творби, които основава.
За кино лентата, който " Обикновен случай " той получава самопризнание през 2025 година от премиите в Кан от ръцете на Кейт на Бланшет за най-новия си проект
„ Аз съм кино режисьор! Не мога да върша нищо друго. Ако не ми разрешат да фотографирам, ще дирижирам с въображението “, споделя той. Думите му ни връщат към великия Халил Джубран, който в книгата си Пророкът написа:

„ Вашият дух е като извор, който никое затруднение не може да пресуши и като птица, която никой кафез не може да спре. Можете да оковете ръцете ми, можете да пандизите тялото ми в тюрма, само че в никакъв случай не ще плените духа ми, тъй като той е свободен, като вятъра. Тялото ми може да е затворено сред тези стени, само че мислите ми принадлежат на целия свят. "

По сходство на писанията на Джубран, по този начин и духът на Джафар Панахи е непреклонен да основава видимо елементарни сюжети, само че дълбоки, които се разпростират, само че без да се натрапват - сходно на действителния живот.

Сценаристът Панахи се трансформира в един от най-влиятелните в страната си, част от „ Новата вълна “ и неорализма. Изкуството му е правоприемник на италианския неорализъм, само че пренесен в суровата реалност на Иран.

Участието му в 30-годишната история на кинофестивала " София филм фест " не е първо, даже е идвал два пъти в България специално за фестивала - през 2002 и 2004 година Това коментира при откриването на прожекцията " Обикновен случай " нощес Проф. Георги Дюлгеров. Той показа, че Панахи е бил толкоз обвързван с Иран, че последните 3 месеца, които е прекарвал във Франция, се е чувствал, все едно ще почине.

„ Аз не мога да пребивавам на друго място. Искам да съм в Иран и да пиша за родината си и за същинските хора в нея! “, разяснява Панаги пред един от съоснователите на 30-годишния кино фестивал.

Житейският път на Джафар Панахи е толкоз трогателен, колкото и самото му творчество. Иранският режисьор е роден през 1960 година в гр. Мияне в северната част на страната, като произлиза от непретенциозно семейство. Първоначално учи графичен дизайн, само че скоро пристрастеността му към филмовото изкуство надвива и го води във филмовото учебно заведение в Техеран. Там ориста го среща с именития Абас Киаростами и става негов помощник.
Ако Джафар Панахи е бунтарят на иранското кино, то Абас Киаростами е неговият нравствен татко и философ
Киаростами сложи Иран на международната кино карта и трансформира неореализма в лирика. Киаростами довежда неореализма до съвършенство, като има вяра, че най-големите истини се крият в елементарните диалози в една кола. Именно от него Джафар наследява любовта си към минимализма и работата с непрофесионални артисти, както и към всекидневието в което се описват драмите на елементарния човек, точно като в последния му филм „ Обикновен случай “.
Кадър от " Обикновен случай " в който достоверните местоположения вършат впечетление. Те са също част от неговото творчесрво,  вместо в студио, той снима в личния си апартамент („ Това не е филм “), в колата си („ Такси “) или в погранични села („ Без мечки “)
Пътят към интернационалното му самопризнание той бележи още с първия си филм „ Белия балон “, който е написан от Киаростами, само че сниман от Панахи, което му печели премията „ Златна камера “ в Кан.

С времето той намира личен почерк, като насочва погледа към действителността в актуален Иран. През погледа на дамите, бедните, маргинализираните и потиснатите хора, образец за това са филмите му „ Огледалното “ (1997), „ Кръгът “ (2000) и „ Пурпурно злато “ (2003).

Образът на дамата и на елементарния човек е прегледан и в последния му филм, който бе излъчен и пред бургаската аудитория нощес. Три облика на забрадената жена и два облика на модерна съвременна жена, която се бори за свободата си, само че бива изтезавана и репресирана поради това си предпочитание, само че макар всички мъчения, съумява да резервира себе си и човечността си.

Филмът „ Кръгът “ преглежда мъчителната женска несвобода в една патриархална система. Лентата му носи поредна премия „ Златен лъв “ във Венеция, само че в родината му довежда до гнева на иранските управляващи. Именно тогава 10 години по-късно на Джафар му се слага 20-годишна възбрана да снима филми, да излиза от родината си и се осъжда на 6 години затвор. Присъдата му се трансформира в  творческо подтисничество, само че и го трансформира в знак на културната опозиция в Иран.

И да тези забрани не го стопират, а в противен случай го вършат още по-креативен и непреклонен.

Година по-късно той основава продукцията „ Това не е филм “ от 2011 година, като филмът е сниман в дома му и изнесен скрито от Иран на USB флашка, която е скрита в торта.

А през 2015 година основава кино лентата „ Такси “, където той самичък играе. А сюжетната линия е за таксиметров водач, който разговаряйки с пасажерите, схваща техните истории. Заснет е по улиците на Техеран, а разказите са от продавач на пиратски дискове до личната племенница на основния воин. Те споделят своите визии за иранското общество, засягайки тематики като смъртното наказване, цензурата и правата на дамите.
Тъй като му е неразрешено да работи с експерти (за да не ги застраши), той снима себе си, фамилията си и елементарни хора (пътниците в таксито, съседите в селото)
Макар и зареден със сериозна рецензия, филмът е изпълнен с топъл комизъм и подигравка към парадоксите на режима. Филмът печели огромната премия на Берлинале 2015. Тъй като Панахи не може да напусне Иран, статуетката е призната от неговата дребна племенница Хана Саейди.
Кадър от кино лентата " Такси ", където играе себе си, което прави филмите му да наподобяват като документални записи на неговото лично „ затворничество “
Джафар Панахи е подкрепян от международното кинообщество, което го защитава неведнъж. А повода е свободата на изразяването и до действително допиране до действителността в Иран, посредством историята на елементарните хора.

„ Изкуството е единствената територия, която никой режим не може изцяло да окупира. “

И да, такива вид фестивали, като „ София филм фест на брега “, са ценни заради деликатния избор на филми и режисьори, които разкриват скромно, без доста резултати. А по ловък метод показват действителността, такава каквато е, без „ доста външен звук “, само че с повече вътрешно допиране.

През тази година филмовият фестивал ще включва над 150 прожекции, а входът е безвъзмезден с тясно съдействие с Община Бургас.