С китара по най-високите върхове
Да свириш на китара в Хималаите, се оказва задача допустима за Петър Георгиев. На 5600 метра надморска височина той твори музика и по този начин за няколко часа ледената тишина е прекратена от тон на китара. Месеци по-късно осъществяванията се издават в независим албум.
„ Смея да настоявам, че най-високото място, на което съм свирил, е вулканът Чачани във Перу, който е висок 6057 м. Просто по този начин се случва, всяка година заедно съм с китарата на разнообразни места и започнах да си споделям „ Добре де, не може ли вместо да я оставам в палатката в базовия лагер, да почна да я взимам с мен нависоко?”. Общо взето, тази китарка към този момент е била на много, много места”, споделя той.
Да покажеш любовта си към музиката на толкоз огромна надморска височина, обаче не е елементарно занятие. Най-трудно се преодолява дехидратацията. „ Пия доста вода и защото се придвижвам много бързо нависоко, това ме обезводнява доста, само че това е физически. Чисто душевен се веселя, че с времето съм построил по този начин вярната настройка и нямам тези трудности”, добавя Петър.
За музиканта планината е прекарване, само че и ентусиазъм за музика.
Авторски части в жанр реге, суинг и самба основава на разнообразни места като Андите, Хималаите, Кавказ И Алпите. След всяко странствуване осъзнава, че хората тук-там, които действително се водят с по-нисък стандарт, са по-щастливи.
„ Те са по-усмихнати макар финансовите си усложнения. Те са извънредно доброжелателни. Връщам се тук в България със отворено сърце, зареден с тази сила и споделям на моите другари: „ Ей, хора, живеем на прелестно място, само че не го оценяваме”, споделя пътешественикът.
Екстремни и занимателни обстановки съпътстват Петър на всички места по света. Няма да не помни страстта, когато 80-килограмова кавказка овчарка се насочва към групата им посред голяма и пуста котловина в Русия. „ Оказа се, че Илияна, моята спътничка, има уплаха от кучета. Каза: „ О, Господи, 80 кг диво животно се задава към нас, Пешо, направи нещо. Какво да върша? Аз съм 60 кг, гладен и жаден. В последна сметка направих това, което постоянно, когато видя куче: „ Ей, ела тук да те намачкам”. И почнахме да се въргаляме в тревата с това голямо животно, беше невероятно”, спомня си Петър.
След като сполучливо минава джунглата на Южна Америка и покорява някои от най-високите върхове в света, Петър не стопира да работи като музикант у нас. А към този момент е избрал и идната си дестинация - Централна Америка.
„ Смея да настоявам, че най-високото място, на което съм свирил, е вулканът Чачани във Перу, който е висок 6057 м. Просто по този начин се случва, всяка година заедно съм с китарата на разнообразни места и започнах да си споделям „ Добре де, не може ли вместо да я оставам в палатката в базовия лагер, да почна да я взимам с мен нависоко?”. Общо взето, тази китарка към този момент е била на много, много места”, споделя той.
Да покажеш любовта си към музиката на толкоз огромна надморска височина, обаче не е елементарно занятие. Най-трудно се преодолява дехидратацията. „ Пия доста вода и защото се придвижвам много бързо нависоко, това ме обезводнява доста, само че това е физически. Чисто душевен се веселя, че с времето съм построил по този начин вярната настройка и нямам тези трудности”, добавя Петър.
За музиканта планината е прекарване, само че и ентусиазъм за музика.
Авторски части в жанр реге, суинг и самба основава на разнообразни места като Андите, Хималаите, Кавказ И Алпите. След всяко странствуване осъзнава, че хората тук-там, които действително се водят с по-нисък стандарт, са по-щастливи.
„ Те са по-усмихнати макар финансовите си усложнения. Те са извънредно доброжелателни. Връщам се тук в България със отворено сърце, зареден с тази сила и споделям на моите другари: „ Ей, хора, живеем на прелестно място, само че не го оценяваме”, споделя пътешественикът.
Екстремни и занимателни обстановки съпътстват Петър на всички места по света. Няма да не помни страстта, когато 80-килограмова кавказка овчарка се насочва към групата им посред голяма и пуста котловина в Русия. „ Оказа се, че Илияна, моята спътничка, има уплаха от кучета. Каза: „ О, Господи, 80 кг диво животно се задава към нас, Пешо, направи нещо. Какво да върша? Аз съм 60 кг, гладен и жаден. В последна сметка направих това, което постоянно, когато видя куче: „ Ей, ела тук да те намачкам”. И почнахме да се въргаляме в тревата с това голямо животно, беше невероятно”, спомня си Петър.
След като сполучливо минава джунглата на Южна Америка и покорява някои от най-високите върхове в света, Петър не стопира да работи като музикант у нас. А към този момент е избрал и идната си дестинация - Централна Америка.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ